Решение № 4220 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2014 г.

Решение № 4220 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 60 от 1.10.2014 г. по административно дело № 114/2014 г., Административен съд - Силистра е: 1) отменил заповед № 2067/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Силистра и потвърждаващото я решение № РД 01-0095/14.07.2014 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане (съгласно заповед № ЧР-5 109 от 15.04.2014 г. на ИД на АСП), с която е отказано на Бранислава Емилова Великова от гр. Силистра изплащане на еднократна помощ, съгласно чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); 2) разпоредил изпращане на административната преписката на административния орган, който да се произнесе отново по молбата на Бранислава Емилова Великова при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра да заплати на Бранимира Емилова Великова сумата от 360 лв., представляваща съдебни разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра, чрез пълномощника юрк. Захариев. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон (обоснована е теза за неправилно прилагане и тълкуване на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца във връзка с § 4д от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование), касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди. Ответницата по касация - Бранислава Емилова Великова от гр. Силистра, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Силистра е заповед № 2067/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра, с която на Бранислава Емилова Великова от гр. Силистра е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД. Отказът е мотивиран с това, че Великова е записана в редовна форма на обучение, но към момента на подаване на декларацията не е учаща. За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд - Силистра заповед е отменена и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Административен съд - Силистра, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в от ЗСПД във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи (ППЗСПД) и с чл. 67 от Закона за висшето образование (ЗВО), като е игнорирано прилагането на § 4д от ДР на Закона за висшето образование. Изложените от съда доводи са основани на доказателствата и намират опора в закона, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и не следва дословно да ги преповтаря. Решаващият съдебен състав законосъобразно е приел, че материалният закон не съдържа ограничението, което въвежда административният орган, и е отменил оспорената заповед. Правилно е приетото в мотивите на проверяваното решение, че са налице предпоставките по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД във връзка с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година. При липсата на легална дефиниция на понятието "учащ" в ЗСПД следва да се приложи нормата на чл. 67 от ЗВО, съгласно който статут на студент се придобива при записване във висше училище, а не както е приел административният орган, че понятието "учащ" следва да се съобрази с дефиницията дадена с § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО на понятието "действащи студенти", което е използвано единствено с чл. 10, ал. 2, т. 3, б. "в" от ЗВО, за да се разграничават "действащите" от "прекъсналите" студенти. Бранислава Емилова Великова е записана за студент първи курс редовна форма на обучение съгласно представеното уверение от Русенския университет "Ангел Кънчев" № 238/10.06.2014 г. и същата има статут на студент от момента на записването й във висшето учебно заведение, съгласно чл. 67 от ЗВО. Към датата на подаване на молба-декларацията Великова е имала качеството на студент в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в от ЗСПД. Спазено е било условието за отпускане на еднократна помощ, съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - представяне на уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПД, че са записани като редовни студенти към датата на подаване на молбата-декларация. За упражняване на това право законодателят е поставил като изискване удостоверяването на факта на записване на майката като студент в редовна форма на обучение във висшето учебно заведение към този момент, но не и участие в учебния процес. В случая са налице фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД и правилно съдът е отменил отказа за отпускане на еднократната социална помощ като незаконосъобразен, поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми от издалия заповедта административен орган. Безспорно са установени правнорелевантните факти за отпускане търсената социална помощ: детето на Великова не е навършило една година, не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, майката е записана като студентка, учаща в редовна форма на обучение и не е отстранена от висшето училище. По отношение на Великова са изпълнени всички законови предпоставки за отпускане на исканата еднократна помощ за отглеждане на дете до една година. Касаторът материално незаконосъобразно прави сравнение между "учащ" и "действащ" студент. Съгласно дефиницията дадена в § 4д, т. 5 от ДР на ЗВО, "действащи студенти и докторанти" са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. Великова е записана за учебната 2014/2015 г. в Русенския университет "Ангел Кънчев", в който учебната година започва на 15.09.2014 г., като до този момент Великова не може да участва в учебни занятия и да изпълнява учебния план, тъй като не е включена в него и този учебен план касае учебната 2013/2014 г. Ако се приеме становището на административния орган, то за да бъде учащ студент, съответно действащ такъв Великова е следвало да подаде декларацията си най-рано на 15.09.2014 г. Тези изводи на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра са незаконосъобразни и противоречат на материалноправните разпоредби, както и на волята на законодателя. Понятието "действащ" студент е използвано единствено в чл. 10, ал. 2, т. 3, б. "в" от ЗВО, в който се прави разграничение между действащите и прекъсналите студенти и не може да се използва и прилага това понятие, за да се стеснява приложното поле на чл. 8в от ЗСПД, в който ясно е посочено, че майката студентка трябва да е учаща в редовна форма на обучение. Тезата застъпена от касатора не само е в противоречие с материалния закон, но буквалното й възприемане би довело до абсурдни ситуации, в които като предпоставка за отпускане на процесната помощ към датата на подаване на молба-декларацията висшето училище не следва да е и във ваканция или да не е "окупирано", защото през това време учебен процес фактически няма. Това разграничение на понятията от административния орган е и в несъответствие с целта на закона, като по същността си представлява недопустимо стеснително тълкуване на Закона за семейните помощи за деца, тъй като от една страна въвежда ограничение, каквото законодателят не е предвидил, а от друга страна е в пряко противоречие с правилника за прилагане на ЗСПД. Правото на процесната еднократна помощ възниква със записването на майката на дете до едногодишна възраст като редовна студентка във висше учебно заведение, което е необходимо и достатъчно условие за изплащането й. За възникването на това право не се изисква установяване и доказване на реално участие в учебния процес (посещение на учебни занятия, упражнения и т. н.) Изложеното обуславя извода, че отричайки на Великова правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Силистра е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, която неправилно е потвърдена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Силистра с решение № РД 01-0095/14.07.2014 г. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и изпращайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,