Решение № 2854 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2016 г.

Решение № 2854 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез пълномощник адвокат Марцолова против Решение № 3076/5.05.2016 г., постановено по административно дело № 7770/2015 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 1201116/2.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2542/26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София, в частта, с която е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. в общ размер на 41 117, 95 лева по фактури, издадени от [фирма] и в размер на 9 000 лева по фактури № 125/24.09.2010 г., № 126/30.09.2010 г. и № 143/27.09.2010 г., издадени от [фирма]. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съда за липса на реалност на спорните доставките и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, които преценени в тяхната съвкупност водят до извода за наличие материалните предпоставки за признаване на ревизираното дружество на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в съответната му част, както и да се присъдят съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Димов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски в хода на проведените съдебни производства пред двете инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде отменено, след което да се отмени ревизионния акт досежно отказа за признаване на данъчен кредит по доставките, извършени от [фирма], а в останалата част да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на повторното разглеждане на спора от Административен съд – София град, след връщането му от касационната инстанция е ревизионния акт, в частта относно отказа на приходната администрация да признае право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактури, издадени от [фирма] и от [фирма]. Предмет на фактурите, издадени от първия доставчик са разнообразни строителни услуги, а фактурите от втория доставчик са за авансово плащане по договор за извършване на СМР от 7.09.2010 г. Съдът е възприел изводите на приходната администрация за липса на реалност на доставките, развивайки следните мотиви: Намерил е формални непълноти в сключените договори и съставените протоколи, а имено, че в договорите не било посочено точното местонахождение на обектите, на които е следвало да бъдат извършените СМР, както и не били конкретизирани какви по вид и количество дейности е следвало да бъдат изпълнени и за чия сметка са материалите, вложени в обектите, не ставало ясно как е формирана себестойността на СМР. Относно съдържанието на представените протоколи обр. 19, съдебният състав е приел, че не било ясно кои протоколи за кой обект се отнасяли, тъй като в същите е посочена само датата на договора, в чието изпълнение са съставени протоколите, а във фактурите отново не бил посочен конкретен обект. Според съда, липсата на индивидуализация на СМР в договорите препятствала установяването на конкретните извършени дейности на съответните обекти. На следващо място, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, според която по отношение на обекта в [населено място], кв. [жк]. е установено частично изпълнение на описаните в протоколите СМР, представените фактури за закупени материали не можели да се отнесат към процесните услуги, а относно обекта в [населено място], кв. [жк], въпреки, че вещото лице установило пълно съответствие на извършеното с актуваното, не можело да се установи който от двамата доставчици го е извършил, тъй като този обект е предмет и на двата договора. Горните правни изводи, мотивирали Административен съд – София град да постанови решението си, не се споделят от настоящия съдебен състав. Оспореното съдебно решение е необосновано, тъй като съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и от там е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. След преценка на всички събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства, се налага изводът за това, че спорните доставки са действително осъществени. Не са спорни следните релевантни за спора обстоятелства: доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, налице са обяснения от тяхна страна за това, че са извършили договорените дейности и надлежно са отразили спорните доставки, както счетоводно, така и в дневниците за продажби и справки – декларации по ЗДДС за съответните периоди; ревизираното дружество действително е стопанисвало двата обекта, предмет на извършените СМР, които въпреки, че не са конкретно посочени в договорите и протоколите, са били индивидуализирани по безспорен начин като вид и местонахождение от договорите за наем и извършения оглед на място от вещото лице; дружеството притежава данъчни документи, съставени съгласно изискванията на закона; по процесните фактури е извършено плащане от получателя на услугите, което е съществен факт относно фактурите, издадени от [фирма] с предмет "авансово плащане по договор". Относно доставките от [фирма] е установено, че между страните по сделката е сключен договор от 5.11.2009 г. за извършване на СМР на обект магазин, кафе – сладкарница, складови помещения и дворно място в [населено място], кв. [жк] и офис в [населено място], кв. [жк]. Действително в договора не са конкретизирани строително-монтажните дейности по количество и вид, но в самия договор е регламентирано, че цените и обемът на всяка дейност ще бъдат описвани в издаваната фактура за съответната доставка. Съставени са 8 броя протоколи обр. 19, в които са описани подробно видовете СМР по вид, количество, единична цена и стойност, каквото описание се съдържа и в самите фактури. В протоколите не е посочен конкретния обект, но е посочено в изпълнение на кой договор са извършени СМР, поради което чрез тях и с помощта на заключението на вещото лице, съдът е могъл да установи видовете дейности, извършени на съответните обекти. Единствено в договора, сключен с [фирма] /очевидно погрешно/ е посочен и обектът в гр. София, който обаче е установено, че е бил ремонтиран от [фирма]. Вещото лице, изготвило заключение по съдебно-техническата експертиза е установило, че фактурираните дейности от [фирма], описани във фактурите и протоколите са били извършени само на обекта в [населено място], кв. [жк], а дейностите касаещи преобразуването на апартамент в офис в [населено място], кв. [жк] са осъществени от другия доставчик. Установена е кадровата обезпеченост за извършване на възложените дейности, както и са представени фактури за закупени материали, вложени в СМР, които според експертът, изготвил допълнителната съдебно-счетоводна експертиза отговарят по видове и количества на материалите, вложени в ремонтните дейности на обекта в [населено място]. Дори и да е налице известно времево несъответствие между фактурите за закупени материали и изпълнението на строителните услуги, това обстоятелство не следва да оказва негативно влияние върху правото на получателя на доставката, който не може да носи отговорност за действията на своя доставчик. Неправилно съдът е преценил заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, извършило оглед на мястото на обекта и установило частично изпълнение на описаните СМР. Липсата на пълно съответствие между фактическото положение със дейностите, обективирани в протоколите обр. 19, не означава липса на реално осъществени услуги. Съдът не е съобразил, че това частично несъответствие би могло да се дължи на извършените скрити дейности, които вещото лице не е могло да установи, както и на значителния период от време от извършването на СМР през 2009 г. до 2016 г., когато експертът е подготвял заключението си след оглед, което предполага естествено износване и амортизиране на материалите, вложени в обекта, както и промяна във външния изглед на извършените услуги. Доказана е кадровата обезпеченост на този доставчик, както и действителното плащане на възложените дейности, които обстоятелства макар да не са след законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, при наличие на достатъчно доказателства за извършване на услугите, са обстоятелства които могат да послужат като потвърждение, че са реално изпълнени. Относно останалите спорни фактури, издадени от [фирма] и имащи за предмет "авансово плащане по договор за извършване на СМР от 7.09.2010 г." са установени следните факти: Между ревизираното дружество и доставчикът е сключен договор от 7.09.2010 г. имащ за предмет извършване на строително ремонтни дейности на офис в кв. [жк], [населено място]. Издадени са редовни фактури и са съставени протоколи обр. 19, описващи конкретно извършените услуги. Представени са документи, установяващи извършеното от получателя плащане на договорените суми по банков път. Този обект също е бил ползван от [фирма] под наем, който го е преобразувал в офис, за което е приложено конструктивно становище и обяснителна записка, изготвени от квалифицирани лица, относно смяна предназначението на апартамента в офис. Строително монтажните дейности са били превъзложени от [фирма] на подизпълнител – [фирма], за което свидетелстват сключен договор, приемо-предевателни протоколи, в които подробно са описани извършените дейности и фактури, издадени от подизпълнителя. Разплащането между [фирма] и [фирма] е било извършено в брой, като второто дружество е отразило доставката на услуги в дневника за продажби и в справките – декларации за ДДС за м. 10. 2010 г. Установена е кадровата обезпеченост на подизпълнителя и най-вече безспорно е установено от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че всички строително ремонтни дейности, описани в протоколите обр. 19 в изпълнение на сключения договор, са били реално извършени на обекта в кв. Л., като отговарят по вид и обем на описаните в Приложение № 1 към договора, сключен от [фирма] с подизпълнителя. Неоснователно съдът не е ценил представените по делото договори, фактури и двустранно подписани протоколи, удостоверяващи изпълнението на възложените строителни услуги с мотива, че нямат материална доказателствена сила и следва да се преценяват с оглед на всички останали доказателства. Именно съотнесени към останалите доказателства по делото, тези частни диспозитивни документи установяват истинност на обективираните в тях доставки. Установяването на фактите, отразени в приемо-предавателните протоколи, би следвало да бъдат преценени като действително настъпили, предвид неоспорването на протоколите, както и на тяхното съдържание. Протоколите като представени още по време на ревизията и неоспорени по съответния ред от страна на приходната администрация е следвало да бъдат ценени като годни доказателства за установяване на фактическото извършване на услугите от двамата доставчици. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че неправилно на ревизираното дружество е било отказано право на възстановяване на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, което обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Поради това оспореното съдебно решение следва да се отмени, като вместо него се отмени ревизионния акт, в частта, с която на [фирма] е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. в общ размер на 41 117, 95 лева по фактури, издадени от [фирма] и в размер на 9 000 лева по фактури № 125/24.09.2010 г., № 126/30.09.2010 г. и № 143/27.09.2010 г., издадени от [фирма]. При този изход на спора, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции при първоначалното и при настоящото разглеждане на делото. Съобразно уважената част от жалбата при първото разглеждане на спора, съотнесено към действително сторените разноски от [фирма], в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 453, 76 лева. При повторното разглеждане на спора, жалбата против ревизионния акт в съответната му част, е уважена изцяло, поради което направените от дружеството разноски следва да се присъдят в пълен размер, който е 2 745 лева. Или приходната администрация следва да бъде осъдена да заплати в полза на [фирма], съдебно-деловодни разноски в общ размер на 5 198, 76 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,