Решение № 2476 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2017 г.

Решение № 2476 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 05.06.2017 г. по адм. д. № 1215/2016 г. Варненският административен съд е отменил виза с изх. № АУ009896ПР-002ПР/11.02.2016 г. на главния архитект на община В.. Решението се обжалва с касационна жалба от "Е. Т." ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като недопустимо, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба И. Х., А. Х. и О. С. я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Оспорената пред Варненския административен съд виза на главния архитект на община В. е издадена за проектиране на сграда за курортно строителство и подземно застрояване в имот 2573.31 по плана на к. к."Ч.". За сградата над земята е предвидено свободно строителство, а за подземната част свързано със съседен имот. Визата е издадена на основание чл. 134, ал. 6 ЗУТ. С обжалваното решение Варненският административен съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като е налице промяна в начина на застрояване на подземната част на сградата. При изготвянето на застроителния план и визата не е използвана актуална кадастрална информация, с което е допуснато нарушение на Наредба № 8. Допуснато е нарушение на чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община В.. Липсва геодезично заснемане и експертно становище за наличната в имота дървесна растителност. Оплакването в касационната жалба за недопустимост на решението е неоснователно. Въпросът за правния интерес на ответниците по касационната жалба да оспорят визата е решен с влязло в сила определение на Върховния административен съд от 27.03.2017 г. по адм. д. № 3084/2017 г. Като е приел жалбата за допустима, Варненският административен съд е изпълнил указанията на Върховния административен съд и не е допуснал нарушение на закона. Неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Установено е, че касационният жалбоподател е собственик на имот 10135.2573.31. През 2012 г. е одобрена улична регулация за местността, в която се намира имота и застроителен план за същия. По влезлия в сила застроителен план е предвидено застрояване със сграда за курортно строителство, свободно застрояване, с надземна и подземна част. Ответниците по касационната жалба са собственици на съседен имот, който не е урегулиран и за него няма одобрен план за застрояване. Оспорената виза е издадена на основание плана за застрояване на имота. Законосъобразно и обосновано е прието, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. С визата е променен начина на застрояване на подземната част на сградата по плана, като е предвидено свързано застрояване по смисъла на § 5, т. 22 ДР ЗУТ за тази част от нея. Посочената норма е приложима само ако не се променя начина и характерът на застрояването, като това изискване в случая не е налице. По влезлия в сила застроителен план не е предвидено свързано застрояване на подземната част на сградата. Останалите съображения за незаконосъобразност на визата, изложени от Варненския административен съд са необосновани. Нарушение на наредбата на Варненския общински съвет или на Наредба № 8, ако има такива, са относими към одобрения застроителен план, който е влязъл сила и неговата законосъобразност не може да бъде предмет на обсъждане в това производство. Без основание съдът е приел, че липсва идентичност на имота, за който е издадена визата за проектиране и имот 10135.2673.31. Допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е достатъчно основание да се приеме, че визата е незаконосъобразна и само на това основание същата да бъде отменена. По изложените съображения решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представените от страните писмени доказателства не променят направените фактически и правни изводи. "Е. Т. " ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на И. М. Х., А. И. Х. и О. Д. С. разноски по делото за тази инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд