Решение № 8802 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2014 г.

Решение № 8802 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10141/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на ТД на НАП град Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ивелина Апостолова обжалва решение № 1739/11.07.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1097/2014 г., с което е отменен издаденият на Матийо Жизон, Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1309238/15.11.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 19/17.02.2014 г. на директора на ТД на НАП град Варна. В касационната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда, че констатациите в оспорения АУЗД по отношение ГДД не са за несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Твърди се, че в случая се касае за служебна корекция в данъчната основа и размера на данъка върху доходите, деклариран от задълженото лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради непредставянето на доказателства за платен данък в чужбина. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че органът по приходите недопустимо се е произнесъл по наличие или липса на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето Матийо Жизон. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Матийо Жизон, гражданин на Франция, чрез процесуалния си представител адв. Иван Люцканов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, подробно изложени в представен по делото писмен отговор на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че констатациите в акта не са за "несъответствия" в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Според съда в разглеждания случай с оспорения акт е отказано право на данъчен кредит по чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ на жалбоподателя в размер на 718 лева за подлежащ на плащане в Република Франция данък върху доходи от наем с източник от Франция в размер на 7181.81 лева, посочени в годишната му данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. Отказът е формиран не въз основа на формални пропуски на декларатора / напр. упражняване право на данъчен кредит извън срок или неправилно посочване на размер/. Отказът е след извършен анализ на доказателства и с оглед тяхното ценене. Поради това съдът е приел, че органът по приходите недопустимо се е произнесъл по наличието или липсата на предпоставките за признаване на данъчен кредит, което може да бъде извършено единствено в хода на ревизионно производство и с издаването на ревизионен акт, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба за нарушение на чл. 103 от ДОПК и за неправилност на изводите за недопустимост на издадения акт за установяване на задължение по декларация. Правните изводи по приложението на чл. 106 ДОПК, изложени в мотивите на решението принципно се споделят от настоящия състав. Принципно правилно съдът е приел, че нормата предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК- декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. Поради това и правилно съдът е посочил, че несъответствията, които представляват основание за служебна корекция в подадената декларация по чл. 105 ДОПК са тези, визирани в чл. 103, ал. 1 ДОПК - несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. В конкретния случай по делото е установено, че Матийо Жизон е местно лице на Република България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Не е спорно, че като такъв е подал годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. и че е декларирал доходи по трудови правоотношения със Сосиете Женерал Експресбанк с източник България и доходи от наем на недвижим имот, с източник Франция. Наред с това лицето е декларирало при условията на чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчен кредит в размер на 718 лева, за подлежащ на плащане в Република Франция данък върху доходите от наем с източник Франция в размер на 7181.81 лева. Не е спорно по делото и обстоятелството, че спрямо Матийо Жизон не се прилага Спогодбата между Народна република България и Република Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци, тъй като не отговаря на дефиницията на местно лице за целите на спогодбата. Поради това органите по приходите са приели, че Жизон може да се ползва от метода за избягване на двойното данъчно облагане по чл. 76, ал. 1 от ЗДДФЛ. Цитираната норма предвижда, че извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗДДФЛ данъчен кредит е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина. Това право данъчно задълженото лице упражнява в подадената от него ГДД. В конкретният случай фактическото основание за издаване на АУЗД е констатираното от органите по приходите несъответствие между данните в декларацията на физическото лице относно декларирания размер на данъчния кредит и приложените към декларацията документи. По делото не е било спорно, че към декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ, лицето не е приложило доказателства за платения в чужбина данък, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ. Такива доказателства лицето не е приложило и след уведомлението по чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Действително в хода на административното и съдебното производство страните са изразили становище по наличието или липсата на условията за ползване на право наданъчен кредит по чл. 76, ал. ЗДДС във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДФЛ, но извършената от органите по приходите служебна корекция на декларираният данъчен кредит се основана на обстоятелството, че същият не е установен въз основа на данни от данъчната администрация на Р Франция. С жалба по административен ред са представени документи, които са обсъдени от директора на ТД на НАП, но е прието, че не отстраняват несъответствията между декларираното и липсата на данни от данъчните власти във Франция. При тези фактически данни, неправилно съдът е приел, че с оспорения акт не е извършена корекция, поради несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, а е отказан данъчен кредит по чл. 76, ал. 1 ЗДДФЛ. Фактическите констатации в акта и в решението на директора на ТД на НАП са за несъответствие, между данните в декларацията и данните, представени от лицето за размер на декларирания данъчен кредит и след като тези данни влияят върху размера на данъчната основа и данъка за внасяне, издаването на акт по чл. 106, ал. 1 ДОПК, е допустимо. Като е приел, че оспореният АУЗД е издаден недопустимо, съдът е постановил решение в нарушение на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, което следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по съществото на спора относно законосъобразността на оспорения акт, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят представените с жалбата по административен ред доказателства и да се прецени отстранено ли е несъответствието между декларираните данни относно размера на данъчния кредит . Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,