Решение № 1062 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2018 г.

Решение № 1062 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 7625/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 6032/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е осъдена да заплати на В. Ранев сума в размер на 4 044 (четири хиляди и четиридесет и четири) лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 12.05.2016 г. до 12.11.2016 г., законната лихва върху главницата от влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на уволнението – 05.06.2017 г. до окончателното плащане на задължението, както и разноски в размер на 1 150 (хиляда сто и петдесет) лв. Навежда доводи за неправилност на решението и иска отмяната му и постановяване на ново, с което размерът на обезщетението да бъде определен при размер на основна заплата от 578 лв. месечно (съгласно заповед № ЧР-ДС217/19.6.2017 г.) или общо за 6 месеца – 3468 лв. Развива съображения за неправилност на решението и в частта за разноските му и иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Ранев, чрез процесуален представител адвокат В. Генчев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение № 6943/5.06.2017 г. по адм. д. № 13068/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е отменено решение № 6054/4.10.2016 г. по адм. д. № 5738/2016 г. по описа на АССГ и вместо него е постановена отмяна на заповед № ЧР-ДС-103/12.05.2016 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с която е прекратено служебното правоотношение на В. Ранев на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Установено е от съда, че Ранев е възстановен на работа с основно месечно възнаграждение в размер на 674 лв. считано от 19.06.2017 г. на длъжност "младши експерт" в отдел "Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги", ГД "Водоснабдителни и канализационни услуги" с ранг V младши, съгласно заповед № ЧР – ДС 216 от 19.06.2017 г. на Председателя на КЕВР. С последваща заповед № ЧР – ДС 217 от 19.06.2017 г. на Председателя на КЕВР е преназначен на работа с основно месечно възнаграждение в размер на 578 лв. считано от 19.06.2017 г. на длъжност "младши експерт" в отдел "Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги", ГД "Водоснабдителни и канализационни услуги", с ранг V младши. Представена е пред първоинстанционния съд справка от ТД на НАП – С., според която за периода от 12.05.2016 г. до 31.12.2016 г. Ранев не е имал регистриран трудов договор или служебно правоотношение, както и справка и от Агенция по заетостта, от която се установява, че за периода ищецът не е бил ангажиран по трудово или служебно правоотношение с посредничеството на Агенцията и се е водил безработен. Пред съда е изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява, че основното възнаграждение за длъжността заемана от ищецът към 05.06.2017 г., датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС по адм. д. № 13068/2016 г., е в размер на 674 лв., като вещото лице се позовало на поименното разписание в сила от 12.05.2016 г. Установено е и, че към датата на изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза обезщетение на ищеца от КЕВР не е било изплатено. Съдът е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за възникване в полза на Ранев на право на обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат от незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Съдът се е мотивирал, че в нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл законодателят изрично е посочил, че момента към който следва да се определи размера на основната заплата с оглед определяне на обезщетението е момента на признаване на уволнението за незаконосъобразно. Към момента на признаване на уволнението за незаконосъобразно на ищеца действащият размер на основната заплата за тази длъжност е този определен с поименното разписание от 12.05.2016 г. и е в размер на 674 лв. Оттук съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е определил обезщетението от произведението на размера на основната заплата от 674 лв. за 6 месеца, а именно в размер на 4 044 лв. – в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. С оглед изхода на спора е прието за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, като същите са присъдени в размер на общо 1150 лв., от които 450 лв. – заплатен депозит за изготвяне на ССЧЕ и 700 лв. – за процесуално представителство, като съдът не е уважил направеното пред него възражение за прекомерност. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение въз основа на основната заплата от 674 лв., вместо въз основа на основно месечно възнаграждение в размер на 578 лв., съгласно заповед № ЧР-ДС 217 от 19.06.2017 г. на Председателя на КЕВР, с която Ранев е преназначен на работа, считано от 19.06.2017 г. на длъжност "младши експерт" в отдел "Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги", ГД "Водоснабдителни и канализационни услуги", с ранг V младши. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл правото на обезщетение е в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В процесния случай основният спорен въпрос е размера на основната заплата за заеманата от Ранев длъжност към момента на признаването на уволнението за незаконно, а именно към 5.06.2017 г. - датата на влизане в сила на решението на ВАС, с което е отменена заповедта за уволнението. Размерът е установен с допустима съдебно-счетоводна експертиза (л. 99 – л. 104) и поименно разписание на длъжностите в КЕВР в сила от 12.5.2016 г. (л. 52 - л. 54). Правилно първоинстанционният съд е приел, че представеното от КЕВР поименно разписание на длъжностите в сила от 14.6.2017 г. е неотносимо към размера на обезщетението, тъй като е прието след 5.06.2017 г. – момента на признаване на уволнението за незаконно. Тъй като размерът на основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно - 05.06.2017 г., е 674 лв., обосновано и материално законосъобразно съдът е присъдил сумата от 4 044 лв. обезщетение за 6 месеца, тъй като ищецът е останал без работа в продължение на 6 месеца от прекратяване на служебното му правоотношение. Дължимата лихва е присъдена при спазване на ТР № 3/2005 г. на ВКС. П. изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба КЕВР поддържа, че първоинстанционният съд неправилно определя размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като твърди че е прекомерно. Иска решението в тази част да бъде изменено. В тази част касационната жалба има характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските и компетентен да се произнесе е Административен съд С. – град по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С оглед изложеното искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените по делото разноски от ответника. Претенцията е за 700 лв. за адвокатска защита. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на правна сложност на спора на ответника следва да се присъдят 550 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,