Решение № 576 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2015 г.

Решение № 576 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5453/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби. Едната е на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу Решение № 516/10.03.2015 г. по адм. д. № 2647/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, 3-ти с-в, в частта с което е уважена жалбата на "Агросилоз" ЕООД срещу РА № 03251300200/17.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна и РА относно установените задължения по издадено без основание данъчно кредитно известие № 2000002062/19.04.2013 г. ДДС в размер на 1 890 347,57 лв. е отменен. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е направил необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства. Иска да бъде отменено обжалваното решение в тази му част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна по тази жалба - "Агросилоз" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на тази касационна жалба. Втората касационна жалба е подадена от "Агросилоз" ЕООД срещу Решение № 516/10.03.2015 г. по адм. д. № 2647/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, 3-ти с-в, в частта с което е потвърден РА № 03251300200/17.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна относно отказано право на данъчен кредит по доставки, извършени от "Буллес" ЕООД, "Агрипорт" ЕООД, "Агро ойл 2005" ЕООД и ДЗЗД "Ескада", както и в частта на присъдените разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Претендира разноски и за двете инстанции. Представя подробни писмени бележки с доводи и по касационната жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на тази касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна С РА са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 04.2013 г, във връзка с кредитно известие № 2000002062/19.04.2013 г. с данъчна основа (-) 9451737,87 лева и ДДС (-) 1890347,57 лева, с предмет "недоставено количество" и получател "Гленкор грейн България" ЕООД. Към кредитното известие при ревизията са представени копия от издадени фактури за периода 1.01.2011 г. и 31.05.2012 г., както и Протокол от 15.04.2013 г. по арбитражно дело № 519/2012 г. Изследван е стоковият поток за периодите на издаване на фактурите, свързани с кредитното известие. Събрани са документите, въз основа на които е доказано вземането по арбитражното дело и издаването на кредитното известие, счетоводна документация, документи от одит, инвентаризация и др. От страна на "Гленкор грейн България" ЕООД са представени писмени обяснения, подробна счетоводна документация, свързана с кредитното известие, ГФО и одиторски доклад за 2011 г. с начислена обезценка на вземането. По делото са и документите, представени в арбитражната преписка - договори, счетоводни регистри, приемо-предавателни протоколи, декларации, транспортни документи, договор за покупко-продажба № 400-120-Р от 15 юли 2011 г. за българска пшеница - в количества, определени в метрични тонове в анекси към договора, като цената се определя за всяка партида в анекс. Представени са анексите, складови разписки и декларации за пълния обем на фактурираните количества, с посочена спецификация на зърното, количество в мт и клетката/силоза, в който се съхранява зърното. Данъчните периоди, в които са издадени фактурите, са били предмет на ревизионни производства, приключили с влезли в сила РА № 2251200081/31.05.2012 г. и РА № 251200479/5.04.2013 г., както и РА № 291300021/7.05.2012 г., съставен на "Гленкор грейн България" ЕООД. В тези РА няма констатации за неосъществени доставки, за които да не са издадени необходимите документи. За фактурираните количества са издадени складови разписки и декларации, съгласно които стоката е доставена на получателя и се държи на съхранение в собствен на доставчика склад. Установено е, че по издадените фактури са осчетоводени приходи от продажби, фактурите са включени в дневниците за продажби за съответния период. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, по отношение на спорното ДКИ се посочва, че анализът на движението на стоките и осчетоводените действия по изпълнение на договорите при получателя "Гленкор грейн България" ЕООД показват, че от договорените през 2010 г. и фактурирани доставки на слънчоглед в размер на 24184,76 т, са доставени реално 21176,24 т, от които по фактурите, описани в арбитражното споразумение 3110 т, от които доставени 101,48, т. По договора от 2010 г. за доставка на царевица са издадени фактури общо за 43514,39, т., от които реално доставени 36199,88 т, а по фактурите от споразумението за 7830 т реално са доставени 515,49, т. По рамковите договори от 2011 г. е фактурирана 35498 т пшеница, от която доставена реално 25825,13 т, а фактурите по споразумението са за 10140 т, от които реално доставени 467,13, т. Фактурираният слънчоглед е 5616,54 т, а реално доставеният 4859,45 т, от които по процесните фактури от 1568,411 т са доставени 811,321 тона. Вещото лице е съпоставило установеното по счетоводни данни неизпълнение на договорите за доставка на зърно по количества и стойности с данните по арбитражното споразумение, като е установило, че недоставените количества по договорите за доставка и фактурите съответстват на включените в арбитражното споразумение. Фактурите, по които е установено неизпълнение, са изцяло платени по банков път, като към датата на завеждане на арбитражното дело задължението на "Агросилоз" ЕООД е в размер на 11342085,44 лева. Вещото лице е установило, че в счетоводството на получателя "Гленкор грейн България" ЕООД неизпълнението е осчетоводено през 2011 г. като вземане по съдебни спорове и е осчетоводен разход за провизирането му, счетоводните операции са отразени в ГФО, изготвен в съответствие с МСФО. На какво основание през 2011 г. е отразено водене на съдебни спорове, след като арбитражното дело е образувано през 2012 г. не става ясно, тъй като по делото липсват каквито и да е документи за водени към този период спорове. През 2012 г. са осчетоводени недоставените количества по договора за слънчоглед от 2011 г., счетоводните операции са отразени на 30.09.2012 г., отразени са в ГФО за 2012 г., изготвен в съответствие с МСФО. След постигане на арбитражното споразумение през 2013 г. е възстановена загубата от обезценка на вземането, при получаване на превода на сумата от жалбоподателя е занулено вземането по съдебния спор. Счетоводните операции във връзка със споразумението са отразени в ГФО за 2013 г. При издателя на фактурите "Агросилоз" ЕООД след завеждане на арбитражното дело са коригирани отчетените приходи по издадените фактури, а дължимият ДДС е отразен като разход. Счетоводните операции са взети и отразени в ГФО през 2011 г. През 2012 г. задължението е увеличено във връзка с неизпълнението на договора за слънчоглед от 2011 г., счетоводната операция е отразена в ГФО за 2012 г. През 2013 г. е осчетоводено покриването на задължението, и отразено в ГФО за 2013 г. По отношение на кредитните известия, издадени през м. 07.2011 г., за които органите по приходите считат, че са дублирани от спорното ДКИ, вещото лице е установило, че същите са издадени поради недоставяне на договорени и фактурирани количества, посочени в споразумението по арбитражното дело. Тъй като страните са се договорили да фактурират и доставят заместващи стоки, са издадени ДКИ и впоследствие нови фактури. Стоките по тях също не са били доставени, съответно споразумението за замяна е отпаднало и в резултат на развалената доставка са издадени кредитни известия през м. 10.2011 г. По този начин са възстановени първоначалните задължения по неизпълнените рамкови договори и анекси. Други издадени ДКИ към фактурите по споразумението не са установени от вещото лице. Поради недоставяне на фактурираните количества стоки, ползваният от получателя по фактурите "Гленкор грейн България" ЕООД данъчен кредит е възстановен на бюджета с протоколи през м. 11.2011 г., 02.2012 г. и 09.2012 г. След издаването на процесното ДКИ, същото е осчетоводено надлежно при двете страни. На 18.05.2013 г. е преведено на "Гленкор грейн България" ЕООД задължението по процесното ДКИ. След уреждане и документиране на недоставените количества, ползваният данъчен кредит е сторниран, а в бюджета е постъпила разликата от 8279,23 лева, представляваща неправомерно възстановен данъчен кредит от "Гленкор грейн България" ЕООД. Вещото лице е следвало да се произнесе по редовността на извършеното осчетоводяване на арбитражното споразумение и издаденото ДКИ, изпълнението на споразумението от двете страни по него. В последното по делото заседание вещото лице е заявило, че е работило само по счетоводните регистри на "Гленкор грейн България" ЕООД и не е правило съпоставка на същите обстоятелства при "Агросилоз" ЕООД. По делото не са представени част от документите, по които е работило вещото лице - протоколи за корекция на ползван данъчен кредит по ф-ра № 2000000829/31.10.2011 г. и ф-ра № 2000000831/31.10.2011 г., а към тях не са издавани ДКИ. Така фактурите са отразени в дневниците за покупки на "Гленкор грейн България" ЕООД като доставки с право на данъчен кредит. Същите фактури са отразени и в дневника за продажбите на "Агросилоз" ЕООД. Ако процесното ДКИ се отнасяше към тези две фактури, то те щяха да бъдат отразени не само в кредитното известие, но и в протокола по арбитражното споразумение. В последното по делото заседание са оспорени представените счетоводни регистри, съставени в "Гленкор грейн България" ЕООД досежно тяхната дата на съставяне, писмо с изх. № 1128/21.07.2011 г., документите за извършените инвентаризации и всички новопредставени документи в това заседание /изрично са посочени документите под т. 26, 27 и 28/. Тези документи са били изискани от лицето в хода на ревизията, но не са представени. Съдът обаче не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК. Липсва какъвто и да е анализ на тези документи с други относими документи по делото. Не е правена и съпоставка с документите, представени при съставянето на РА № 2251200081/31.05.2012 г. и РА № 251200479/5.04.2013 г., както и РА № 291300021/7.05.2012 г., съставен на "Гленкор грейн България" ЕООД, преписките по които не са по делото. Съдът се е задоволил да възпроизведе заключението на вещото лице и да го кредитира изцяло, като не е съобразил, че част от документите, на които то се основава, не са представени по делото, с което се нарушава принципа на непосредственост в процеса, както и че не е направена съпоставка на счетоводните документи относно отразяване на ДКИ и при двете страни. Настоящият състав не споделя извода на съда, че в тежест на органите на НАП е било да посочат кога точно са настъпили основанията за издаване на ДКИ. Очевидно е, че след като в ГФО на дружество за 2012 г., както е отбелязало вещото лице, са посочени недоставените количества, то преди датата на осчетоводяването им вече е било налице основанието за издаване на ДКИ и това безспорно няма как да бъде арбитражното споразумение, което е от последваща дата и година. Във връзка с писмо от получателя по фактурите "Гленкор грейн България" ЕООД от 21.07.2011 г., дружеството-жалбоподател е издало кредитни известия от 25.07.2011 г. към фактурите, по които липсва изпълнение (подробно описани на стр. 29 и 30 от заключението на ССЕ). Не са извършвани плащания по ДКИ към "Гленкор грейн България" ЕООД, тъй като едновременно с издаване на кредитните известия са издадени фактури за заместващи стоки на същата стойност, но от друг вид - ф-ра № 2000000613/25.07.2011 г. и ф-ра № 2000000612/25.07.2011 г.). Доставката на заместващите стоки не е извършена в договорения срок 31.10.2011 г. и към тези две фактури са издадени съответните кредитни известия № № 2000000828/31.10.2011 г. и 2000000830/31.10.2011 г., отразяващи развалянето на договорените заместващи доставки. Договореностите вследствие неизпълнението на заместващите доставки са оформени в споразумение от 31.10.2011 г., с което се възстановява първоначалното положение и са издадени отново фактури за доставка на разликата в първоначално договорените количества царевица и слънчоглед с дата 31.10.2011 г. - ДФ № № 2000000829/31.10.2011 г. и 2000000831/31.10.2011 г. Както бе посочено по-горе, през м. 11.2011 г., м. 02.2012 г. и 09.2012 г. "Гленкор грейн България" ЕООД е издало протоколи за корекция на ползван данъчен кредит вследствие недоставено количество към последните две цитирани фактури и е възстановен изцяло ползвания данъчен кредит за недоставените количества стоки. Задълженията на "Дефко" ЕООД ("Агросилоз" ЕООД) за съответстващия ДДС вследствие недоставените количества са осчетоводени като вземания по съдебни спорове в кореспонденция със сметка 4532 в данъчните периоди на издаване на протоколите. Т. е. - ясно е, че и двете страни са приели, че към 09.2012 г. вече са били налице основания за корекции във връзка с недоставените количества. След издаване на процесното ДКИ резултатът за "Агросилоз" ЕООД е нулев - начисленият ДДС по процесните фактури е сторниран с кредитното известие. Вследствие осчетоводяването на кредитното известие при "Гленкор грейн България" ЕООД е установено, че това дружество е получило възстановен данъчен кредит в повече, като разликата е внесена в бюджета. Съдът се е позовал на силата на присъдено нещо на решението по арбитражното дело като достатъчно основание, за да се приеме въпреки липсата на пълна яснота по фактическата обстановка в конкретния случай, че развалянето на доставките става със самото споразумение. Видно от неговото съдържание, се касае за осъдителен диспозитив за определена сума. Липсват мотиви на АС, тъй като такива липсват и в споразумението, че договорите се развалят поради неизпълнението им и кога точно то е установено. Такова се презумира. В този смисъл не може да се възприеме изводът на съда, че досежно развалянето на договорите /липса на доставки за целите на издаване на ДКИ/, решението на АС има сила на пресъдено нещо. Такава е налице за вземането. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в това производство не са анализирани всички документи, които са обсъждани в настоящото производство, за да се приеме, че при една и съща фактическа обстановка не може да се достигне до различни изводи. Не е съобразено, че са налице три влезли РА, които също се ползват с формална доказателствена сила и то за напълно обратното обстоятелство - че доставките, за които е издадено ДКИ, са реално извършени. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. На основание чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известие се издава задължително не по-късно от пет дни от настъпване на обстоятелството по ал. 1, т. е. от изменението на данъчната основа на доставка или развалянето на доставката. Настоящият състав счита, че най-вероятно срокът за издаването на ДКИ е изтекъл преди датата, на която то е издадено, но съдебното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изброени по-горе и делото да се върне на друг състав, като при новото разглеждане на делото следва да се приобщят всички документи от административните преписки по съставените три РА, да се открие процедура по чл. 193 от ГПК за документите, посочени в протокола от последното по делото с. з. и да се дадат указания на страните за разпределението на доказателствената тежест при оспорването, да се дадат указания на "Агросилоз" ЕООД да представи по делото всички документи, по които е работило вещото лице и които сега не са в кориците на делото, както и доказателства за водени съдебни спорове през 2011 г. за неизпълнението на доставките, като след приемане на тези доказателства да се възложи извършване на нова счетоводна експертиза, която да направи пълна съпоставка на счетоводните и други документи, по които е работено при съставянето на трите влезли в сила РА и представените в това производство документи и съпоставка в счетоводните записвания за едно и също обстоятелство - процесното ДКИ - и в "Агросилоз", и в "Гленкор грейн България" ЕООД, като даде отговор кога за първи път в счетоводствата на страните е отразено "недоставянето на стоките" - какви счетоводни операции са взети - както за целите на корекция на ползван данъчен кредит, така и за целите на облагане с корпоративен данък и дали като краен резултат след издаване на всички обсъждани ДКИ е налице щета за бюджета - невнесен ДДС, неправилно ползвано право на данъчен кредит и корпоративен данък, внесен в размер различен от този, който реално е внесен. Това е абсолютно необходимо с оглед спазване принципа на данъчен неутралитет. За прецизност съдът следва да отбележи, че дори и да се приеме, че е било налице ново доказателство, свързано с данъчното облагане, влезлите в сила РА се изменят по реда на чл. 133 от ДОПК, а не чрез издаване на ДКИ. По касационната жалба на "Агросилоз" ЕООД РА е потвърден в частта му, с която са установени задължения във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури за покупки на зърно от "Буллес" ЕООД, ДЗЗД "Ескада", "Агрипорт" ЕООД и "Агро ойл 2005" ЕООД. "Агрипорт" ЕООД е представило документи, от които е установено, че по фактура № 9/28.11.2012 г. предходен доставчик на 67,14 т царевица е "ЕТА 2000" ЕООД, а по фактури № № 3, 7 и 9 от м. 11/2012 г. предходен доставчик на 324,7 т царевица е "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД. Приобщени са РА на "Агрипорт" ЕООД, включващи констатации в обхвата на ревизираните периоди, от които се установява, че не са изпълнени изискванията на чл. 6 от ЗДДС, липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25, ал. 5 от закона, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС за "Агрипорт" ЕООД не е налице право на данъчен кредит по доставките от "ЕТА 2000" ЕООД и "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД. Фактурата от "ЕТА 2000" ЕООД към прекия доставчик "Агрипорт" ЕООД е издадена след фактурата, която последното издава на жалбоподателя. Несъответствие между параметрите на фактурираното зърно е установено при доставката от "ЕТА 2000" ЕООД, тъй като при насрещната проверка в рамките на ревизията на "Агрипорт" ЕООД това дружество е декларирало, че предмет на фактурата е царевица собствено производство, но реколта 2010 г., а не 2012 г. От своя страна "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД декларира, че продаденото на "Агрипорт" ЕООД зърно е закупено от "Геко трейд" ЕООД. На това дружество е извършена насрещна проверка, при която не са установени безспорно произхода на стоките, транспортирането и предаването им. Не са установени реално извършени транспортни услуги за превоз на зърното, въпреки представени договори за транспорт и фактури към тях. В РД на "Агрипорт" ЕООД, съставен на 15.08.2013 г., получената от "Ета 2000" ЕООД 67,14 т царевица собствено производство, реколта 2010 г. не е реализирана. По същата доставка на "Агрипорт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотиви, че доставката не е реално осъществена. За предаване на стоката на "Агрипорт" ЕООД са представени единствено пътно-прехвърлителни разписки, с описана в тях стока царевица реколта 2010 г., а приемо-предавателният протокол от 30.11.2011 г. е за стока царевица реколта 2012 г. Във връзка с доставките от "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД са представени част от пътно-прехвърлителните разписки. Самото дружество-предходен доставчик е посочило като предходен доставчик "Геко трейд" ЕООД по фактури от дати, следващи доставките. При насрещната проверка дружеството е отговорило, че стоките са закупени от земеделски производители от района, съгласно представени договори и приемо-предавателни протоколи. По преките доставки на царевица и слънчоглед от "Агрипорт" ЕООД са представени пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, вносни бележки за предаване на зърното на съхранение при трети лица. По фактурите за продажба на слънчоглед през м. 04.2013 г., на лицето е отказано правото на данъчен кредит за съответния на 39,80 т слънчоглед данък върху добавената стойност по ф-ра № 48/9.04.2013 г. Съгласно стоковия поток, представен от "Агрипорт" ЕООД, предходни доставчици са "Буллес" ЕООД и "Саламандър 2009" ЕООД. Издадената на "Агрипорт" ЕООД фактура за 70,98 т слънчоглед не е включена в дневниците за продажби, няма данни за начисляване на данъка, не са установени произхода на зърното, съхранението, транспортирането и предаването му. От ревизионния доклад на "Агрипорт" ЕООД, включващ констатации за м. 04.2013 г. се установява, че при "Саламандър 2009" ЕООД фактурата, издадена на "Агрипорт" ЕООД не е включена в дневника за продажби на издателя. Представени са приемо-предавателни протоколи за 70,980 т слънчоглед без данни за превозвач. Другият предходен доставчик "Буллес" ЕООД също не е представил документи и писмени обяснения при насрещната проверка. Към фактурите "Агрипорт" ЕООД е представило приемо-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки, от които не се установява превозвач. За тези фактури е отказано право на данъчен кредит, тъй като е счетено, че не отразяват реално осъществени доставки на 139,800 т слънчоглед. В ревизионният доклад е посочено, че съгласно представена от ревизираното лице справка за стоковия поток количествата по фактурите от "Буллес" ЕООД и "Саламандър 2009" ЕООД са реализирани на "Агросилоз" ЕООД, но въпреки липсата на доставка по фактурите, данъкът е изискуем от "Агрипорт" ЕООД на основание чл. 85 от ЗДДС. Предходният доставчик "Буллес" ЕООД е бил обект на насрещна проверка и в ревизионното производство на "Агрипорт" ЕООД с обхват м. 02.-04.2013 г., при която документи и писмени обяснения не са представени, не е установен произхода на продаденото зърно, съхранението, транспорта и предаването на стоката, както и разплащанията между контрагентите. Действително от събраните в ревизионното производство доказателства от предходните доставчици, не се установява произхода на фактурираните от това дружество стоки да съответства на посочения в стоковия поток на "Агрипорт" ЕООД, налице са несъответствия между параметрите на фактурираното зърно от предходния доставчик "ЕТА 2000" ЕООД. Съобразно договорите на "Агрипорт" ЕООД с "Агросилоз" ЕООД е предвидено транспортът да става за сметка на продавача. Към всяка от фактурите и договорите са представени декларации за произход и добра земеделска практика и за изпълнение на изискванията за устойчиво развитие, както и приемо-предавателни протоколи без посочване в тяхна мястото на предаване. Представени са и пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и вносни бележки/кантарни бележки за приемане на зърното в зърнобаза на трето лице - за част от доставките. Такива липсват по отношение на първите три доставки на царевица до база Алвас, кантарна бележка за внасяне на количество има само за третата от посочените доставки за 38440 кг царевица. Останалите доставки са придружени с пътно-прехвърлителни разписки и вносни бележки от база Сънойл гр. Суворово, а за повечето от тях са представени и товарителници от трети лица-превозвачи (с изключение на разтоварени на 20.11.2012 г. 31680 кг, на 23.11.2012 г. 34200 кг, на 24.11.2012 г. 32080 кг и на 29.11.2012 г. 30300 кг). Твърди се, че така са извършвани транзитни продажби с "Агрипорт" ЕООД. Няма спор, че стоките, предмет на фактурите от "Агрипорт" ЕООД, са родово определени, и прехвърлянето на собствеността или правото на разпореждане с тях следва да стане с индивидуализирането им и предаването им на превозвач или на получателя. В случая се твърдят транзитни продажби, поради което за да се приеме, че става въпрос за такива, е необходимо да е налице съгласие продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. В договорите липсват клаузите за такова съгласие, няма и доказателства такива договорености да са постигнати по-късно - в анекс, отделен документ или какъвто и да е друг документ. Липсват условията за начина на предаване на стоките изобщо, освен че количеството се определя съгласно кантара на продавача по кантарни бележки, а транспортните разходи са за сметка на продавача. Липсват кантарни бележки, които да установяват точните издадени от продавача количества. Приемо-предавателните протоколи съдържат текст, че купувачът е приел стоката, но едновременно с това и пояснението, че количеството на горепосочената стока е налично в склада на продавача, и продавачът гарантира на купувача, че стоката ще му бъде предоставена при негово първо искане и без допълнителни претенции от страна на продавача. Естествено няма как да се приеме, че стоките са предадени, след като се уточнява, че това ще се случи по-късно в следващ момент, когато стоката бъде поискана. Към по-голямата част от доставките допълнително са представени пътно-прехвърлителни разписки, които са подписани обаче само от продавача от неустановено лице /няма име, длъжност и в какви отношения се намира това лице с продавача/, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с тях е прехвърлена собствеността. В нито една от пътно-прехвърлителните разписки не фигурира подпис на приелия превозвач, както и на приелия от превозвача получател. В товарителниците липсва съответствие между изпращач и получател, като за изпращач е посочено "Алфа грейн енд ойлс" ЕООД, ЗК "Стамболийски", "Агроимпорт" ЕООД, а получатели са "Агрипорт" ЕООД, "Гленкор грейн България" ЕООД, "Сън ойл", но не и жалбоподателят. От своя страна, представените вносни бележки по договор за съхранение, издадени от база Сънойл също не съдържат необходимата информация, за да може да бъде установено, че се отнасят именно до фактурираните стоки и доставки, извършени от издателя на фактурите и приети за жалбоподателя. Във всички тях доставчик е "Гленкор грейн България" ЕООД, с поддоставчик "Дефко" ЕООД (предишно наименование на жалбоподателя), докато по твърдяните дистанционни продажби "Дефко" ЕООД има качеството на получател. В голяма част от тях липсват данни за превозвача, а където такъв е посочен, това е твърдяният доставчик "Агрипорт" ЕООД, въпреки че според придружаващите ги товарителници, превозвач е трето лице. Всички представени товарителници са подписани от неустановени лица и носят печати само на превозвача и на изпращача, но не и на получателя, поради което не съответстват на изискванията на ЗАвтП, като не са годни в този вид да обосноват извод за реално предаване на стоките между твърдяните страни по доставките. По отношение на фактурирания слънчоглед, освен договорите, декларациите и приемо-предавателните протоколи са представени пътно-прехвърлителни разписки едностранно от "Агрипорт" ЕООД, кантарни бележки от "Мусимпекс" ЕООД с получател "Гленкор грейн България" ЕООД и товарителници с изпращач "Агросилоз" ЕООД. Единствената товарителница, в която като изпращач е посочен "Агропорт" ЕООД е издадена едностранно от превозвача "Пираня транс" ЕООД и освен номера на товарния автомобил, нищо не позволява да бъде свързана с договорите за покупко-продажба на слънчоглед или с кантарната бележка за приемане на стока от "Агросилоз" ЕООД. Установено е извършване на последващи доставки на съответното количество, установени от вещото лице, но това не доказва предвид родовия характер на стоките, че точно стоките, получени по фактурите от "Агрипорт" ЕООД, са същите, които са препродадени. При такъв анализ на съдържанието на доказателствата съдът е стигнал до извода, че липсва данъчно събитие и облагаема доставка по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъкът по фактурите е начислен неоснователно от издателя на фактурите и за получателя не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът твърди, че в Приложение № 5 към заключението на вещото лице е проследен стоковия поток по всяка една от фактурите с документите, които се отнасят до тях, като с молба от 2.12.2014 г. по делото са представени допълнително документи, доказващи получаването на стоките. Позовава се на практика на СЕС - решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и решение по дело С-642/11 г. относно тежестта на констатациите във влезлите в сила РА на предходни доставчици. В решение от 31.01.2013 г. на СЕС по д. № С- 642/11 г., т. 45, изрично е записано: "Видно обаче от акта за преюдициално запитване /направено от Административен съд - гр. Варна/, в главното производство данъчната администрация стига до извода за липса на облагаема доставка по-специално от факта, че доставчикът или доставчиците не са представили документите, които са им били изискани в хода на ревизията. Тъй като този извод се оспорва от жалбоподателя, националната юрисдикция следва да го провери, като в съответствие с правилата за доказване по националното право извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства в главното производство (вж. по аналогия Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53 и Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32). Т. е. в конкретния случай това решение е неприложимо поради обстоятелството, че при съставянето на РА на предходни доставчици са анализирани доказателства и е прието, че реални доставки няма. За да се оборят констатациите на влезлите в сила РА, които се ползват с материална доказателствена сила, следва да са налице нови, други доказателства. Такива са представени, но както бе посочено по-горе, те са оспорени от процесуалния представител на Д "ОДОП" Варна, а съдът не е открил процедура по чл. 193 от ГПК. В същото време е правен анализ по подписите върху част от документите, като на страната не е указано, че следва да установява кой документ от кого е подписван и в какво качество, като по този начин е нарушено правото му на защита в производството. Настоящият състав счита, че в тази му част решението е неправилно и следва да бъде отменено. Действително за преценката на правото на данъчен кредит следва да се изследват само преките доставки, а не и предходните такива. В случая обаче има влезли в сила РА, с които е установено, че този доставчик не е придобил правото на собственост върху родово определените стоки, които са предмет на фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит и са предмет и на настоящото поризводство. За да се оборят констатациите в тях, е нужно да се направи пълен анализ на всеки един документ към всяка една от ф-рите /относимите такива са посочени в Приложение № 5 към заключението на вещото лице, но те не са анализирани нито от съда, нито от касатора в самата жалба /на стр. 11 от нея са изброени общо и по принцип/. Да се изследва икономическата логика на продажбата и дали тя е транзитна или не, да се установи кои точно са лицата, които са предавали/приели стоката и в какво качество те предават/приемат за страните по доставката, да се установи как е осъществен транспортът - пътни листи, товарителници, индивидуализация на превозните средства, евентуално - на шофьорите, ако те също са подписвали протоколи, разписки, картони. Неизяснено по делото е останало именно предаването на родово определените вещи. Съдебното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изброени по-горе и делото да се върне на друг състав, като при новото разглеждане на делото следва да се открие процедура по чл. 193 от ГПК за документите, посочени в протокола от последното по делото с. з. и да се дадат указания на страните за разпределението на доказателствената тежест при оспорването във връзка с дадените по-горе указания. "Агро ойл 2005" ЕООД е издал ф-ра № 340/13.11.2012 г. В декларация от управителя на дружеството е посочено, че стоките са транспортирани до базата на жалбоподателя с транспорт от или за сметка на продавача. В представена справка са посочени предходните доставчици на продаденото на "Агросилоз" ЕООД зърно. За фактурираната с ф-ра № 340/13.11.2012 г. 41,70 т царевица дружеството е посочило, че е налична в склад. По счетоводните регистри на дружеството обаче е установено, че дружеството не притежава такива наличности на царевица (в началото на периода има наличност 126,220 т, от които на 8.11.2012 г. са фактурирани 109,120 т), в края на периода сметка 304/2 приключва на червено. Представени са документи за превоз, извършен от "ЕТА 2000" ЕООД, като от товарителницата не се установява вида на превозената стока, липсва кантарна бележка от приелата зърното база. По фактурата от "Агро ойл 2005" ЕООД е представена декларация за произход и добра земеделска практика, в която фактурираната стока царевица, е описана като слънчоглед. Представен е договор за покупко-продажба на 41,70 т царевица с условия за доставка, включващи транспортни разходи за продавача и определяне на количеството по кантара на продавача с кантарни бележки. Такива кантарни бележки липсват както за издаване, така и за приемане на стоката. Представен е приемо-предавателен протокол, съставен на неустановено място, с отбелязване, че количеството е налично в склада на продавача и ще бъде предоставена на купувача при първо негово искане. В същото време по счетоводни данни на издателя на фактурите е установено, че "Агро ойл 2005" ЕООД не разполага с необходимото количество, за да изпълни доставката. Документи във връзка с транспортирането и предаването не са представени. Към документите е представена товарителница, издадена едностранно от превозвач "Ета 2000" ЕООД, с изпращач "Агро ойл 2005" ЕООД и получател "Алвас" - с. Тополи. Представена е фактура за транспортна услуга, извършена от "Ета 2000" ЕООД на "Агро ойл" ЕООД за 41,7 т царевица по маршрут с. Плачи дол - с. Тополи. Товарителницата обаче не съдържа данни за превозената стока, като кантарните бележки при приемащата база се отнасят за друга доставка на царевица на 8.11.2012 г. Товарителницата е издадена едностранно от превозвача, без данни за приемане и предаване на стоката, с изпращач "Агро ойл 2005" ЕООД и получател "Алвас" Тополи. Липсват кантарни бележки от база Алвас за получено количество царевица по фактурата, пътно-прехвърлителни разписки или други доказателства относно приемането и предаването на стоката. При съвкупния анализ на посочените по-горе доказателства първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че доставката по тази фактура, издадена от "Агро ойл 2005" ЕООД не е реално извършена, тъй като не е доказано предаването на стоката по нея. Още повече, че по счетоводните записвания доставчикът е нямал налично толкова количество стока, колкото се твърди, че е продадена. В касационната жалба липсват конкретни доводи, сочещи за незаконосъобразност на решението на съда при този подробен анализ. Отново се препраща към заключението на вещото лице, което е изброило документите, относими към доставката, което естествено не е аргумент, че доставката е реално извършена. Настоящият състав намира, че в тази му част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "Буллес" ЕООД не е регистрирано като зърнохранилище, няма наети работници и служители, нито декларирани обекти. Към ревизионната преписка са приобщени доказателства от насрещна проверка на "Буллес" ЕООД при предходна ревизия на "Агросилоз" ЕООД - писмени обяснения, счетоводни регистри, копия от фактури, договори за продажба, транспортни документи, банкови извлечения. От представената обобщена оборотна ведомост за 2013 г. е установено, че липсват осчетоводени обороти по материални сметки за рапица, пшеница, слънчоглед и царевица. Не е установено безспорно ползването на складово помещение в гр. Тервел. Липсват доказателства за реалното предоставяне на стоката слънчоглед реколта 2011 г., превоза й до получателя, не е установен произхода на продадените зърнени култури. По отношение на фактурираната през м. 08.2012 г. рапица е било договорено приемането й от склада на продавача по кантарни бележки. Представените товарителници са за превоз от Търговище и неустановено място до с. Плачи дол, и впоследствие до Пристанище Варна изток. През м. ноември 2012 г. "Агросилоз" ЕООД е приспаднало данъчен кредит по фактура № 340/13.11.2012 г. с предмет авансово плащане. Авансът е приспаднат с фактури № 343/30.11.2012 г. за 316,30 т царевица реколта 2012 г. и № 345/30.11.2012 г. за 35 180 т царевица реколта 2012 г. Разликата е отнесена в ДКИ № 346/19.11.2012 г. Към двете фактури са представени приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки и приемни бележки от зърнобаза Преселенци. Не се установява начина на осъществяване на транспорта до зърнобазата, който е за сметка на продавача, както и произхода на стоката. През м. 04.2013 г. са издадени ф-ра № 358/9.04.2013 г. с предмет 18,720 т слънчоглед реколта 2012 г. и ф-ра № 360/10.04.2013 г. с предмет 619,94 т пшеница реколта 2012 г. По първата фактура не са представени доказателства във връзка с произхода на стоката, превозването и реалното й представяне. Въз основа на доказателствата, събрани при предходното производство, е прието, че общо закупената през м. май 2013 г. от дружеството пшеница е 393,705 т, а издадената фактура е за 619,94, т. Посоченият като предходен доставчик "Сни комерс 1" ЕООД е декларирало, че не е в търговски взаимоотношения с "Буллес" ЕООД. Освен това е установено, че обработените на Пристанище Варна запад 619,94 т пшеница са превозени от Тервел, но не и от кой товародател. По фактурите от "Буллес" ЕООД са представени договори за покупко-продажба, декларации за произход и добра земеделска практика, приемо-предавателни протоколи. Представени са пътно прехвърлителни разписки, съгласно които доставените от "Буллес" ЕООД количества са получени директно от "Гленкор грейн България" ЕООД на Пристанище Варна изток. Съгласно РА на "Буллес" ЕООД, предходен доставчик на стоките, фактурирани на "Агросилоз" ЕООД, се явява "Сни комерс 1" ЕООД. Правото на данъчен кредит на получателя е отказано, тъй като дружеството, посочено за издател на фактурите при насрещната проверка е декларирало, че няма никакви взаимоотношения с "Буллес" ЕООД, не е издавало посочени фактури. Ревизиращите са счели, че "Буллес" ЕООД е използвало неистински документи, за да обоснове правото си на данъчен кредит по фактурите от "Сни комерс 1" ЕООД. От страна на "Буллес" ЕООД са издадени фактури през м. 01.2012 г. за 83,54 т слънчоглед реколта 2011 г., през м. 08.2012 г. за рапица 55 т реколта 2012 г., през м. 11.2012 г. за царевица реколта 2012 г., през м. 04.2013 г. - за слънчоглед и пшеница, реколта 2012 г., през м. 05.2013 г. - за слънчоглед реколта 2012 г. Слънчоглед 2011 г. Към фактурата за 100 т слънчоглед (впоследствие намалено с 16,46 т с ДКИ) е издадена декларация за произход и добра земеделска практика, декларация за изпълнение на изискванията за устойчиво развитие, договор за покупко-продажба и складов прехвърлителен протокол от 13.01.2012 г. за прехвърляне на собствеността на 83,54 тона кантарно количество слънчоглед, насипно, находящ се в склада в гр. Тервел. Представени са пътно-прехвърлителни разписки от 17.01.2012 г. Всички пътно-прехвърлителни разписки са издадени едностранно от "Буллес" ЕООД, в тях липсват указания, че се превозва стока на "Агросилоз" ЕООД, а и датата им е последваща датата на складовия прехвърлителен протокол. Издадени са за изпращане на съответните стоки на "Гленкор грейн България" ЕООД с място на получаване Пристанище Варна изток, Леспорт, м/к Пераст. От своя страна кантарните бележки от Пристанище Леспорт също носят индикация за контрагент "Гленкор грейн България" ЕООД, но никъде в тях не става въпрос за изпращач на зърното или някакви други данни, от които да се съди, че става въпрос за транзитна продажба. Царевица 2012 г. Издадена е ф-ра № 340/19.11.2012 г., с предмет авансово плащане за царевица 400 т реколта 2012 г., с включен транспорт до база Тополи, ДКИ към фактурата № 346/19.11.2012 г. за 48,52, т. Впоследствие са издадени фактури № 343/30.11.2012 г. за доставени 316,300 т царевица и № 345/30.11.2012 г. за доставени 35,180 т царевица с приспадане на съответната част от аванса. Към двете фактури са представени декларации за произход и добра земеделска практика, както и пътно-прехвърлителни разписки за изпращане на зърно от "Буллес" ЕООД чрез "Дефко" ЕООД за "Гленкор грейн България", база Преселенци. Пътно-прехвърлителните разписки са издадени едностранно от "Буллес" ЕООД, към тях са представени приемни бележки, издадени от "Дефко" ЕООД от зърнобаза Преселенци, подписани за предал от физически лица, без установена връзка с доставчика или нает от него превозвач. Установено е, че доставчикът не разполага със складова база и съответно липсват кантарни бележки от негов кантар, които би следвало да придружават стоката съгласно договореностите. По този начин единствените документи, които съдържат данни за получаване на стоките, са едностранно издадените от жалбоподателя приемни бележки, документиращи изгодни за него обстоятелства, които обаче не се потвърждават от други данни по делото. Рапица 2012 г. Към фактурата е представена декларация за произход и добра земеделска практика, а фактурираното количество от 55 т е намалено с ДКИ за 1,860, т. Съгласно договора за покупко-продажба на рапично семе не е уговорено място на доставка, посочено е, че количеството се определя съгласно кантара на продавача въз основа на кантарни бележки, а транспортните разходи са за сметка на купувача. Съставен е приемо-предавателен протокол за 55 т рапица от 20.08.2012 г., съгласно който количеството на горепосочената стока е налично в склада на продавача, който гарантира на купувача, че стоката ще му бъде предоставена при първо негово искане и без допълнителни претенции от страна на продавача. Към сделката са представени 2 пътно-прехвърлителни разписки от 7.09.2012 г., издадени едностранно от "Буллес" ЕООД чрез "Дефко" ООД за "Гленкор грейн България" ЕООД с място на получаване Варна Пристанище изток за 26 360 и 26 680 кг рапица, както и 2 товарителници за посочените количества, издадени в гр. Търговище от превозвач "Агратранс" на 30.08.2012 г., с изпращач "Дефко" ООД първата с получател "Буллес" ЕООД, а втората с получател "Гленкор грейн България" ЕООД и място на разтоварване Плачи дол. Представени са и товарителници от 7.09.2012 г. от същия превозвач, първата с изпращач "Дефко" ООД и получател "Гленкор грейн България" ЕООД, а втората без никакви индикации за изпращач и получател, с място на получаване Пристанище Варна изток. Налични са и кантарни бележки от Пристанище Варна изток за внесена стока на товародател "Гленкор грейн България" ЕООД общо 53 140 кг рапично семе. В тези кантарни бележки за приемане на стоките от трето лице липсват данни, че същите са предадени от или за сметка на издателя на фактурите. Слънчоглед 04.2013 г. 18,72, т. Представен е договор, съгласно който количеството на стоката се определя съгласно кантара на продавача въз основа на кантарни бележки, транспортните разходи са за сметка на продавача, но не е уговорено място на предаване на стоката. Представен е приемо-предавателен протокол от 9.04.2013 г., в който се посочва, че количеството на стоката е налично в склада на продавача и ще бъде предоставено на купувача при първо негово искане. Към фактурата са представени декларация за произход и добра земеделска практика, пътно-прехвърлителна разписка от 9.04.2013 г., издадена едностранно от "Буллес" ЕООД - изпращач, чрез "Агросилоз" ЕООД на "Гленкор грейн България" ЕООД с място на доставка база Мусимпекс с. Тополи. Кантарната бележка за 20 480 кг слънчоглед от базата, с доставчик "Агросилоз" ЕООД и получател "Гленкор грейн България" ЕООД, също не доказва предаване при условията на транзитна продажба. Пшеница 04.2013 г. 619,94, т. Представени са декларация за произход и добра земеделска практика, договор за покупко-продажба, в който е уговорено, че количеството на стоката се определя съгласно кантара на Пристанище Варна въз основа на кантарни бележки, а транспортните разходи са за сметка на продавача. В представения приемо-предавателен протокол от 10.04.2013 г. се посочва, че количеството на стоката е налично в склада на продавача и окончателното тегло се определя според кантара на Пристанище Варна въз основа на кантарни бележки. Не се установява как е предадена стоката. Представени са пътно-прехвърлителни разписки за съответните партиди, изпратени от "Буллес" ЕООД, чрез "Агросилоз" ЕООД за "Гленкор грейн България" ЕООД, с място на разтоварване Пристанище Варна изток. Разписките носят единствено печат на "Буллес" ЕООД, липсват подписи на предал превозвач и приел от превозвача. Съгласно кантарните бележки от Пристанище Варна изток, товародател се явява "Гленкор грейн България" ЕООД. Товарителниците са издадени от "Пираня транс" ЕООД, с място на натоварване гр. Тервел и разтоварване в Пристанище Варна, липсват подписи на получател и изпращач, подпечатани са единствено от превозвача. В някои от тях данните за изпращача са поправени, в други липсват данни за получател. В голяма част от тях за получател е отразен "Гленкор грейн България" ЕООД, и не само издателят на фактурите, но и получателят "Агросилоз" ЕООД не фигурира в никакво качество. Във връзка с доставките на слънчоглед през м. 05.2013 г. са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, съответно за покупко-продажба на 12,72 т слънчоглед, на 91,640 т слънчоглед, 4,920 т слънчоглед, 84,100 т слънчоглед. За разликата до 200 т (- 6,620 т) е издадено ДКИ. Всички договори са без уговорено място на доставката, с транспортни разходи за сметка на продавача и количество, определено съгласно кантара на база Алвас - с. Тополи или на Пристанище Варна. Към договорите са представени приемо-предавателни протоколи за съответните количества, в които се посочва, че количеството е налично в склада на продавача и ще бъде предоставено на купувача при първо негово поискване. Представени са пътно-прехвърлителни разписки от "Буллес" ЕООД чрез "Агросилоз" ЕООД към "Гленкор грейн България" ЕООД, едностранно издадени и подписани от "Буллес" ЕООД. Кантарните бележки от база Алвас са за получени стоки с изпращач "Агросилоз" ЕООД и получател "Гленкор грейн България" ЕООД. Част от товарителниците са издадени едностранно от съответния превозвач, с място на натоварване Сенокос, на разтоварване Алвас Тополи, и в тях няма данни за приемане и предаване на стоката. За друга част от партидите няма товарителници. Една от кантарните бележки е за 20 560 кг слънчоглед, като жалбоподателят твърди, че част от нея е доставка от "Буллес" ЕООД - 4 920 кг. От представените пътно-прехвърлителни разписки се установява, че от името на "Буллес" ЕООД за крайния получател "Гленкор грейн България" на Пристанище Леспорт са приети 83,540 т слънчоглед (коригирано тегло по кантарни бележки на пристанището 83,300 т), данни за отношението на жалбоподателя към доставката липсват. Част от пътно-прехвърлителните разписки са с място на разтоварване Леспорт Варна, м/к Керем, като в кантарните бележки от пристанището липсват данни за превозвач и изпращач, отразен е единствено контрагент "Гленкор грейн България" ЕООД. При това положение не може да се установи прехвърлянето на собствеността на стоките да е станало именно в съответствие с подписаните договори за покупко-продажба и фактури, издадени от "Буллес" ЕООД. Приемо-предавателните протоколи в действителност не обективират предаване на стоките, тъй като изрично в тях е отразено, че те ще бъдат предоставени на купувача при поискване. Пътно-прехвърлителните разписки, носещи единствено подпис и печат на "Буллес" ЕООД не могат да бъдат възприети като доказателство за предаване на стоките на превозвача - в повечето случаи в тях са вписани имена на физически лица и превозвачът не може да се установи. При получаване на стоките в крайната дестинация, същите са документирани като получени от доставчик "Агросилоз" ЕООД и получател неговия контрагент по последващата доставка "Гленкор грейн България" ЕООД. Ето защо е невъзможно да се направи безспорен извод за идентичността на получените от крайния купувач доставки и тези, които са фактурирани от "Буллес" ЕООД. По отношение на стоката рапица са представени товарителници от Търговище до Плачи дол и от Плачи дол до Пристанище Варна изток, съответно от дати 30.08.2012 г. и 7.09.2012 г., като кантарните бележки от Пристанище Варна изток са от дати последващи датите на товарителниците и пътно-прехвърлителните разписки, издадени от "Буллес" ЕООД - съответно 7.09.2012 г. на Пристанище Варна изток, 30.08.2012 г. в Плачи дол. Това прави невъзможно да се счита, че става въпрос за транзитна доставка. В същото време относно предаването между продавача и купувача и приемането на стоката на съхранение в междинния период липсват всякакви доказателства, доколкото пътно-прехвърлителните разписки носят подпис и печат единствено на издателя на фактурите, а товарителниците - само на превозвача. Царевицата, която е фактурирана през 2012 г., е договорена с превоз до с. Тополи, но за нея са представени единствено приемни бележки едностранно подписани от името на жалбоподателя от базата му в с. Преселенци, като липсват документи за транспорта. Предвид това липсват доказателства, от които да се установи безспорно, че стоката е предадена от издателя на фактурите на жалбоподателя или на трето лице, посочено от последния, като такива договорености изобщо не са обективирани. Не на последно място следва да се отбележи, че посоченият за предходен доставчик на "Буллес" ЕООД по доставките на слънчоглед и пшеница "Сни комерс 1" ЕООД няма отношения към стоките, което безспорно е установено при ревизията на "Буллес" ЕООД. Представените към всички договори за покупко-продажби декларации от производител са издадени от лице, което не е производител, а търгува със съответната стока. При насрещните проверки и ревизията на "Буллес" ЕООД е установено, че това дружество не е разполагало с обект, склад или база, в която да е било съхранявано фактурираното количество зърно, липсват данни да се приеме, че самото то е било купувач по транзитна продажба от предходния доставчик, тъй като такива уговорки липсват, а за доказване на произхода на фактурираните стоки са ползвани документи с невярно съдържание. Не съответстват договореното място на предаване на царевицата и действителното място, на което са издадени приемните бележки. Предвид липсата на всякаква информация относно транспорта, претеглянето и предаването на стоките към жалбоподателя, доставките не могат да бъдат идентифицирани с документираните последващи предавания на стоките на последващия купувач. При такъв анализ на съдържанието на доказателствата съдът е стигнал до извода, че липсва данъчно събитие и облагаема доставка по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъкът по фактурите е начислен неоснователно от издателя на фактурите и за получателя не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът твърди, че в Приложение № 5 към заключението на вещото лице е проследен стоковия поток по всяка една от фактурите с документите, които се отнасят до тях, като с молба от 2.12.2014 г. по делото са представени допълнително документи, доказващи получаването на стоките. Настоящият състав счита, че в тази му част решението е неправилно и следва да бъде отменено. Нужно е да се направи пълен анализ на всеки един документ към всяка една от ф-рите /относимите такива са посочени в Приложение № 5 към заключението на вещото лице/. Безспорно съдът е направил такъв анализ, но процедура по оспорване на доказателствата не е открита, въпреки че представителят на НАП е направил изрично изявление за това, като по този начин направените изводи за несъответствия и неточности при съставянето на документите не могат да се отстранят, без жалбоподателя да ангажира нови доказателства за наведените от съда обстоятелства. При новото разглеждане на делото да се изследва икономическата логика на продажбата и дали тя е транзитна или не, да се установи кои точно са лицата, които са предавали/приели стоката и в какво качество те предават/приемат за страните по доставката, да се установи как е осъществен транспортът - пътни листи, товарителници, индивидуализация на превозните средства, евентуално - на шофьорите, ако те също са подписвали протоколи, разписки, картони. Неизяснено по делото е останало именно предаването на родово определените вещи. Съдебното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изброени по-горе и в частта на доставките от "Агрипорт" ЕООД и делото да се върне на друг състав, като при новото разглеждане на делото следва да се открие процедура по чл. 193 от ГПК за документите, посочени в протокола от последното по делото с. з. и да се дадат указания на страните за разпределението на доказателствената тежест при оспорването. ДЗЗД "Ескада" е декларирало в дневниците за продажби с получател жалбоподателя 3 фактури, всички с предмет продажба на продукция. Представени са доказателства за плащане по банков път, декларации от представителя на дружеството-издател, приемо-предавателни протоколи. Според договореностите, стоката се продава в количество според кантара на купувача, установено с кантарна бележка, транспортните разходи са за сметка на продавача. Не са представени доказателства за произхода и транспорта на стоките, липсват кантарните бележки, по които е определено количеството доставена стока. Представена е декларация за произход и добра земеделска практика и за изпълнение на изискванията за устойчиво развитие. В приемо-предавателни протоколи има уговорка, че стоката е налична в склада на купувача и ще бъде предоставена от продавача при първо поискване от страна на купувача. От страна на жалбоподателя са издадени приемни бележки за съответните количества и видове зърно в база Преселенци, с отбелязан доставчик ДЗЗД "Ескада". В същото време е представен договор от 6.09.2012 г., с който ДЗЗД "Ескада" наема част от складово хале в с. Преселенци. Съгласно договора за наем, "Ескада" ДЗЗД наема от "Дефко" ЕООД реална част от складово хале в с. Преселенци, което ще използва за съхранение на зърно, срещу заплащане на месечен наем на кв. м. и такси за вход и изход. Фактури за съхранение и сушене на царевица, както и за вход и изход на царевицата, са издадени от ревизираното лице. Общото внесено количество е в размер на 659,984 т, а изнесеното - 650,872 т, като съгласно представените нареждания за експедиция и кантарни бележки за изход, същото е отпуснато на "Силк газ" ЕООД, направление "Кристера" чрез ДЗЗД "Ескада", тоест предадено е в пълен обем на трето лице по нареждане на наемателя на склада и липсва съответствие между приетата на съхранение и закупената стока, за да се счита, че за жалбоподателя е възникнало право на разпореждане с депозираната в неговия (но отдаден под наем) склад стока. Други доказателства, които да установяват предаване на стока от съответния вид и количество на жалбоподателя, извън предадените на трети лица, липсват. Поради това правилен и законосъобразен е изводът на съда, че по тези фактури не е прехвърлено правото на собственост и е отказано право на данъчен кредит и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е касационната жалба в частта за разноските, тъй като безспорно е изпълнена хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и документите, които са решаващи за крайния изход /оспорените такива от НАП/, особено тези за спора с ДКИ по доставки с "Гленкор грейн България" ЕООД, са представени едва в съдебната фаза, а очевидно са били на разположение на лицето във връзка с постигането на арбитражното споразумение. Аналогично е и със стоковите картони и придружаващите ги документи. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция обаче решението в тази му част следва да бъде отменено, като размерът на разноските следва да бъде определен след постановяване на ново решение по делото. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение