Решение № 10218 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2009 г.

Решение № 10218 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сантара" ООД против решение на Софийски градски съд от 17.11.08 г. постановено по адм. д. № 348/07 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 156/23.05.06 г. издаден от ТД на НАП-София, офис "Изток", потвърден с решение № 2278/27.11.06 г. на директор на ДОУИ - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на ДОУИ-София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, решението по което се обжалва и в рамките на законоустановения 14 дневен срок за обжалване на решението. Досежно основателността на жалбата се приема следното: съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Настоящият състав на касационната инстанция извършвайки служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преценява последното като недопустимо по следните съображения. СГС се е произнесъл по недопустима, поради просрочието и жалба. Ревизията е извършена по реда на ДОПК, респективно приложимият ред за обжалване на РА е този, уреден в ДОПК. При ревизия, на съдебно обжалване подлежи изрично потвърдения от по-горестоящия данъчен орган ревизионен акт (РА) или мълчаливо потвърдения такъв. Сроковете за обжалване в двете хипотези са различни, като в първата (при наличие на изрично потвърждаване), срокът е 14 дни от съобщаване на решението на директора на ДОУИ (чл. 156, ал. 1 ДОПК), а във втората хипотеза, срокът е 30 дни и започва да тече от деня, следващ този, в който е изтекъл 45-дневния срок за произнасяне от директора на ДОУИ (чл. 156, ал. 5 ДОПК вр. с чл. 22, ал. 6 ДОПК). В конкретния случай е налице първата хипотеза, т. е, мълчаливо потвърден РА, който факт се установява от следните обстоятелства. РА № 156/23.05.06 г. е връчен на управителя на "Сантара" ООД на 19.06.06 г. Жалбата по административен ред е подадена на 30.06.06 г. Срокът за произнасяне от директора на ДОУИ-София е изтекъл на 14.08.06 г., но решение към тази дата не е издадено. Не са налице данни по делото, жалбата до директора на ДОУИ да е оставяна без движение с указания за отстраняване на недостатъци по нея, така, че началният момент от който започва да тече 45 дневният срок да е различен от 30.06.06 г. Решение № 2278 издадено от директора на ДОУИ по жалбата срещу процесния РА е от 27.11.06 г. т. е след изтичане както на 45 дневния срок за издаването му, така и на 30 дневния срок за съдебно обжалване на мълчаливо потвърдения РА. По делото няма данни 45 дневния срок за произнасяне от директора на ДОУИ- София да е валидно продължен от страните със сключено между тях споразумение съгласно чл. 156, ал. 7 ДОПК. По делото се намират-искане от управителя на ревизирания субект до директора на ДОУИ-София с вх. № 11-08-0155 от 30.08.06 г. за удължаване на срока за произнасяне по възражението във връзка с което до "Сантара" ООД е отправено предложение от директора на ДОУИ-София изх. № 11-08-0155 от 11.09.06 г. за сключване на споразумение по реда на чл. 156, ал. 5 ДОПК. Дори да се приеме, че от тези два документа може да се направи извод за наличие на съвпадане на волята на страните за удължаване на срока за произнасяне от директора на ДОУИ-София, то това споразумение не е произвело правен ефект, тъй като предложението за сключването му, а така също и сключването му са след 14.08.06 г. т. е., след изтичане на 45-дневния срок, а изтекъл срок не може да бъде продължен. На 15.08.06 г. РА е бил годен за съдебно обжалване, което е следвало да стане в рамките на 30 дни, считано от 15.08.06 г. до 15.09.06 г. Жалбата до съда е подадена на 19.12.06 г. т. е., след срока. Във връзка с гореустановеното се налага изводът, че жалбата до СГС е била недопустима и първоинстанционният съд не е имал правомощието да я разгледа, а е следвало да я остави без разглеждане на осн. § 2 от ПЗР на ДОПК вр. с чл. 159, т. 5 от АПК. Като не е направил това, съдът е постановил недопустимо решение, което на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили, а производството по жалбата да се прекрати. Воден от горните съображения, Върховния административен съд