Решение № 8295 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2013 г.

Решение № 8295 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добромир Йорданов Димитров, от гр. Видин, чрез процесуалния му представител адвокат Петър Тодоров, против решение № 7111/19.12.2012 г. постановено по адм. дело № 10037/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26-ти състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че съдът е обявил делото за изяснено и дал ход по съществото на спора в първото по смисъла на ГПК, заседание, независимо от подадената от жалбоподателя молба за отлагането му поради невъзможност да се яви. Претендира отмяна на решението като неправилно и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Марияна Стойчева, моли съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 7111/19.12.2012 г. по адм. дело № 10037/2012 г. на Административен съд - София град, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на Добромир Йорданов Димитров, подадена срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-050-6500/1228/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и лицето е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 150 лв, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в изискуемата от закона форма и без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че твърденията на жалбоподателя са недоказани, поради което и оспорването, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради следното: В съдебното производство пред Административен съд - София град е проведено едно открито съдебно заседание - на 12.12.2012 г. Видно от съставения за него протокол, съдът, без да се произнесе по молбата, подадена от жалбоподателя с искане за отлагане, поради невъзможността му да пътува до гр. София с оглед лошите метеорологични условия, е дал ход на делото, докладвал е жалбата, приел е представените с нея и от административния орган, документи, като доказателства по делото, и като намерил последното за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. При съдебното обжалване на индивидуален административен акт, /какъвто представлява атакуваното пред първата инстанция, уведомително писмо, с оглед обективираните в него отказ от подпомагане и налагане на санкции по ЗПЗП/, са приложими общите правила по АПК, в т. ч. и текста на чл. 171, ал. 4 АПК, налагащ съдът, в изпълнение на служебното начало в административния процес, да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства относно обстоятелства от съществено значение за делото. Като не е сторил това и не е дал указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса, нито е предоставил възможност на жалбоподателя да вземе участие в него /независимо от своевременно направеното искане в посочения смисъл/ и да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на решението. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна в резултат допуснатите нарушения на процесуални правила, не следва да бъдат обсъждани оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на съдебния акт и неправилното приложение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обезпечи правото на жалбоподателя на участие и защита в процеса, включително като изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, и едва след изясняване на спора от фактическа страна да постанови ново решение по съществото на спора. При този изход от делото, въпросът относно разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК - от административния съд, при новото му разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение