Решение № 5706 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2011 г.

Решение № 5706 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 30/2006 г.). Образувано е по касационната жалба на Никола Иванов Дудеков от гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 62, вх. А, ап. 40, срещу решение № 3746 от 26.07.2011 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 7168/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВМТБО) № РД-22-6/27.01.2010 г., издаден от кмета на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, данъчната оценка, на базата на която е определен размерът на дължимата ТБО, е определена незаконосъобразно в противоречие с чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Неправилно е определена базисната стойност като елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на земята за целия процесен период в размер на 1.00 лв. Тъй като имотът е застроен, базисната стойност съгласно чл. 14 от Приложение № 2 на ЗМДТ е в размер на 0.8 лв. Неправилно е определен коефициентът на застрояване като елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на земята. Същият следва да бъде определен по реда на чл. 17, т. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, тъй като процентът на застрояване е над 40 на сто. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване е изграждането на сгради. През периода 01.01.2004 г. - 31.12.2008 г. в имота са се изграждали сгради. Това се установява от протокол за принудително отнемане от 21.03.2001 г. по изпълнително дело № 4347/2000 г. и от разрешение за ползване № ДК-07-146/02.04.2008 г. Съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице. Експертът не е съобразил установените факти на застрояване на имота при прилагането на оспорените коефициенти за базисна стойност и коефициент на застрояване. Жалбата е отхвърлена с обжалваното решение без да са изложени мотиви във връзка с направените възражения. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касация - кмета на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил АУПОВМТБО № РД-22-6/27.01.2010 г., издаден от кмета на Столична община, с който на жалбоподателя за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2008 г. е определено задължение за ТБО в размер на 1027.64 лв. и лихва - 27.47 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Спорът по делото касае законосъобразността на определяне на данъчната оценка на имота на жалбоподателя, на базата на която е установен и размерът на ТБО. За изясняването на този спорен въпрос по делото е прието заключение на вещо лице, на приемането на което жалбоподателят се е противопоставил, но е отказал да се възползва от дадената му възможност да поиска допълнително такова. Според вещото лице, данъчната оценка е изчислена по формулата за незастроен имот, тъй като в общинската администрация към 31.12.2008 г. парцелът се е водил незастроен. В проведеното открито съдебно заседание на 18.05.2011 г. вещото лице е обяснило, че ако Дудеков е декларирал своевременно построената върху имота сграда, то данъчната оценка би била по-голяма, а съответно - по-голям би бил и размерът на ТБО за процесния период от време. Тъй като жалбоподателят е запазил правото си на собственост, въпреки учреденото през 2004 г. право на строеж, същият е задължено лице за ТБО по силата на чл. 64 във връзка с чл. 11 от ЗМДТ. От фактическа страна по делото е установено следното: С декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 2353/25.08.1998 г. е деклариран нежилищен имот земя, представляващ УПИ IV - 1241, кв. 21б по плана на гр. София, район "Изгрев", м. "Дианабад", бул. "Г. М. Димитров" № 62. За същия е открита партида 4306246920 002 от 25.08.1998 г. с единствен собственик Никола Иванов Дудеков. Тази декларация не се съхранява в общината. Подадена е и коригираща декларация вх. № 1256/08.10.2003 г., която също не се съхранява в общината, видно от писмо изх. № 2600-58/2010/06.06.2011 г. на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. По делото жалбоподателят е представил протокол за принудително отнемане на вещи от 21.03.2001 г., подписан от съдия-изпълнител при Софийски районен съд Павлова, по изпълнително дело № 4347/2000 г. за предаване владението от длъжника "Изотимпекс" ЕООД - София на взискателя Никола Иванов Дудеков върху недвижим имот № 1241 в м. "Дианабад" в размер на 4750 м. по заключението на в. л. арх. Димова на основание чл. 108 от Закона за собствеността в изпълнение на решение на СГС от 31.05.1999 г. по гражданско дело № 1937/1995 г. От протокола се установява, че в момента на въвода във владение в имота има преустановено строителство на груб строеж на две монолитни сгради, едната от които е изпълнена до ниво първа плоча, а втората до втора плоча. В имота се намира и сглобяема от метални конструкции сграда, която в момента се ползва като ресторант. С Нотариален акт № 081, том III, рег. № 3467, дело № 353 от 27.12.2004 г. Никола Иванов Дудеков като собственик на УПИ IV - 1241, кв. 21б по плана на гр. София, район "Изгрев", м. "Дианабад" с площ 3385 кв. м. е учредил право на строеж на "МИГ 1991 МГ" ЕООД за построяване в имота на жилищна сграда, състояща се от два входа, сутеренен етаж, първи (партерен) етаж, пет типови жилищни етажа и в подпокривното пространство два мансардни етажа, като собственикът си запазва правото на строеж за изброените в акта обекти от бъдещата сграда. Приобретателят - строител "МИГ 1991 МГ" ЕООД се задължава да построи сградата, в съответствие с одобрените архитектурни проекти. За сградата има издадено разрешение за ползване № ДК-07-146/02.04.2008 г. на началника на Столична РДНСК. От същото се установява, че разрешението за строеж е издадено на 17.02.2005 г. В чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ е определена формулата, по която се определя данъчната оценка на земите в строителните граници. Видно от посочената формула, два от компонентите в нея са базисната стойност за един кв. м и коефициент за застроеност, които именно се оспорват като неправилно определени от жалбоподателя. В оспорения АУПОВМТБО данъчната базисна стойност е определена по реда на чл. 14, ал. 2 за един кв. м незастроено място в размер на 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1 (0.80 лв.). Коефициентът на застроеност е определен по реда на чл. 17, т. 1 - единица като за незастроена земя. Според чл. 17, т. 2 при застрояване над 40 на сто, коефициентът на застроеност се определя по формулата Кз = 2-1.01 (ПЗ-35), където ПЗ е процентът на застрояване. Макар да липсва законова дефиниция за "застроен недвижим имот", според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че това е имот, в който се извършва строителство. Според чл. 12, ал. 1 от ЗУТ, на който има позоваване в касационната жалба, застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, т. е. застрояването обхваща процеса на строителство. В глава единадесета обаче е уредено завършването на строителството. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ сградата се въвежда в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. Именно това разрешение за ползване удостоверява завършването на строителството. С оглед на изложеното, под застроен имот би следвало да се разбира недвижим имот, в който има изцяло построена сграда, въведена в експлоатация с разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, според която за новопостроени сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или въведени в експлоатация. Преценена във връзка с чл. 15, ал. 1 нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ изисква подаване на декларация за новопостроени имоти, по отношение на които има издадено разрешение за ползване. В посочения смисъл са и указанията към общинската данъчна администрация дадени с писмо изх. № 96-СЛ-204/31.01.2002 г. на МФ, Главна данъчна дирекция. Тъй като от доказателствата по делото се установява, че в процесния недвижим имот е налице завършена сграда едва след 02.04.2008 г., правилно първоинстанционния съд е приел, че за периода от месец януари 2004 г. до месец март 2008 г. (вкл.) данъчната оценка за земята следва да се определи като незастроен имот, както е процедирал органа, издал обжалвания акт. За периода от месец април 2008 г. до месец декември 2008 г., обаче, според настоящата касационна инстанция, жалбата е основателна. За посочения период имотът на жалбоподателя вече е застроен и данъчната оценка следва да се определи като за застроен. Следва да се посочи, че при поставянето на задачите на вещото лице жалбоподателят е поискал да бъде изчислена ТБО като се вземе предвид издаването на разрешение за строеж през 2005 г. на "МИГ 1991 МГ" ЕООД и се отчете кога е завършен грубият строеж. Вещото лице в своето заключение не е определило данъчната оценка на земята като за застроен имот, каквото всъщност е било искането на жалбоподателя. С цел изясняване на спора, първоинстанционният съд не е следвало да приема заключението в посочената част и дори без направено искане от страна на жалбоподателя за допускане и изслушване на допълнителна експертиза е трябвало да задължи вещото лице да отговори точно на поставените въпроси и да определи данъчната оценка за имота като за застроен имот, каквото е и искането на жалбоподателя. С оглед на изложеното, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, обжалваното решение следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Никола Иванов Дудеков срещу АУПОВМТБО № РД-22-6/27.01.2010 г., издаден от кмета на Столична община относно определеното задължение за такса БТО за 2008 г. и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото следва да се постави задача на вещото лице да установи процентът на застрояване съобразно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж от ДАГ, СО и да изчисли по формулата за застроен имот данъчната оценка на земята за периода месец април 2008 г. до месец декември 2008 г., а след това да изчисли размера на ТБО за 2008 г. на базата на данъчната оценка за периода месец януари - месец март 2008 г. (вкл.) като за незастроен имот, а за периода месец април 2008 г. до месец декември 2008 г. върху данъчна оценка на имота като застроен. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение