Решение № 3009 от 22.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък ЕАД, представлявано от изпълнителния директор д-р П. Диновска, подадена чрез адв.А.Кукушева, против Решение 2759/21.04.2022 г. по адм. дело 12179/2021 г. на Административен съд София- град, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение /ЛЗ/ срещу т. от 1 до 6, както и от 16 до 19 от Заповед за налагане на санкции РД-08-2040/05.11.2021 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Плевен, както и в частта, с която се отказва присъждане на платените от ЛЗ разноски за съдебномедицинска експертиза В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението в обжалваната част да бъде. Претендират се разноски, включително и за първоинстанционното производство. Ответникът по касация- директорът на РЗОК, в съдено заседание, чрез юриск.Йолова, оспорва касационната жалба, излагайки аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред административния съд е била жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък ЕАД, срещу Заповед за налагане на санкции РД-08-2040/05.11.2021 г., издадена от директора на РЗОК- Плевен, в която са констатирани 19 броя нарушения, подробно индивидуализирани, които са базирани на издадения от проверяващите Протокол РД-08-Пр-1054/2021 от 29.10.2021 г. В ИЗ от пункт 1 до пункт 6 от протокола са констатирани нарушения по чл. 55, ал. 2. т. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във връзка с разпоредби от НРД за МД 2020- 2022 г. Констатирано е, че са допуснати нарушения от JI3 при документацията и документообработката, като в епикризите не са нанесени резултати от проведени изследвания на пациентите, не са отразени назначените за лечение медикаменти, както и не са отразени придружаващите заболявания на пациентите. В ИЗ от пункт 7 до пункт 15 са констатирани нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗЗО, във вр. с чл. 292, т. 6. буква б" от НРД МД 2020-2022 г. Отбелязано е, че не е изпълнен диагностично- лечебният алгоритъм /ДЛА/ на KП 240 и има нарушение на условията и реда за оказване па доболнична медицинска помощ. При пациентите с ИЗ по пункт 16, 17 и 18 е констатирано нарушение по чл. 55, ал. 2, т.2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 37, ал. 4 ЗЗО и с чл. 277, ал.4 НРД МД 2020-2022г. Посочено е, че е нарушено изискването лицата с диагнози, посочени в Приложение 11 от НРД Списък па заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл.37, ал.1 ЗЗО , да не заплащат потребителска такса. Нарушени са условията и реда за оказване на доболнична медицинска помощ. При пациент с ИЗ по пункт 19 е описано, че липсва отчетна клинична процедура / КПр 4/. Не са били изпълнени медицинските критерии за дехоспитализация по КПр 03. Констатирано е нарушение по чл. 55, ал. 2. т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр.с чл. 321 от НРД МД 2020-2022 г. На основание чл.74, ал.5 ЗЗО и чл. 412, ал.1, т.1 и чл.422, ал.1 от НРД МД 2020-2022, административният орган е издал процесната заповед, а на основание чл.416, ал.3, вр.с чл.413 от НРД е наложил на лечебното заведение санкция: финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко едно от 19-те установени нарушения, или общо санкция в размер на 3 800 лева. Съдът е приел и кредитирал допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза по пункт т.7-т.15 от обжалваната заповед, дала заключение, че диагностично-лечебният алгоритъм при лечението на здравноосигурените лица е спазен и пациентите са лекувани адекватно, съобразно особеностите за всеки конкретен случай и при отчитане на придружаващите заболявания. Решението е правилно. Съдът е направил извод за частична основателност на жалбата, вземайки предвид събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещите лица. Аргументирал е неоснователност на жалбата по отношение на нарушенията, обективирани в заповедта от т.1 до т.6, тъй като същите са индивидуализирани в достатъчна степен и съобразно правната им квалификация са съотнесени към кореспондиращата санкционна норма. Съдът е развил правно адекватни разсъждения относно санкционните норми и законосъобразното водене на медицинската документация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не става въпрос за явна фактическа грешка, както и че не са допуснати нарушения на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и на принципа на самостоятелност и безпристрастност по чл.10 от АПК, поради което е преценил, че в тази част обжалваната заповед е законосъобразна. При безспорно установена по делото, на базата на експертното заключение, липса на нарушения на ДЛА по КП 240, първоинстанционният съд правилно е приел, че наложената от административния орган санкция финансова неустойка по пункт 7 до пункт 15 вкл. от заповедта, се явява незаконосъобразна. Относно нарушенията по чл. 55, ал. 2. т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и с чл. 277, ал. 4 от НРД МД 2020-2022 г. /недължимо заплатена потребителска такса за болничен престой/, обективирани в пункт 16 до 18 от заповедта и наложените три санкции финансова неустойка в размер на по 200 лева всяка, на основание чл. 414. ал. 3, вр. с чл. 413 НРД МД 2020-2022 г., съдът правилно е достигнал до извода, че такава такса не е следвало да бъде заплащана и в тази част заповедта е законосъобразна. По пункт 19 от заповедта, предвид наложената санкция финансова неустойка в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 413 от НРД МД 2020-2022 г., за нарушение на чл.55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 321 от НРД МД 2020-2022 г., а именно: непроведена клинична процедура 4 Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене, съдът е приел за доказано извършеното нарушение, което не е оспорено от жалбоподателя и което представлява неизпълнение на медицинските критерии за дехоспитализация по КПр 3. Нарушението е правилно установено и квалифицирано, подведено е под относимата санкционна норма, поради което в тази част обжалваната заповед правилно е приета за законосъобразна. Стигайки до тези фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък ЕАД, представлявано от изпълнителния директор д-р П. Диновска, следва да заплати на РЗОК Плевен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,