Решение № 553 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2009 г.

Решение № 553 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С. И. С., М. М. Ч., М. Д. Ч., Й. Г. Ч., Д. Н. Ч., М. Н. Ч., П. Н. Ч., П. Д. Ч., С. Д. Ч. и Г. Д. Ч. са подали молба за отмяна на решение № 918 от 27.05. 2009 г. по гр. д. № 1323 от 2008 г. на Пловдивския окръжен защото считат, че като наследници на Д. Н. Ч. е следвало да бъдат конституирани като ищци в предявеният иск по чл. 108 ЗС. Намират, че решението следва да се отмени защото е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не са призовавани по делото. Ответниците Т. Л. Й., С. С. Й., А. К. Н., Л. Д. Н., Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство и М. на земеделието и храните не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е недопустима за молителите С. И. С., М. Д. Ч., Й. Г. Ч., Д. Н. Ч., М. Н. Ч.,, П. Д. Ч., С. Д. Ч. и Г. Д. Ч. защото е подадена от ненадлежни страни, които не са били конституирани по делото. По отношение на тях молбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на молителите М. М. Ч., П. Н. Ч. молбата е неоснователна защото не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. М. М. Ч., П. Н. Ч. са предявили срещу Т. Л. Й., С. С. Й., А. К. Н., Л. Д. Н., Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство и М. на земеделието и храните иск по чл. 108 ЗС за части от им. пл. № 333 /стар/ от кв. 31 за който се легитимират с решение от 24.07.2000 г. по гр. д. № 604 от 1999 г. на Пловдивския окръжен съд за отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. Иска е бил предявен и от Д. С. Ч. за който е било установено, че е починал две години преди подаването на исковата молба, поради което съдът е прекратил производството поради липса на субект. С. И. С., М. Д. Ч., Й. Г. Ч., Д. Н. Ч., М. Н. Ч.,, П. Д. Ч., С. Д. Ч. и Г. Д. Ч. подържат, че са наследници на общия с ищците наследодател Д. Н. Ч., поради което са и съсобственици на ревандикираният имот, поради което е следвало да бъдат конституирани като ищци в процеса. Това искане е неоснователно, тъй като ревандикационният иск може да бъде предявен самостоятелно от всеки от съсобствениците. Всеки един от тях има потестативното право да претендира предаване на владението на собствената идеална част без да е необходимо останалите съсобственици да участват в процеса. Те не са необходими другари, тъй като нито спорното право, нито закона ги определя като такива, поради което съдът правилно е отказал конституирането им като ищци. Молбата за отмяна на влязло в сила решение, което е постановено в процес, в който не са участвали като страна и което не ги обвързва от силата на пресъдено нещо е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата на като наследници на М. М. Ч., П. Н. Ч. е неоснователна защото те са участвали в процеса и са били представлявани от пълномощник-адвокат, който е можел да упражни процесуалните им права. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.