Решение № 3244 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13173/2013 г.

Решение № 3244 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13173/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано по касационна жалба на Генчо Константинов Друмев, изтърпяващ наказание"лишаване от свобода" в затвора гр. Ловеч, затворническо общежитие"Атлант", чрез процесуалния представител адв. Владимир Калудин от САК против решение № 15 от 09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 38/2013 г. на Административен съд гр. Русе, осми състав. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че първоинстанционният съд, не е обсъдил в тяхната цялост условията при които е бил поставен ищеца по време на престоя му в ареста на гр. Русе с мярка за неотклонение "задържане под стража". С молба /имаща свойствата на писмена защита/ от 18.02.2014 г. се развиват доводи, че обездвижването в ареста е в състояние да доведе до претендираните неимуществени вреди. В подкрепа на тази теза се прилагат две монографии"Мануални методи за мобилизация при мускулно-скелетни дисфункции в областта на гръбначния стълб" с автор Лейла Крайджикова и "Физиология на движенията и физическата работа" с автори Ангел Куртев и Боряна Пирьова. Претендират се разноски. В съдебно заседание, касаторът, подържа касационната жалба по изложените в нея основания.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/, чрез процесуалния представител юристконсулт Магдалена Иванова, в отговор по касационната жалба от 09.08.2013 г. и писмени бележки от юристконсулт Юлиян Шемширов от 26.02.2014 г. оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претедира се юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение, като валидно, допустимо и съответно на материалния закон да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Генчо Друмев срещу ГДИН, както следва:

1. За сумата от 23850 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди-получавани болки в ставите в резултат на обездвижване при престоя му в Следствен арест гр. Русе в периода 05.08.2007 г. -11.01.2008 г.

1. за сумата 47700 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди поради липсата на тоалетна и произтичащото от това въздържане от ходене по малка и голяма нужда, както и използването на ПВЦ шише, довели до болки в стомаха му при престоя му за същия период в Следствен арест гр. Русе.

1. За сумата 7950 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди поради липсата на приток на чист въздух и негодност на водата за пиене, довели до влошаване на здравословното състояние и най-вече на заболяването от астма, при престоя на Друмев в Следствен арест гр. Русе през същия период.

Постановил е и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите по делото техническа експертиза относно обективните условия в ареста и съдебно-медицинска относно здравословното състояние на ищеца е приел за установено следното:

1. По иска за обезщетение в размер на 23 850 лв. за претърпени болки в ставите поради липса на лично пространство и обездвижване през по-голямата част от денонощието, че в болшинството от времето е бил в килия с още един човек, което от своя страна е осигурявало по 4 кв. м. площ за всеки един арестант. Прието е, че оплакванията за болки в ставите не са резултат от обездвижване поради липса на жилищна площ, защото на арестантите ежедневно е осигурявана разходка по един час. Прието е от доказателствата, че многокатно ищеца е отказвал тази разходка. При тази обстановка съдът е приел, че претендираното обезщетение за болки в ставите в следствие на обездвижване е недоказано и иска в тази му част е неоснователен.

1. По иска за обезщетение за вреди в размер на 47700 лв., поради липса на тоалетна и произтичащото от това въздържане на ищеца от ходене по малка и голяма нужда, както и използва не на ПВЦ-шише, довели до болки в стомаха му е прието, че в ареста в гр. Русе няма тоалетни във всяка арестантска килия. На всеки етаж е имало по 2 бани и 3 тоалетни, които се ползват от задържаните три пъти дневно. Извън графика, задържаните се извеждали за ползване на тоалетна при сигнализиране на постовия надзирател. Прието, че съгласно действащата към момента нормативна уредба, към затворническата администрация не е имало изискване за осигуряване на санитарен възел във всяка килия, поради което липсва незаконосъобразно бездействие на администрацията. Прието е още, че липсват доказателства да е отказвано извеждане на ищеца до тоалетна извън графика. При анализа на съдебномедицинската експертиза, първоинстанционният съд е приел, че в следствие на липсата на санитарен възел, не се установяват настъпили вреди и ска в тази му част е приет за неоснователен и недоказан.

1. По иска за вреди в размер на 7 950 лв. в резултат на липсата на приток на чист въздух и негодност на водата за пиене, довели до влошаване на здравословното му състояние и най-вече на заболяването му от астма съдът е приел, че това заболяване е от периода 1998-99 г., т. е. преди пребиваването му в ареста. От приложената по делото медицинска документация на ищеца от Следствен арест гр. Русе и съдебно медицинската експертиза е прието, че по време на престоя му в ареста не е получавал астматични пристъпи. Прието е, че острата вирусна инфекция, регистрирана на 24.10.2007 г. в картона на ищеца не е резултат от условията в ареста, а рутинно болестно състояние през есенно-зимния период. При тази обстановка, първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за уважаването и на тази претенция за обезщетяване.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест.

Административният съд правилно е преценил, че иска за обезщетение в размер на 23 850 лева за претърпени болки в ставите поради липса на лично пространство и обездвижване през по-голямата част от денонощието или 23 часа принудително легнало положение за периода на пребиваване от 05.08.2007 г. до 11.01.2008 г. в ареста гр. Русе е неоснователен. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото ищеца - Генчо Друмев не е бил в принудителна поза - обездвижване в арестантската стая, за да доведе до появата на болки в ставите. Твърдението на Друмев за обездвижване в арестантската килия и появата на болки в ставите му се опровергава от вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза. Съгласно, заключението на безспорно компетентната експертиза, обездвижването означава да не се извършват движения изобщо, а арестантските стаи които е обитавал в ареста, съгласно техническата експертиза са с площ между 8 и 10 кв. м. и е могъл да се движи - да става, да кляка, да ляга, да сяда, да ходи, независимо от това, че понякога е имало още двама задържани. Освен това ежедневно е имал възможност на едночасови разходки на определеното за целта място, като дори е отказвал такива - видно от дневника. Следователно в случая не е налице обездвижване довело до болки в ставите в резултат на липсата на лично пространство.

Решаващият съд правилно е отхвърлил и иска за вреди в размер на 47 700 лв. поради липсата на тоалетна и произтичащото от това въздържане на ищеца от ходене по малка и голяма нужда, както и използването на ПВЦ шише, довели до болки в стомаха му. От една страна няма нормативно изискване към затворническата администрация за осигуряване на санитарен възел за всяка арестантската стая за процесния период, поради което няма незаконосъобразно бездействие на администрацията. От друга страна не е доказано касатора да е получил болки в стомаха от несвоевременно посещение на тоалетна, каквато е имало в ареста. Такива болки съгласно заключението на вещото лице се получават при възпаления, каквито на са констатирани по отношение на касатора. Касаторът е имал възможност да ползва общите за ареста тоалетни освен по график три пъти дневно и при поискване, като няма данни служителите в ареста да са му отказвали достъп до тоалетна.

Правилно и обосновано е отхвърлен като недоказан и иска на касатора за вреди в размер на 7 950 лв. поради липсата на приток на чист въздух и негодност на водата за пиене, довела до влошаване на здравословното му състояние и на заболяването му от астма. По време на престоя на касатора в ареста в гр. Русе е водена медицинска документация за здравословното му състояние. От приложената по делото медицинска документация не се установява да е настъпило влошаване на заболяване на касатора от бронхиална астма. В медицинските документи не са отразени пристъпи, извършени изследвания или проведено лечение на заболяване от бронхиална астма. Влошаване на здравословното състояние в резултат на условията в ареста в гр. Русе по отношение на касатора не е установено и чрез назначената съдебно-медицинска експертиза. Освен това съдебно-техническата експертиза е установила, че прозорците на килиите са изградени така, че могат да се отварят и по този начин в помещението да навлиза чист въздух. Също така правилно е прието от съда, че не е доказано водата за пиене в ареста да е причина за здравословни проблеми на касатора. Известен факт е, че водата се доставя по водопроводната мрежа от ВиК дружество, а не от администрацията - ГДИН. По делото не е представена справка от която да е видно, какво е съдържанието на питейната вода в арестните помещения.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 лв. на ответника-разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,