Решение № 16792 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2011 г.

Решение № 16792 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хамиде Осман Юсуф от гр. Джебел, област Кърджали, подадена чрез упълномощения адвокат Ивана Бръмбарова, против решение № 75 от 28.07.2011 г., постановено по административно дело № 105 по описа за 2011 г. на Административния съд - Кърджали. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № ПОВН-30 от 28.05.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-05-00017373/20.04.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО, обективиращо отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по представения от касаторката болничен лист с № 0006059, серия А, издаден на 04.04.2011 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали не ангажира становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 118 КСО във връзка с чл. 145 АПК, е оспореното от Хамиде Осман Юсуф решение № ПОВН-30 от 28.05.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № О-08-081-05-00017373 от 20.04.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО, с което на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист с № 0006059, серия А-2010, издаден й на 4.04.2011 г., за времето от 22.03.2011 г. до 4.05.2011 г. Мотивите за отказа на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО са били, че същата нямала качество на регистриран тютюнопроизводител по смисъла на КСО и неоснователно била декларирала възобновяване на дейност от 1.01.2010 г., тъй като към този момент нямала сключен договор за производство на тютюн. Хамиде Осман Юсуф е оспорила посоченото разпореждане пред директора на РУСО - Кърджали, който с процесното решение е отхвърлил жалбата й срещу този отказ. За да постанови оспорения акт, административният орган е посочил, че заявяването на начало на дейност и начало на осигуряване за всички осигурени социални рискове с декларация с вх. № 090431001557661/3.01.2010 г., считано от 1.01.2010 г., било в нарушение на законовите разпоредби, поради което ръководителят на изплащането на обезщетенията и помощите (длъжностно лице по чл. 40, ал. 3 КСО) при РУСО - Кърджали правилно установил, че към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето не е придобило съответните осигурителни права. Отбелязал е, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. Извел е извод, че касаторката притежавала качеството на регистриран тютюнопроизводител от 23.04.2010 г., а не от 1.01.2010 г. както било посочено в декларацията й за регистрация на самоосигуряващо се лице. Според директора на РУСО - Кърджали, Юсуф трябвало да заяви възобновяване на дейност и вид на осигуряване едва след като е придобила статут на регистриран тютюнопроизводител (тоест, след 23.04.2010 г.), защото към 1.01.2010 г. тя не била регистрирано самоосигуряващо се лице и липсвало каквото и да е правно основание за осигуряване. С постановения съдебен акт Административният съд - гр. Кърджали, е приел за законосъобразни правните изводи в решението на директора на РУСО и е отхвърлил като неоснователна подадената от Хамиде Осман Юсуф жалба срещу това решение. В мотивите към постановеното от него решение съдът е изразил и становището, че липсата на валидно заявена промяна във вида на осигуряването не можело да бъде преодоляна от обстоятелството, че жалбоподателката ежемесечно е внасяла осигурителни вноски и за общо заболяване и майчинство. Извел е извод, че дори да се приемело, че след 23.04.2010 г. Хамиде Осман Юсуф е придобила качеството регистриран тютюнопроизводител, то декларацията, подадена в ТД на НАП - Кърджали на 3.01.2010 г., за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 КСО, считано от 1.01.2010 г., не била произвела правно действие по отношение на жалбоподателката към момента на настъпване на временната и неработоспособност 22.03.2011 г. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че останал неизяснен въпроса дали е било налице изпълнение по представения от касаторката договор за производство и изкупуване на суров тютюн. От приложените по първоинстанционното дело писма от "Плевен-Булгартабак" АД, село Ясен, общ. Плевен, е видно, че от страна на фирмата няма извършен текущ контрол по изпълнение на договора с касаторката, тоест, не би могло да се установи точната дата, на която е започнала трудовата й дейност. В тази връзка длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО и директорът на РУСО - Кърджали, при постановяване на атакуваните административни актове изрично посочват, че Юсуф е придобила статут на регистриран тютюнопроизводител през 2010 г. на 23.04.2010 г. - датата на регистриране на сключения договор от фирмата във фонд "Тютюн". Също така неправилен се явява и изводът на решаващия състав, че декларацията с вх. № 090431001557661/3.01.2010 г., с която Юсуф е заявила възобновяване на трудовата си дейност като тютюнопроизводител и осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица от 1.01.2010 г., била подадена един ден преди сключване на договора с фирмата изкупвач. Действително, пощенското клеймо на подаване на декларацията е 3.01.2010 г. и същата е заведена в ТД на НАП - Кърджали с дата 3.01.2010 г., въпреки че посочената дата е неделя (видно от писмо, изх. 33-00-1146 от 29.06.2011 г., изпратено от директора на ТД на НАП - Кърджали, и за НАП е било почивен ден). Безспорно е установено, че договорът е сключен на 4.01.2010 г., а датата на която би следвало декларацията, изпратена на 3.01., да е заведена в деловодството, следва да е датата на деня, в който е получена - тоест, 4.01. или 5.01.2010 г., следователно декларирането на обстоятелството - упражняване на трудова дейност, не предхожда датата на сключване на договора, тъй като не би могло подадената декларация да бъде входирана в неработен (почивен) ден. Според нормативната уредба на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО). Производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия (чл. 4 от ЗТТИ). Производството на тютюн се осъществява чрез писмени договори между купувачите и тютюнопроизводителите или техните организации, признати по реда на Наредбата по чл. 9, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които се сключват в началото на всяка производствена година, но не по-късно от 31 март (чл. 11, ал. 2 ЗТТИ, отм. - ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.). Изкупуването на тютюна се извършва до 1 март на следващата година. Срокът за изкупуване може да бъде удължаван за определени райони или за цялата страна със заповед на министъра на земеделието и продоволствието (чл. 11, ал. 8 ЗТТИ, отм. - ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.). Предвид цитираните разпоредби, за времето до изменението на ЗТТИ, обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., тютюнопроизводителите могат да имат статут на регистрирани по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО за периода от 1 януари на текущата година до 1 март на следващата, освен в случаите по чл. 11, ал. 8 ЗТТИ (отм. - ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.), когато регистрацията продължава до края на срока, определен със заповедта на министъра на земеделието и храните. Ако след месец март лицата нямат следваща регистрация (извършена в срок до 31 март), те губят качеството си на "регистрирани тютюнопроизводители", респективно на самоосигуряващи се лица. В случаите, когато срокът за изкупуване на тютюн е удължен със заповед на министъра, те запазват качеството си на самоосигуряващи се лица за срока на заповедта. За удостоверяване на посочените обстоятелства лицата следва да представят в компетентната ТД на НАП удостоверение, издадено от регионалните структури на фонд "Тютюн" или копие от заповедта на министъра на земеделието и продоволствието, с която е удължен срокът за изкупуване на тютюн в съответния регион. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и отпада при нейното прекъсване или прекратяване. В тази връзка, моментът на придобиване качеството на "регистриран земеделски производител или тютюнопроизводител" може да е различен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски производител или тютюнопроизводител, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването (чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ). В настоящия случай на 4.01.2010 г. касаторката е сключила договор с "Плевен - Булгартабак" АД - с. Ясен, обл. Плевен за производство и изкупуване на суров тютюн и при започване на трудовата дейност е декларирала това обстоятелство в същия момент - на 3.01.2010 г., неделя (почивен ден), с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 на Наредбата, която обаче е следвало да бъде заведена в регистъра на НАП най-рано на 4.01.2010, тоест договорът е сключен на 4.01. и подадената декларация може да се счита, че е от същата дата (неправилно заведена на 3.01.), в 7-дневния срок по цитираната разпоредба. Следователно, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители имат задължението да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, в рамките на периода, за който притежават валидна регистрационна карта или удостоверение за регистрация. В случая наличието на трудова дейност, която е основание за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, е безспорно установено и подкрепено с необходимите доказателства - посоченото от органите на НОИ, че това следвало да се приеме, считано от 23.04.2010 г. - датата, на която сключеният договор е вписан в регистъра на фонд "Тютюн". В този случай лицето подлежи на задължително осигуряване в това качество, независимо, че не е подало нова/втора декларация след 23.04.2010 г. в компетентната ТД на НАП по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, счита, че при установените в административното производство данни, по които между страните не се спори - че декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице със заявяване на избрания обхват на осигуряването, е заведена в регистъра на НАП с вх. № 09043100155761/3.01.2010 г.; фирмата-изкупвач "Плевен-Булгартабак" - АД, с. Ясен, обл. Плевен, е представила/регистрирала на 23.04.2010 г., сключен с касаторката на 4.01.2010 г. договор; Юсуф е внесла дължимите от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. осигурителни вноски по сметка на ОК Джебел-2006 - налага категоричния извод, че касационната жалбоподателка е имала качеството на регистриран тютюнопроизводител и е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца, считано от 23.04.2010 г. Следователно към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето е било задължително осигурено за този социален риск, което условие е изпълнено с декларирането на упражняване на дейността и съответно осигуряването и дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство, са били внесени. Затова, като са отхвърлили жалбите на Хамиде Осман Юсуф срещу отказа да й бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване с мотиви, че не е осигурена за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, директорът на РУСО и Административният съд - Кърджали, са постановили незаконосъобразни решения, които следва да бъдат отменени и вместо тях да се постанови отмяна на оспорения отказ. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено на РУСО - Кърджали, за решаване на въпроса по същество. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,