Решение № 7420 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2012 г.

Решение № 7420 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от Любка Стефанова Велкова от гр. Габрово против решение № 68 от 14.06.2012 г. по адм. дело № 118 от 2012 г. по описа на Административния съд - Габрово. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради което е направено искане за неговата отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Ответникът по касационната жалба кмет на община Габрово не е взел отношение. Ответните страни по касационната жалба Адриана Николова Захариева и Наташа Николова Захариева - и двете от гр. Габрово, не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) административният съд е приел, че заповедта на кмета на община Габрово № 626 от 21.04.2012 г., с която е било прекратено наемното правоотношение с Любка Стефанова Велкова, Адриана Николова Захариева и Наташа Николова Захариева за жилище - частна общинска собственост, представляващо ап. 1, вх. "А", ет. 1, намиращ се на ул. "Мирни дни" № 4 - гр. Габрово, е законосъобразна. Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет това жилище, е бил прекратен с наемателя на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, като е била налице визираната в този текст хипотеза. Съдът е приел, че издаденият административен акт е в изпълнение и на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди и за настаняване под наем в общински жилища на Общинския съвет - Габрово (наричана нататък за краткост "наредбата"), тъй като по административната преписка са били събрани доказателства и наведени доводи, че срокът на сключения между страните наемен договор е изтекъл. Така приетото в решението е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в обжалваното решение изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Правилен е изводът на съда, че законосъобразно е прекратено наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, тъй като срокът на договора (31.03.2012 г.) е изтекъл към датата на издаването на заповедта и не е продължен от страните. Въведеното от жалбоподателя твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в задължение на административния орган да изследва предпоставките на чл. 46, ал. 4 от закона за продължаване на наемния договор, са неоснователни, защото това е само правна възможност, но не и задължение. Без правно значение е дали и други лица живеят в имота. Обосновано е отбелязано, че след като няма спор между страните, че съгласно сключения договор за наем на общинското жилище, посочено по-горе, Любка Велкова и домакинството й са настанени със срок и последният е изтекъл, са налице основанията по чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗОбС и правилно оспореният административен акт е преценен за законосъобразен. Доводите на касатора за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на оспорваното решение не са подкрепени от каквито й да било аргументи. Развитите в касационната жалба съждения, обосноваващи касаторката като лице с жилищна нужда, са неотносими към наличието на твърдените пороци на съдебния акт. От своя страна настоящата инстанция, при извършена служебна проверка, счита, че съдебното решение е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на административния съд са в съответствие със събраните доказателства и практиката на Върховния административен съд. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,