Решение № 2486 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2014 г.

Решение № 2486 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директорът на дирекция "ОДОП" - Варна като се обжалва решение № 1741 от 11.07.2014 г., постановено по адм. д. № 412/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, първо отделение, ХХIII състав, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 191302453/7.10.2013 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 817/13.01.2014 г. на Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на "Супер лукс-84" ЕООД са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2012 г. в размер над 24 873,27 лв. и лихви над 1316,01 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е отменил акта над горепосочените суми, като е приел, че органа по приходите при определяне на печалбата не е взел предвид разходите свързани с придобиване на процесните количества отпадъци. Според този касатор само за количеството 407 240 кг. през 2012 г. ревизираното лице е издало фактури. Останалото количество скраб до 1 189 710 кг. няма документи за придобиване, следователно няма документално доказани разходи за придобиването му. Придобиването на процесната стока може да е станало по първичен начин, в който случай разходите за придобиването не могат да се изчислят точно и са минимални. Твърди, че са налице данни по преписката за придобиването на стоката чрез престъпление. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората е подадена от "Супер лукс-84" ЕООД гр. Силистра, чрез процесуалния представител срещу решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата на дружеството против РА. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е съгласен с изводите на съда, че количеството скрап по кантарни бележки за 404 080 кг. било прехвърлено на "Надин комерс" ЕООД без затова да са съставени фактури и да е отчетен приход. Неправилно съдът е кредитирал представените товарителници и кантарни бележки от "Надин комерс" ЕООД, както и съставените от същия търговец, иззети от ТЗ "БОП" - Добрич. В тази връзка оспорва мотивите на съда, че дружеството е оспорило само автентичността на тези документи, но не и съдържанието им, като излага подробни съображения в тази насока. Също така счита за неправилни изводите за занижени количества в представените фактури със същия получател. Според касатора в тях е отразено количество, равно на това от ръчните кантарни бележки, но несъответстващо на килограмите от товарителниците. Действително в описаните товарителници са посочени килограми от порядъка на 3000 - 4500 кг., но това в никакъв случай не означава, с тези превозни средства е превозено друго количество отпадъци, различно от фактурираното, в същия времеви период. Предвид тези съображения счита, че по делото не е доказано по безспорен начин, че ДЗЛ е прехвърлило на "Надин комерс" ЕООД 404 080 кг. скрап без същото да е фактурирано. В подкрепа на тезата си сочи и заключението на ССЕ, според която при "Надин комерс" ЕООД не са заприхождавани и осчетоводявани количества скрап по иззетите от ТЗ "БОП" - Добрич кантарни бележки. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК преценява следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. По същество те са неоснователни по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 191302453/7.10.2013 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 817/13.01.2014 г. на Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на "Супер лукс-84" ЕООД са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2012 г. в размер на 65434,05 лв. и лихви в размер на 3490,17 лв. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал, 1, т. 2, от ДОПК. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото основно и допълнително заключение на ССЕ. Съдът е възприел изцяло констатациите в РА за законосъобразни с изключение на извода на приходните органи, че за количеството скрап от 1189710 кг след като няма документи за придобиване, то не следва да се начисляват разходи. Не е възприел и твърдението на ревизиращите, че придобиването на процесния скрап е възможно да е осъществено по първичен начин. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК задължава органът по приходи да вземе предвид всички обстоятелства, които са посочени в нормата. От съдържанието на РД и РА, тези релевантни обстоятелства не са коментирани и не са взети предвид при определянето на коректна данъчната основа, поради което е счел РА за необоснован. Въз основа на заключението на ССЕ, съдът е приел, че за неотчетеното количество от 1 189 710 кг. скрап печалбата следва да се определи, както следва: Приходи - 653 912,20 лв.; Разходи - 405 179,53 лв.; Печалба - 248 732,67 лв. Посочената печалба подлежи на облагане с корпоративен данък по ЗКПО, който е 10% за 2012 г. и е в размер - 24 873,27 лв. и лихви 1 316,01 лв. С оглед гореизложеното, съдът е отменил РА относно установения КД за сумата над 24 873,27 лв. и лихви над 1 316,01 лв., а в останалата част е потвърдил РА. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна: Оспорва се решението в частта отменяща РА. Твърди, че неправилно съдът е приел, че за неотчетеното количество скрап РЛ е направило разходи в размер на 405 179,53 лв. Счита, че ревизираното дружество не е представило документи за придобиването му, стоката може да е придобита по първичен начин, както и че са налице данни за придобиването на стоката чрез престъпление. Тези възражения са неоснователни. В случая тъй като процесната ревизия е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, то дължимия корпоративен данък за 2012 г. е следвало да бъде определен от органа по приходите като се вземат предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от с. к. В случая от данните по делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията за придобиване на количеството скрап по първичен начин, както и чрез престъпление. Следва да се отбележи, че в с. з. на 26.05.2014 г. процесуалният представител на ответника не е оспорил определената от вещото лице средна цена на стоката в размер на 0,34057 лв., изчислена на база покупки от предходните месеци на скрап. Предвид горното, обосновано съдът е кредитирал заключението на ССЕ и е приел, че дружеството дължи корпоративен данък за 2012 г. в размер на 24 873.27 лева, ведно с дължимите лихви и е отменил ревизионният акт в частта, над тази сума. Решението в тази част е правилно и не страда от пороците наведени в касационната жалба. По жалбата на "Супер лукс-84" ЕООД гр. Силистра: Първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Видно от наличните доказателства по делото, при извършената ревизия е установена разлика между предаденото от "Супер лукс- 84" ЕООД количество метални отпадъци в търговската база на "Надин Комерс" ЕООД в гр. Девня по представени от ревизираното лице кантарни бележки /532 700кг/ и действително фактурираното количество към същия получател/407 240кг/, т. е. разлика в количествата-125 460 кг. по средна цена на фактурираните метални отпадъци от жалбоподателя на "Надин комерс" ЕООД- 0,55 лв. Предвид тези разлики правилно съдът е приел, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- данни за укрити приходи. В случая фактурираното количество е 407 240 кг., неотчетеното количество от ревизираното дружество е в размер на 1 189 710 кг., общо продаденото количество скрап е в размер на 1 596 950 кг., определено както следва: - 532 700 кг., съгласно представени от "Супер лукс-84" ЕООД кантарни бележки от лицензиран софтуер предаден на "Надин комерс" ЕООД с произход "Агроводинвест" ЕАД; - 404 080 кг. скрап прехвърлени от ревизираното дружество на "Надин комерс" ЕООД, съгласно кантарни бележки от лицензиран софтуер иззети от ТЗ "БОП"-Добрич от базата на "Медведев-СС" ЕООД за 2012 г.; - 660 170 кг. скрап, определени от органа по приходите въз основа на анализ на представени от РЛ 35 бр. товарителници приложени към 14бр. фактури за транспорт издадени от "Надин комерс" ЕООД, като е извършена корекция на теглата на транспортираните метални отпадъци до размер на средно тегло - 18 862 кг., изчислено на база на 11 бр. кантарни бележки /описани на стр. 16 от РД. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, първоинстанционния съд е приел, че при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, важи презумцията на чл. 124, ал. 2, съгласно която - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка е указано на жалбоподателя да представи всички необходими доказателства в подкрепа на своите твърдения. Касаторът поддържа тезата, че е издал фактури за продажба на количество скрап на "Надин комерс" ЕООД и същите са редовно осчетоводени, като твърди, че съдът неправилно е кредитирал приложените към преписката кантарни бележки от лицензиран софтуер. Действително основателни са възраженията на касатора досежно мотивите на съда, че ревизираното лице не е оспорило съдържанието на представените кантарни бележки, иззети от базата на "Медведев СС" ЕООД, находящи се на л. 231 и сл. от преписката. Съгласно чл. 180 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съдът е длъжен да смята за автор на изявлението лицето, подписало документа и тази формална доказателствена сила се преодолява само след доказване неавтентичността на документа по реда на неговото оспорване, предвидено в чл. 193 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Такова оспорване в хода на съдебното производство пред АС - Варна не е заявено от жалбоподателя, чиято е била доказателствената тежест да стори това. Досежно преценката за тяхната вярност, то същата следва да се направи след съвкупен анализ с останалите доказателства по делото, което е сторено от първостепенния съд. В тази връзка обосновано съдът е кредитирал кантарни бележки от лицензиран софтуер, като се е позовал на дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на "Атарк" ЕООД /л. 475/ - инсталирал софтуера в базата на "Надин Комерс" ЕООД, заключението на вещото лице по Допълнителната ССЕ, че не е възможна манипулация на данните от електронната везна, както и изрично заявеното от процесуалния представител на дружеството в с. з. на 26.05.2014 г., че не оспорва обстоятелството, че "Надин комерс" ЕООД има право да работи със софтуерен продукт, който е закупен от "Атарк" ООД. С оглед изложено, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид така постановения резултат разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,