Решение № 14235 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2013 г.

Решение № 14235 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията), против Решение № 91/4.01.2013 г., постановено по адм. д. № 6475/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Решение № 74/7.06.2012 г. на КПУКИ, с което е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Мария Георгиева Узунова от гр. Тополовград, по чл. 8, изр. 2, пр. 1 от ЗПУКИ. Недоволен от решението, председателят на КПУКИ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Мария Узунова, чрез писмено становище от процесуалния й представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество, касационната жалба на председателя на КПУКИ се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 74/7.06.2012 г. на КПУКИ, с което е установен конфликт на интереси по отношение на Мария Георгиева Узунова от гр. Тополовград, по чл. 8, изр. 2, пр. 1 от ЗПУКИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията е постановено в нарушение на материалните норми на ЗПУКИ. Така постановеното решение на АССГ е законосъобразно. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Узунова е директор на общинско Средно общообразователно училище (СОУ) "Д-р Петър Берон" в гр. Тополовград. В това си качество, тя е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ - управител на юридическо лице, създадено с акт на държавен орган. Предвид отсъствието по болест на учител по български език и литература в училището - Маруся Георгиева Кьосева-Бочкова и необходимостта да се намери заместник на същата, Узунова е направила справки в Бюро по труда, Харманли (БТ) за наличието на регистрирани безработни лица със съответната специалност. Видно от представен документ на БТ - Писмо изх. № РД-03-738/16.05.12 г., такива не е имало през изследвания период. Узунова е водила и разговори с преподавателя по български език в училището Таня Костадинова и този по френски език Дора Алтънова (притежаваща втора специалност по български език), но двете са отказали да заместят болната си колежка. На 20.01.2012 г. Узунова е сключила със сина си Владимир Стойчев Узунов Трудов договор № 57. Същият е свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, притежаващ висше образование, с образователна степен "бакалавър", специалност "руска филология" и с квалификация "учител по руски език". С Допълнително споразумение № 61/06.02.2012 г., Узунов е назначен да замести отсъстващата по болест Соня Пулева-Божилова - учител по обществени науки. С Допълнително споразумение № 71/20.02.2012 г. и предвид взети допълнителни часове от Узунов, той е назначен да замества отсъстващата по болест Калинка Делчева - учител по български език. Трудовият договор на Узунов е прекратен със Заповед № 77/12.03.2012 г. на Узунова. При така установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон са изложени в няколко насоки, но са неоснователни по следните съображения: Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че липсват доказателства сочещи, че сключения трудов договор между Узунова в качеството й на директор на училището и свързаното с нея лице Узунов, е мотивиран и обоснован от свързаността между тях, а не от обективната необходимост да се намери заместващ учител и се осигури непрекъснатост на учебния процес за учениците от училището. Изводът, че СОУ "Д-р П. Берон", Тополовград е общинско училище, направен от АССГ, също е законосъобразен. Освен по изложения в решението аргумент, той се подкрепя и от: а/ наличието на Трудов договор № ЛС-41/11.12.2008 г., сключен между директорът на Регионалния инспекторат по образование, Хасково (РИО) и Узунова. Съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП), такива договори се сключват само с директорите на общински, не и на държавни училища. За директорите на последните, договорът се сключва между министъра на образованието и науката и служителя; и б/ Видно от подписаната от Узунова Длъжностна характеристика (л. 16), ръководеното от нея училище е общинско, а не държавно. Безспорно установено също е и обстоятелството, че към момента на възникване на необходимостта от заместване на учителя Кьосева-Бочкова, не е имало обективната възможност да й се намери заместник предвид липсата на регистрирани безработни лица с необходимото образование и специалност и отказът на други учители от училището, да извършват тази дейност. Неоснователен е доводът на касатора за нарушаване на чл. 22а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Там въведеното задължение не касае Узунова като директор на общинско училище. Последният факт сочи, че същото не е "... администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия". Освен това, видно от представените доказателства за образователното ниво и специалността на Владимир Узунов, същият отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 и 2 от Инструкция № 2/29.07.1994 г. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда нарушение на чл. 8, изр. 2 от ЗПУКИ. Безспорно, от сключения трудов договор между директорката Узунова и учителя Узунов и сключените допълнителни споразумения към него, е налице частен интерес за Узунов. Последният се изразява в полученото трудово възнаграждение за периода на заместване - от 20.01.2012 до 12.03.2012 г. Това възнаграждение обаче е получено като обезщетение за действително положен от Узунов труд. С нито едно доказателство по делото не е установено, че цялото или част от възнаграждението, са получени следствие свързаността между тези две лица. Обратно - цялата фактическа обстановка установена от КПУКИ сочи, че действията на Узунова са били насочени към задоволяване на обществения и служебен интерес за търсене и намиране на заместник на болен учител и осигуряване непрекъснатостта на учебния процес в училището. Липсват доказателства и за настъпила нематериална облага за Узунова, изразила се в една от посочените в закона форми - " ... получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие". Неоснователен е и последният довод за необоснованост на решението - това, че декларациите от Алтънова и Кожухарова са съставени за нуждите на административната преписка и с оглед висящото производство пред КПУКИ. Това твърдение е вярно, но не води на извод за невярност на отразеното в тези декларации. Житейски неоснователно е да се изисква всеки разговор между директора на училището и учители в същото да се оформя чрез писмени документи. Изпълнявайки задължението си съгласно т. V. 1, 2, 5 и 8 от длъжностната характеристика на директора на училището, Узунова е провела разговори с посочените учители и с оглед тяхната позиция и отказ да изпълняват и задълженията на болната си колежка, е потърсила друг неин заместник. Едва при възникването на необходимост от доказване на така водените разговори, се е стигнало до необходимост от по-късното създаване на писмени декларации, отразяващи становището на учителите към момента на водените разговори. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но неконкретизиран и необоснован от касатора. При липса на конкретност, ВАС не може да го провери и да се произнесе по него. По делото е направено искане от страна на Узунова за присъждане на направените от нея разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда то се явява основателно и следва да се уважи. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2013 г., видно от който е договорено и изплатено от нея адвокатско възнаграждение на адв. Бойкинова в размер на 500,00 лв. за "оказване на правна защита и съдействие по делото". Ангажираният адвокат е изготвил и представил пред ВАС писмено "Становище". Същият обаче не е участвал при разглеждането на делото в съдебното заседание и не е осигурил уговорената процесуална защита, поради което следва да се осъди КПУКИ да заплати на Узунова половината от платената сума в размер на 250,00 лева. При направената проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение