Решение № 5130 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2010 г.

Решение № 5130 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14969/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на "Мело - 98" ООД, гр. София и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите гр. София против решение № 2934 от 23.09.2010 г., постановено по адм. д. № 8628/2009 г. по описа на АС София - град. В касационната жалба на "Мело - 98" ООД се иска отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че по силата на чл. 36г, ал. 1 от ЗЛОД отговорността за точното изпълнение на условията на процедурата при изготвяне на предложението си носи кандидатът за участие в конкурса. Във втората касационна жалба също се поддържат доводи за необоснованост, нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Ответната страна - "Стефи и Марти" ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа доводи за недопустимост на жалбата на ИАГ и за неоснователност на втората касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК в комисията участват специалисти по ЗЛОД, които с оглед на познанията си следва да са наясно с изучаваните специалности или при неясноти да изискат информация от институциите. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите който представлява агенцията и е подал същата, чрез процесуалния си представител в качеството си на директор на агенцията. Затова същата е процесуално допустима и не е нарушена разпоредбата на чл. 153 от АПК определящ страните по делата. Видно от представеното пълномощно юрисконсулта е упълномощен да извършва всички процесуални действия и е упълномощен от изпълнителния директор на агенцията. Цитираната съдебна практика е неотносима - тя касае случаите, в които издателят на административния акт е друг държавен служител, а не ръководителя както е в конкретния случай и който съгласно закона е оправомощен да издаде административния акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни по следните съображения: С решение № 2934/23.09.2010 г. по адм. д. № 8628/2009 г. по описа на Административен съд София-град е уважена жалбата на "Стефи и Марти" ЕООД, гр. София против заповед № 230/20.11.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която "Мело 98" ЕООД, гр. София е определен за класиран на първо място и за спечелил конкурса за предоставяне стопанисване и ползване на дивечовъден участък. Със същата заповед "Стефи и Марти" ЕООД е отстранено от участие. В заповедта на административния орган е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил императивното изискване на чл. 36г, ал. 1 от ЗЛОД, въпреки дадения му срок за допълнително представяне доказателства установяващи изпълнението на указанията за участие в конкурса. Съдът е приел, че доколкото оспорения административен акт е издаден в предписаната от закона форма - мотивиран акт е и е издаден от компетентен орган, не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК, като конкурсът е проведен при спазване на закона, процедурата не е нарушена. Приел е още, че в хода на процеса са представени доказателства, че учебната дисциплина "стопанисване" която е изучавало лицето Въчков преди 1970 г. е идентична със съвременната дисциплина "ловно стопанство". В тази насока съдът е ценил представените удостоверение № 252/16.11.2009 г. на Професионалната лесотехническа гимназия "Н. Вапцаров" гр. Банско и писмо изх. № 1321-678/11.02.2010 г. от директор на дирекция "Политика в професионалното образование и продължаващо обучение" в Министерство на образованието и науката. С оглед на това е приел че "Стефи и Марти" ЕООД отговаря на изискванията по чл. 36а, ал. 1, б. "а" от ЗЛОД във връзка с § 1, т. 20 от ДР на закона и отстраняването му води до материална незаконосъобразност на заповедта, като тя е отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е приел, че комисията, която се състои от специалисти в същата област е следвало да приеме, че учебната дисциплина "стопанисване" изучавана през 1970 г., по която лицето наето по трудов договор от "Стефи и Марти" ЕООД е държало изпит е идентична с изискващата се в конкурса учебна дисциплина "ловно стопанство" или на основание чл. 36е, ал. 4 от ЗЛОД да изиска в подходящ срок представяне на подобни доказателства от съответните институции. Основния спорен въпрос е относно материалната законосъобразност на акта - дали "Стефи и Марти" ЕООД правилно е отстранен от участие в конкурса на основание чл. 36ж, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЛОД във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЛОД, след като не е представил документи удостоверяващи успешно издържан изпит по една от конкретно посочените учебни дисциплини на наетото по трудов договор лице. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Установено е по делото, че е проведен конкурс, открит със заповед № 1669/19.09.2009 г. на ИД на ИАГ за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък "Равна бука", като р. V, т. 1, б. "ж" е посочено изискване към участниците "да имат сключен трудови договори със: специалист по ловно стопанство с висше лесовъдско образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча; най-малко един специалист по ловно стопанство, който има свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 хектара ловна площ. "В т. 5, б. "б" е записано - по б "ж", т. 2 - диплома за завършено висше лесовъдско образование в ЛТУ или за завършено средно специално образование с най-малко 4 годишен срок на обучение с положени и успешно издържани изпити по една от следните дисциплини: "ловно стопанство", "биология на дивеча", "дивечовъдство" или "дивечознание". В изпълнение на това изискване "Стефи и Марти" ЕООД към заявлението си е представил трудов договор с лицето Въчков, който е завършил средно специално образование с 4-годишен срок на обучение по специалност "Горско стопанство" в Техникум по горска промишленост гр. Банско. Няма спор по делото, че към документите си "Стефи и Марти" ЕООД, гр. София, е представило първоначално само ксерокопие на титулната страница на дипломата на Въчков от което не ставало ясно дали са изпълнени условията на конкурса, поради което и на основание чл. 36е, ал. 4 от закона е дадена възможност на фирмата да отстрани нередовностите на заявлението си. След като е представил копие на дипломата на Въчков с приложенията комисията е приела че липсват доказателства Въчков да е изучавал поне една от дисциплините изрично изброените от законодателя в § 1, т. 20 от ДР на ЗЛОД и по тази причина е отстранил жалбоподателя от участие в конкурса. Спорът по делото е дали правилно комисията е отстранила от участие жалбоподателя при представено от него пълно копие на диплом за завършено образование. С жалбата до първоинстанционния съд е направено оплакване че комисията е следвало да приеме че Въчков е изучавал дисциплината "ловно стопанство" на която се приравнява изучаваната тогава дисциплина "Стопанисване" по която той се е явявал на изпит. В хода на процеса е представил и доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът е постановил решението си при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 36, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2008 г. и бр. 19/2001 г. в сила от 9.04.2011 г.) от ЗЛОД стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 10 могат да бъдат предоставени чрез конкурс на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5, които отговарят на изисквания, определени със закона и правилника за прилагането му. По силата на чл. 36г от ЗЛОД отговорността за точното изпълнение на условията на процедурата по изготвяне на предложението си носи кандидатът за участие в конкурса. Ясно административния орган е посочил в заповедта за откриване на конкурса изискванията към всички участници. В разпоредбата на чл. 36е, ал. 4 от закона е дадено право на комисията да проверява заявените данни и да изисква в определен срок допълнителни доказателства за обстоятелствата изложени в предложението. При спазване на правомощията си видно от протокола приложен по делото комисията е предложила на "Стефи и Марти" ЕООД чиито документи не са били пълни относно сключения трудов договор с Влъчков, две възможности или в рамките на деня в който се провежда конкурса да се представят приложенията към дипломата на която към предложението е била приложена само титулната страница за да се изяснят отговаря ли лицето на посочените изисквания или да се насрочи заседание за друг ден в който да се представят необходимите доказателства. По желание на представителя на "Стефи и Марти" ЕООД заседанието е продължило след представяне на останалите приложения на дипломата на наетия от дружеството специалист. След като е установила, че липсват доказателства за изучаването на поне една от посочените дисциплини дружеството е отстранено от участие. Неоснователни са доводите че комисията е длъжна и сама да събира необходимите данни установяващи редовността на заявлението за участие в конкурса. Комисията е длъжна да се съобразява единствено със закона определящ процедурата за провеждане на конкурса. Изричното изброяване на специалностите в § 1, т. 20 от ДР на ЗЛОД я задължава да приеме само така посочените от законодателя дисциплини, а не да извършва разширително тълкуване на нормите. Задължение на кандидата е да представи доказателства за идентичност на двете учебни дисциплини с оглед установяване че предложението му отговаря на изискванията на конкурса. С разпоредбата на чл. 36е, ал. 4 от закона е дадено право на комисията да проверя за заявените данни и факти такива каквито са посочени от кандидата и при нужда да изисква допълнително доказателства за обстоятелствата изложени в заявлението, но законодателят не е вменил задължения комисията сама да събира необходимите доказателства за заявените от кандидата обстоятелства в заявлението. Това е така, тъй като не следва да се накърняват правата на участниците, защото същите са равнопоставени, предвид чл. 8, ал. 1 от АПК и те трябва да имат равни процесуални възможности за участие в административно производство, за да защитят своите права и законни интереси. Предвид чл. 12, ал. 1 от АПК административните органи трябва да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията, в случая за изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, за да е допустимо участието им в конкурса. За да се отстрани участник, като изключително тежка санкция поради неотговаряне на изисквания за провеждане на конкурса, следва да има ясно формулирани със закон или подзаконов нормативен акт изисквания към участниците или поне в заповедта за откриване на конкурса, което в случая е сторено. Изрично в § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби са изброени учебните дисциплини и задължение на кандидата е било да представи доказателства че е изучавана една от тях или че е налице идентичност друга изучавана учебна дисциплина, което е сторено след приключване на конкурса. Трябва да се отбележи, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, по силата на която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Действително видно от представените в хода на процеса удостоверение № 252 от 16.11.2009 г. на Професионална лесотехническа гимназия "Н. Й. Вапцаров" гр. Банско и писмо № 1321-67 от 11.02.2010 г. на Министерство на образованието, младежта и науката, учебната дисциплина "стопанисване" отговаря на учебната дисциплина "ловно стопанство", но с тях отстранения участник от конкурса се е снабдил след приключването. Прилагането на допълнителни документи от кандидатите след провеждане на конкурса е ирелевантно (освен това те не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК), с оглед правилното и допустимо провеждане на процедурата в съответствие със закона. Неоснователни са доводите за нарушение на чл. 172, ал. 1 от АПК, тъй като посоченият срок е инструктивен, а не императивен. Нарушаването му не може да се отрази на правилността на съдебното решение. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира заповедта за законосъобразна, а решението на съда, с което жалбата е уважена за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Следва решението да бъде отменено, като по съществото жалбата срещу заповедта за провеждане на конкурса бъде отхвърлена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,