Решение № 12845 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2012 г.

Решение № 12845 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Георги Толев от гр. София срещу решение № 276 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 2756/2011 г. на Административен съд - София град. В жалбата се излагат подробни доводи по съществото на спора, без конкретни касационни основания по чл. 209 АПК, като се твърди, че съдът не е съобразил и обсъдил правата на жалбоподателя по представеното съдебно решение от 03.01.2011 г. по гр. д. № 18085/2009 г. по описа на СРС, I ГО и решение № 5871 от 08.12.2000 г. на Поземлена комисия "Витоша". Подадена е и частна жалба /молба/ от Величка Недялкова, чрез адв. Палазова срещу решението в частта за разноските и се претендира присъждане на по-висок размер. Искането е алтернативно - да се измени решението в тази част от постановилия го съд, а при отказ жалбата да се счита като такава срещу решение № 276 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 2756/2011 г. на Административен съд - София град, в частта за разноските. Ответниците Величка Недялкова, Мая Петрова, Евтимка Пенева, Веселин Пенев и Мария Колева, чрез процесуалният си представител адв. Палазова, оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Останалите ответници не изразяват становище по касационната и частната жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, в частта досежно записването в кадастралния регистър на Георги Борисов Толев и Петър Борисов Толев като собственици за имот с идентификатор 68134.1939.34. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имотът е отразен в картата и записан в регистъра незаконосъобразно на имената и на Георги Борисов Толев и Петър Борисов Толев, без да са представени доказателства за собственост на тези заинтересовани страни съгласно данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот няма качеството на земеделска земя, а при изработване на КК са взети данни и от предходния кадастър, в който Георги Борисов Толев и Петър Борисов Толев не фигурират като собственици или носители на вещни права. Представеното съдебно решение от 03.01.2011 г. по гр. д. № 18085/2009 г. по описа на СРС, I ГО не е ценено от съда като годно доказателство, тъй като няма данни да е влязло в сила. Прието е, че при евентуално проведен иск за собственост е допустима процедура по изменение на кадастралната карта, което производство е самостоятелно и не влияе върху законосъобразността на кадастралната карта по чл. 49 ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тази процедура е спазена, като имотът е нанесен по горните данни - материализирани на място граници, съвпадащи с кадастъра, но е вписан в регистъра на непредставилите годен документ за собственост лица - Георги Борисов Толев и Петър Борисов Толев. Позоваването от страна на касатора на правата, произтичащи от представеното съдебно решение 03.01.2011 г. по гр. д. № 18085/2009 г. по описа на СРС, I ГО е неоснователно, тъй като решението не е влязло в сила и не се ползва със сила на присъдено нещо. Твърдението за наличен спор за собственост, като пречка за нанасяне данните в кадастралния регистър също е несъстоятелно, тъй като се касае за производството по приемане на кадастралната карта по чл. 49 ЗКИР, а не за такова по изменение на същата в процедурата по чл. 53 ЗКИР, която е открита за последващи изменения на КК след приключване на исковото производство, предмет на разглеждане по гр. д. № 18085/2009 г. по описа на СРС, I ГО. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Частната жалба, подадена от Величка Недялкова на 19.03.2012 г. срещу решението в частта за разноските е недопустима на две основания. Подадена е като молба до Административен съд - София град за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като е вписано и алтернативно искане - при отхвърляне на искането да се счита за касационна жалба срещу решението в тази му част. Съдът се е произнесъл с определение от 26.03.2012 г., което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по ал. 3, чл. 248 ГПК. Няма данни същото да е съобщено на страните. Освен това дори и да се приеме подадената молба и като касационна жалба, то тя е просрочена. Видно от клеймото на приложения към нея пощенски плик, молбата е подадена и доставена на 16.03.2012 г., а 14-дневният срок за обжалване на решението е изтекъл на 15.03.2012 г., присъствен ден, тъй като съобщението до Величка Недялкова е надлежно връчено на адв. Палазова на 01.03.2012 г. Предвид изложеното частната жалба /молба/ на Величка Недялкова срещу решение № 276 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 2756/2011 г. на Административен съд - София град, в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. Разноски пред настоящата касационна инстанция следва да се присъдят на Величка Недялкова, предвид изрично и своевременно заявеното искане и представения договор за правна защита и съдействие от 18.09.2012 г., сочещ на договорена и реално заплатена сума от 400 лв. - адв. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение