Решение № 261 от 14.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 198/2010 г.

Решение № 261 от 14.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 198/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Т. И. И. против въззивно решение № 20 от 23.02.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 276/2009 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно - приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си адв. Д, намират жалбата за изцяло неоснователна и искат решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Бургаският окръжен съд, с присъда № 117 от 27.10.2009 г. по н. о. х. д. № 226/2009 г., е признал подсъдимия Т. И. И. за виновен в това, че на 12.10.2008 г. в гр. К., при управлението на моторно превозно средство- л. а. "Фолксваген - Голф" с ДК № А* нарушил правилата за движение и по непредпазливост, в пияно състояние причинил смъртта на К. Т. Х., и средна телесна повреда на К. Г. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, предл. първо, б. "а" и "б", вр. с ал. 1, б. "в" и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години и шест месеца. Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на майката на пострадалия К. Т. Х. в размер на 70000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като исковете в останалата им част са отхвърлени. Бургаският апелативен съд с решение № 20 от 23.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 276/2009 г. е изменил частично присъда № 117 от 27.10.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 226/2009 г. на Бургаския окръжен съд, като отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК и постановил наложеното на подсъдимия Т. И. И. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените касационни основания, са по отношение приетия от съдебните инстанции механизъм на произшествието, който според касатора останал неизяснен. Не било установено по несъмнен начин какво е участието на подсъдимия, както и дали се е намирал в пияно състояние. Всички възражения, относими към приетите за установени фактически положения и направените въз основа на същите правни изводи, са неоснователни. По тях подсъдимият не е възразявал, което се потвърждава от липсата на подадена въззивна жалба. Производството пред въззивния съд е образувано единствено по повод подадения протест и жалба от частната обвинителка и гражданска ищца с оплаквания за явна несправедливост на наказанието, обоснована с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Вярно е, че въззивният съд има задължение да извърши цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, но в случая това е направено. Тъй като нито една от страните и правила доказателствени искания, а и съдът е приел, че не се налага събирането на други доказателства, фактите си въззивният съд е извел от доказателствените материали събрани от първата инстанция. Изводите на решаващите инстанции относно механизма на произшествието са последица на съвкупна преценка както на показанията на разпитаните свидетели, така и на заключението на автотехническата експертиза. В писменото заключение на експертите и допълнителните разяснения, дадени в съдебното заседание по повод задаваните от страните въпроси, се съдържат отговори, касаещи механизма на произшествието и участието на подсъдимия в него. Допуснатите от него нарушения на правилата за движение правилно са квалифицирани и всички те се намират в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат- смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго. Няма никакво съмнение, че подсъдимият се е намирал в пияно състояние- наличието на алкохол в кръвта е установено не само от неговите обяснения, показанията на свидетели и протокола от изследване на кръвната проба. Възражението, че съдът не е съобразил обстоятелството, че и пострадалият е бил употребил алкохол няма отношение нито към въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия нито пък при решаване на въпроса за наказанието. Това е така поради липсата на допуснати от пострадалия нарушения на правилата за движение, които се намират в причинна връзка с резултата. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в неправилния отказ да се приложи условното осъждане- касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Въззивният съд е изложил убедителни съображения относно извода, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК и те се споделят изцяло от настоящия състав. Наказанието е справедливо само когато е съответно на извършеното и чрез него могат да се постигнат целите, предвидени в чл. 36 НК. В конкретния случай тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение-движение в населено място със скорост от 115 км/ час, нощно време, със значителна концентрация на алкохол в кръвта, са достатъчно основание за извод, че поправянето му не може да се постигне чрез условното осъждане. Задължителна предпоставка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия да е възможно и без да се изтърпи то ефективно. В конкретния случай такъв извод не може да се обоснове. Както личната, така и генералната превенция изисква изтърпяване ефективно на определеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание, поради което и то не е явно несправедливо. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения по смисъла на чл. 348 НПК въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение