Решение № 569 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2008 г.

Решение № 569 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Д при ЦУ на НАП гр. Варна, против Решение № 414/ 17.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1015/2005 г. на Окръжен съд гр. Варна - административно отделение в частта, с която е отменен ДРА № 237/18.04.2005 г. на ТДД гр. Русе, потвърден с Решение № 495 от 27.06.2005 г. на директора на РДД гр. Варна относно определените на "Шелф газ" ООД данъчни задължения по ЗКПО-данък печалба, данък общини и лихви, във връзка с преобразуване на финансовия резултат за 2000, 2001 и 2002 г. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а се е позовал единствено на заключението на техническата експертиза по делото, без да прецени съществуващите противоречия в нея и несъответствието й с Единния класификатор на основните средства издаден от МС за целите и прилагането на чл. 22 от ЗКПО (отм.). Освен това се изтъкват и съображения за липсата изобщо на мотиви на съда за отмяната на отделни части на акта. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Шелф газ" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Окръжен съд гр. Варна, е отменил ДРА № 237/18.04.2005 г. на ТДД - гр. Русе, потвърден с Решение № 495 от 27.06.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, относно определените на "Шелф газ" ООД данъчни задължения по ЗКПО-данък печалба, данък общини и лихви, във връзка с преобразуване на финансовия резултат за 2000, 2001 и 2002 г. В останалата част относно непризнат данъчен кредит в размер на 16663.22 лв. жалбата на "Шелф газ" ООД е отхвърлена и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. За да постанови това решение в обжалваната част съдът е приел, че обектът на "Шелф газ" ООД в гр. Попово е газостанция със следните инсталации: бетонна вана, метален резервоар за втечнен газ, арматури и тръбопроводи, помпа, наливно устройство и др. Бетонната вана в която е поставен металният резервоар е изградена съобразно техническите изисквания и е неразделна част от производственото оборудване, както и помпата за гориво за газ, а също така и дренажната система около групата резервоари на обектът на дружеството в с. Кьосевци. Приел е, че теза активи представляват производствено оборудване и не могат да бъдат отнесени към групата на съоръженията, както са приели данъчните органи за да определят задълженията на ревизирания субект по ЗКПО и в тази част е счел жалбата за основателна и е отменил обжалвания ДРА. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са възраженията в касационната жалба за липсата на мотиви в отменителната част на решението. От мотивите на съда в частта, с която е отменен ДРА за определените задължения по ЗКПО - данък общини и данък печалба съдът само е посочил, че жалбата е основателна и като съображения за това е приповторил частично заключението на вещото лице. От това обаче не може да стане ясно какви са били правните съображения на съда за да отмени акта в обжалваната част. Съдът изобщо не е направил връзка между установеното от фактическа страна и съответните материалноправни разпоредби на ЗКПО дали основание на ревизиращият данъчен орган да увеличи финансовия резултат на дружеството за проверявания данъчен период на 2000, 2001 и 2002 г. В решението липсват мотиви за отмяната на акта в неговите отделни части. Така например за 2000 г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван, освен със сумата 4882.36 лв., представляваща временната положителна разлика между сумата на амортизационните квоти, определени съгласно чл. 20 от ЗСч и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло (чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО) и със сумата 10520 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Във връзка с това увеличение на финансовия резултат със сумата 10520.00 лв. данъчните органи са установили, че са отчетени разходи по фактури № 118, 119 и двете от 30.05.2000 г. и всяка една на стойност по 4075 лв. и фактура № 132/09.05.2000 г. на стойност 2370 лв., които разходи задълженото лице не може да докаже документално по реда изискван в съответните нормативни актове. Аналогична е и ситуацията за 2001 г. Съдът нито е обсъдил тези констатации, нито пък е изложил мотиви по какви съображения отменя ДРА и в тази част, и защо приема тези разходи за доказани. По делото липсва и назначена счетоводна експертиза която вследствие на установеното от техническата експертиза да даде вариант относно правилното осчетоводяване на извършените разходи по тези фактури, за да се прецени дали са спазени съответните нормативни актове. Не са изложени мотиви и във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат за 2001 г. със сумата 27051.33 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 21 ЗКПО, за установени отчетени разходи за ремонт на ДМА по фактури №№ 3493/19.12.2001 г., 3497/21.12.2001 г., 21680/31.12.2001 г., 79/12.09.2001 г. 62 и 63 от м. 12.2001 г. В решението съдът не е обсъдил и правното основание поради което за проверявания период е увеличен финансовия резултат на дружеството, както и не е извършил преценка на заключението на техническата експертиза във връзка с разпоредбите на Единен класификатор на основните средства (ЕКОС )който е издаден от МС за целите и прилагането на чл. 22 ЗКПО (отм.), нито пък чрез въпроси и разпит на вещото лице е изяснил дали вещото лице е съобразило тази класификация дадена в ЕКОС, тъй като това не става ясно от заключението. Предвид изложеното основателни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, които препятстват касационната проверка относно приложението на материалния закон. Същото не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), приложими в производството на основание § 2 ПЗР ГПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложените в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е изложил конкретни фактически съображения, тъй като не е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени по делото, не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено единствено въз основа на заключението на вещото лице, без да е обсъдено нито едно друго доказателство или довод по делото. Поради това съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК, като е обосновал решението със заключение на вещо лице, без да го обсъди с останалите доказателства и всички обстоятелства по делото. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, чл. 189, ал. 2 и чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.), са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания съдебен акт, а решаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,