Решение № 9188 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2015 г.

Решение № 9188 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Х." ООД срещу решение № 60 от 15.07.2015 г. постановено по адм. дело № 103 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Г.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че в съдебното решение некоректно е посочена нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК. Безспорно е, че отмяната на чл. 16, ал. 3 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Д. (НОМТЦУТОД/Наредбата) действа занапред. Несъстоятелен е обаче изводът на съда, че след тази дата е допустимо да се издават административни актове, които се позовават на отменената вече правна норма. Създадения законов стабилитет касае единствено такива административни актове, които са издадени или действия, които са извършени до влизане в сила на отменителното съдебно решение. Противното обезсмисля съдебния контрол по законосъобразността на подзаконовите правни норми, тъй като всякога, без ограничение във времето, административните органи могат да се позовават на отменени вече като незаконосъобразни правни норми и да издават административни актове или да извършват действия, въз основа на тях. За 2012 г. в съдебното решение е посочено, че е влязло в действие изменението на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, прието с решение № 14 от 29.12.2011 г. на Общински съвет - Д.. Анализът на посочената като изменена правна норма води до извод, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г. няма как да се определи въз основа на нея, тъй като тя е приета на 29.12.2011 г. и въз основа на нея за 2012 г. юридическите лица е следвало до 30.11.2011 г. да подадат декларация за избрания начин на определяне на таксата, т.е. нормативно определеното действие, за да породи правен ефект е следвало да бъде извършено в срок вече изтекъл към момента на приемане на правната норма. Поради това нормата е неприложима за определяне на съответните такси за 2012 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси, бюджет и финанси" ("МДТБФ") при община Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Х." ООД срещу акт № 2013-7Ю-2 от 20.02.2015 г. за установяване на данъчни задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите при община Д., потвърден с решение № 01/2013-7Ю- 2 от 27.03.2015 г. на директор дирекция "МДТБФ" при община Д. и е осъдил "Х." ООД да заплати в полза на община Д. сумата от 480, 00 лв., представляваща направени от страната разноски. За да постанови решението си, съдът е изложил, че с решение № 11 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 160 по описа за 2013 г. на АС - Г., е отменен акт № 7Ю от 20.08.2013 г. за установяване на данъчни задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите при община Д., с който на "Х." ООД е било определено задължение за ТБО за 2011 и 2012 г. за притежаваните от дружеството недвижими имоти и преписката е върната за ново произнасяне от орган по приходите при община Д. Постановен е нов акт № 2013- 7Ю от 17.07.2014 г. за установяване на данъчни задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Д., с който на с който на дружеството отново е било определено задължение за ТБО за 2011 и 2012 г. С решение № 98 от 23.12.2014 г. постановено по адм. дело № 152 от 2014 г. на АС - Г., е обявена нищожност на втория издаден АУДЗ и преписката е върната за ново произнасяне от органа по приходите при община Д.. Като мотиви за обявяване на нищожност в решението е посочено, че оспорения акт е издаден в противоречие с мотивите на влязло в сила съдебно решение, а именно решение № 11 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 160 по описа за 2013 г. на АС - Г. Оспореният в първоинстанционното производство акт № 2013-7Ю- 2 от 20.02.2015 г. за установяване на данъчни задължения (АУДЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от главен експерт в направление "Местни данъци и такси" при община Д., оправомощен със заповед № 119 от 25.03.2014 г. на кмета на община Д. да извършва дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е трети по ред, за същите имоти и период. С него са определени задължения на "Х." ООД за такса битови отпадъци (ТБО) за притежаваните от дружеството недвижими имоти - земя и шест броя сгради на територията на община Д. за 2011 и 2012 г., както и начислената лихва върху сумата на таксата за всяка година. АУДЗ е потвърден с решение изх. № 01/2013-7Ю-2 от 27.03.2015 г. на директор дирекция "МДТБФ" при община Д., като при произнасянето си горестоящият административен орган се е позовал на решение № 11 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 160 по описа за 2013 г. на АС - Г. и на решение № 98 от 23.12.2014 г. постановено по адм. дело № 152 от 2014 г. на АС - Г. Първоинстанционният съд е посочил, че "Х." ООД е подало декларации по чл. 14 и чл. 17 от ДОПК, като въз основа на тях са изчислени дължимите такси. От административния орган е констатирана липса на извършени плащания за начислените задължения и това е причината да се състави АУДЗ. Съдът е приел, че постановявайки процесния АУДЗ, административният орган е определил размера на задълженията на дружеството в съответствие с материално правните разпоредби и съобразявайки се с дадените от съда указания в отменителното решение на АС - Г.. Посочил е, че органът правилно е определил приложимата към всеки период данъчна основа, коригирал е установените сгрешени при въвеждането им в системата коефициенти, при което е определил размера на задълженията за дружеството въз основа на приетите от Общински съвет - Д. решения. Налице са достатъчно доказателства, включително по приобщените към доказателствения материал адм. дело № 160/2013 г. и адм. дело № 152/2014 г. на АС - Г., свидетелстващи за реалното оказване на услугите. Приел е за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че за 2011 г. определения размер на задълженията е незаконосъобразен предвид отмяната на чл. 16, ал. 3 от НОМТЦУТОД, като е изложил, че отмяната действа занапред и няма как да окаже въздействие върху определянето на таксите за 2011 г. Приел е за неоснователни и твърденията за неправилно определяне на ТБО за 2012 г. Посочил е, че за 2012 г. е влязло в действие изменението на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, прието с решение № 14 от 29.12.2011 г. на Общински съвет - Д., според което "За юридическите лица и едноличните търговци такса за "обезвреждане на отпадъците в депо" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" се определя на база по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите. Таксата на "сметосъбиране и сметоизвозване" се определя на база по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите или броя съдове за смет, за които фирмите подават декларация с в служба "Местни данъци и такси" Д. до 30-ти ноември на предходната година, съгласно Приложение № 1". На това изменение съответства решение № 15 от 29.12.2011 г. на Общински съвет - Д. за приемане на промила за облагане с ТБО през 2012 г., което също предвижда промилът залегнал в него, да се изчислява на база по-високата от двете основи. Поради това е приел, че ТБО следва да се изчисли на база по-високата от отчетната стойност на обектите и данъчната им оценка, каквато се явява базата, на която административният орган е изчислил дължимите суми за ТБО за 2012 г. Решението е правилно. Правилно административният съд е приел, че "Х." ООД се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за такса битови отпадъци, като собственик на недвижими имоти, описани в подадена от дружеството декларация. Налице са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят за 2011 г. и 2012 г., като за процесните периоди имотите собственост на дружеството, попадат в райони, в които е предвидено услугите да бъдат предоставяни. Представени са и доказателства, че услугите са били реално предоставяни по отношение на притежаваните от дружеството недвижими имоти. Размерът на дължимата от дружеството ТБО е определен съгласно чл. 16, ал. 3 от НОАМТЦУ и решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, за незаконосъобразност на решението, предвид факта, че АУДЗ е издаден след отмяната на чл. 16, ал. 3 от НОАМТЦУ. Видно от приложеното по делото решение № 58 от 08.06.2012 г. по адм. дело № 276 по описа за 2011 г. на АС - Г., законосъобразността на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от НОАМТЦУ е била преценявана в редакцията на Наредбата, в сила от 22.02.2011 г. Още преди постановяване на съдебното решение, разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от НОАМТЦУ е била изменена с решение № 14 от 29.12.2011 г. на Общински съвет - Д., като посоченото обстоятелство е останало неустановено по делото. Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК жалбата до съда не спира действието на нормативния административен акт, поради което и при висящо съдебно производство няма пречка компетентният административен орган да отмени или измени оспорените разпоредби. Целта на съдебното производство по чл. 185 и сл. от АПК е да се осигури защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, чрез премахване от позитивното право на незаконни разпоредби, за да не регламентират правоотношения занапред. Поради това предмет на оспорване по реда на чл. 185 от АПК не може да бъде отменена или изменена разпоредба на нормативен административен акт, в редакцията преди изменението, защото към момента на произнасяне от съда отменената разпоредба не съществува, а изменената има различно съдържание. Решението на АС - Г. обаче е влязло в законна сила, а допустимостта на произнасянето на съда по законосъобразността на разпоредба, която не е действала към момента на постановяване на решението, не е предмет на преценка в настоящето производство. Факт е, че за периода до 29.12.2011 г., когато е прието решение № 14 на Общински съвет - Д., нормата на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, в редакцията й от 22.02.2011 г. е била действаща, преди да бъде отменена от самия общински съвет. Поради това неоснователно се явява възражението, че дължимата за имота ТБО неправилно е определена съобразно посочената разпоредба на Наредбата. За 2012 г. ТБО на дружеството правило е определена, съобразно чл. 16, ал. 3 от Наредбата, в редакцията приета с решение № 14 от 29.12.2011 г. на Общински съвет - Д.. Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение, че за 2012 г. дружеството не е можело да се възползва от възможността дължимата от него такса за "сметосъбиране и сметоизвозване" да се определя на база съдове за смет, предвид факта, че декларацията за това е следвало да бъде подадена до 30-ти ноември на предходната година. Предвидената в чл. 16, ал. 3 от Наредбата възможност, да бъдат декларирани броя съдове за смет до 30-ти ноември на предходната година, е съществувала и в предходната редакция на разпоредбата. Същата към 30-ти ноември 2011 г. е била действаща и не са били налице пречки предвидената в нея възможност да бъде реализирана от дружеството. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да бъде установено, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За да може количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, имотът следва да е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните на (в) него отпадъци. В случая от страна на "Х." ООД не се е твърдяло и по делото не е установено притежаваните от дружеството недвижими имоти да са били снабдени с индивидуални съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци през 2011 г. и 2012 г. Поради това неоснователно се явява възражението, че дължимата за имота ТБО неправилно е определена съобразно чл. 16, ал. 3 на Наредбата, в действащите й за съответните периоди редакция, а именно - за 2011 г. на база отчетната стойност на имотите, а за 2012 г. - на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите. Таксата е определена съгласно посочения в решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размер. Поради това правилен е изводът на съда, за законосъобразност на оспорения в първоинстанционното производство АУДЗ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 350,00 лв., за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение