Решение № 17377 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13186/2013 г.

Решение № 17377 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13186/2013 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Борислав Кръстев Иванов от гр. София срещу заповед с рег. № К-7807/23.07.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за срок от една година, жалбоподателят е преместен на друга длъжност, а именно, от полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" към 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), категория Г - III степен, на длъжност полицейски инспектор VI степен във Втора група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към щата на СДВР, считано от датата на запознаване със заповедта. Иска се отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. За да се произнесе, ВАС, Пето отделение съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР, в действащата му към момента на издаване на заповедта редакция, при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок от една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория. Видно от съдържанието на разпоредбата процесната заповед е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона писмена форма. Основното оплакване на жалбоподателя за немотивираност на заповедта е неоснователно. Изменението на мястото на изпълнение на държавната служба е твърде ограничено. То е допустимо при съгласие на служителя, в условията на чл. 192 ЗМВР, и при едностранно волеизявление, но само на министъра, при точно определени предпоставки и за точно определен срок - чл. 192а ЗМВР. Преценката за служебната необходимост и изменение на оперативната обстановка са съставна част на държавната политика, за провеждането на която по силата на чл. 21, т. 1 от ЗМВР отговаря министърът. В оспорения административен акт е посочено правното основание на акта - чл. 192а от ЗМВР, а мотивите за наличието на служебна необходимост от преместването на определен брой полицейски служители се съдържат в предхождащите издаването на заповедта документи, което е допустимо съгласно константната съдебна практика. Това са предложение рег. № 31344/17.06.2013 г. на директора на СДВР, базирано на изготвеното подробно аргументирано предложение рег. № 25644/14.05.2013 г. на началника на 02 РУП при СДВР. При това положение са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона. Предвид изложените съображения не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Правният резултат обуславя уважаване на искането на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,