Решение № 4271 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 448/2014 г.

Решение № 4271 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 448/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол срещу решение № 177 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 251/2013 г. по описа на Административен съд Ямбол. Излага твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Ямбол не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Руско Петров против заповед № СП 1-Я-677 от 12.07.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Ямбол, потвърдена с решение № Рд07-0033 от 22.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Ямбол. За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че с молба - декларация вх. № СП 1-Я-677 от 27.06.2013 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" Ямбол, Руско Петров е поискал издаване на удостоверение за пътуване, като е декларирал, че е в групата на ТЕЛК - 50% - 69,99 % и е приложил ЕР № 1539 от 14.06.2013 г. По посочената молба - декларация е бил изготвен социален доклад със становище да бъде отказано право на безплатно пътуване два пъти в годината, тъй като такова право имат лицата с увреждане 71 % и над 71 %, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП. Със заповед № СП 1-Я-677 от 12.07.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Ямбол на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП на жалбоподателя е отказано да му бъде издадено удостоверение за право на безплатно пътуване по чл. 20, ал. 1 от ППЗСП с мотив, че право на безплатно пътуване два пъти в годината с железопътния транспорт в страната имат лица със и над 71 % ТНР, с оглед на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, а жалбоподателят е с определена ТНР 69 % след преосвидетелстване в ТЕЛК. Посочената заповед е била обжалвана по административен ред пред по-горестоящия административен орган - директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ямбол, който с решение № Рд07-0033 от 22.08.2013 г. е потвърдил същата. Мотивите за отказа на административния орган са, че жалбоподателят не отговаря на предвидените в чл. 19, ал. 1 от ППЗСП изисквания за ползване на право на безплатно пътуване. С експертно решение на ТЕЛК № 1539 от 14.06.2013 г. му е призната инвалидност общо заболяване с определена 69 % ТНР, а според чл. 19, ал. 1 от ППЗСП право на безплатно пътуване срещу издадено удостоверение по чл. 20, ал. 1 от ППЗСП имат лицата със 71% и с над 71% трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, деца до 16-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация и военноинвалидите. Обоснован е изводът в мотивите на съдебния акт, че от представените по делото доказателства не се установява жалбоподателят да отговаря на изискванията, предвидени в чл. 19, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока. Приложеният по делото амбулаторен лист № 002161 от 04.06.2013 г., в който като основна диагноза е вписано "постфлебитен синдром", не обосновава наличието на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, както правилно е приел административният съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. Касаторът излага твърдения, че е налице другата, предвидена в чл. 19, ал. 1 от ППЗСП предпоставка - "или определен вид и степен на увреждане". Съгласно ДР на § 1, т. 2 от ЗИХУ "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. В случая няма доказателства, че жалбоподателят отговаря на втората предпоставка на чл. 19, ал. 1 от ППЗСП, а именно "определени вид и степен на увреждане". По делото липсва документ, от който да е видно, че Руско Петров притежава поне 71 % степен на увреждане от определен вид. Поради това като е основал отказа си за издаване на удостоверение по чл. 20, ал. 1 от ППЗСП на влязлото в сила ЕР № 1539 от 14.06.20013 г. на ТЕЛК, директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол не е нарушил закона. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Ямбол е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,