Решение № 12096 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 4194 от 09.04.2025 г. по адм. д. 722/2025 г. Административен съд Хасково (АС- Хасково) е отхвърлил жалбата на М. Ж. Х., гражданин на Сирия, против решене 2164/05.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Ж. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. С. Янева. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е мотивирал своите изводи единствено въз основа на представените от ДАБ справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, но в действителност положението в Сирия не се е подобрило. В жалбата се твърди, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ЗУБ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от адв. Гошов, който поддържа жалбата. Твърди, че процедурата пред административния орган е била неправилно проведена, тъй като е имало наличие на неправилен превод и чуждият гражданин бяга от войната и това е единствената му цел. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е било решение 2164/05.03.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на М. Ж. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното първоинстанционно решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин против решението на председателя на ДАБ при Министерски съвет. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд, административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че по отношение на М. Ж. Х. не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ, доколкото бежанската история на лицето не разкрива визираното в разпоредбата преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е очертал материалноправните хипотези на посочения правен институт и е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Според първоинстанционният съд няма основания да се приеме, че чуждият гражданин е напуснал страната си на произход поради наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т .1 и т. 2 ЗУБ. Административният съд е приел също така, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Прието е, че не е налице хипотезата по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. АС Хасково е обосновал извод, че извършената преценка от административния орган по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е законосъобразна и след подробен анализ на Справка МД-02-77/03.02.2025 г. на Дирекция Международни дейности при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Решаващият съд е обсъдил и приложението на принципа non-refoulement (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ към настоящия случай. В тази насока е прието, че не се установяват предпоставките за приложение на цитираната разпоредба и при евентуалното завръщане на М. Ж. Х. в Сирия, той би могъл да води нормален начин на живот. Заключителният извод на АС - Хасково е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на съда за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Ж. Х.. В личната бежанска история на търсещия закрила, не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо чуждият гражданин са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политическите му убеждения. Това е така, тъй като М. Ж. Х. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Молителят изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. От данните по делото се установява, че настоящият касатор М. Ж. Х. е роден на [дата]. в гр. Кобане, Сирия, [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен с три деца (семейството му живее в гр. Кобане). От бежанската история на лицето става ясно, че търсещият закрила е пребивавал в Ливан от 2013 г. до 2019 г., след което е бил екстрадиран в Сирия и е останал там до 2024 г. След завръщането си в Сирия през 2019 г. е успял да работи, като железар в гр. Идлиб, въпреки сложната ситуация в района. В Република България влязъл незаконно на 01.09.2024 г. Правилно административният съд е акцентирал на личната бежанска история на лицето, от която се установява противоречие в заявените твърдения. Лицето е изложило твърдения, че не е бил арестуван в Сирия или в друга държава, като същевременно е посочил, че след екстрадирането си от Ливан бил задържан в затвор в Дамаск. Също така на стр. 2 от протокола съставен от интервюиращия орган, чуждият гражданин излага твърдения, че е роден в гр. Кобане и е живял там до идването си тук. Освен това от доказателствата по делото се установява, че в регистрационния лист от 10.10.2024 г., М. Ж. Х. е посочил, че е с етническа принадлежност - [заличен текст], а на стр. 2 от протокол от проведеното с него интервю на 15.01.2025 г., е заявил, че е с етническа принадлежност - [заличен текст]. Предвид тези несъответствия правилен и обоснован е извода на АС Хасково, че е значително разколебана достоверността на заявените от чуждия гражданин обстоятелства. Чужденецът е заявил също, че не е останал в Турция защото чужденците там нямат правата, които имат в Европа. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната и възможността да бъде взет за военна служба, като в действителност липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Задължението на чужденецът да отбие наборната си задължителна военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като дори той да има опасения от възможността да бъде взет за военна служба, то същите не са били подкрепени с относими доказателства. Следва да бъде съобразена и представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г., съгласно която през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период - Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Според официални източници на провинция Тартус военната служба в Сирия вече била доброволна, като според данните в справката преходната администрация в Сирия премахнала задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В обжалвания съдебен акт, липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Правилно съдът е съобразил и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По отношение на твърдението в касационната жалба, че в действителност положението в Сирия не се е подобрило, настоящият съдебен състав счита за необходимо да съобрази, че представените в настоящото производство справки МД-02-528/31.10.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г., към 25.09.2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. Между 17-23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропусквателни пунктове Ал Салама и Джусис . Демографския профил на завърналите се лица показва балансирано разпределение по пол, с много деца и възрастни в трудоспособна възраст и малък дял възрастни хора. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. При тези актуална информация следва обоснования извод, че независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Не е налице повсеместна ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касационния жалбоподател, респ. чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Административният съд правилно е приел, че не е нарушено и приложението на принципът забрана за връщане non-refoulement , доколкото чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла визиран в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като при завръщане в Сирия няма да са застрашени неговите живот и здраве и би могъл да води нормален живот. Неоснователно е твърдението на адв. Гошов, заявено в проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, че при издаване на акта по отношение на чужденецът е допуснато нарушение, изразяващо се в извършване на неправилен превод. Извършеният превод пред административният орган е от заклет преводач, като по делото липсват доказателства опровергаващи превода и даващи основание да се приеме, че същият е неточен или неверен. Осен това видно от протокола от проведеното интервю с М. Ж. Х. чуждият гражданин е дал съгласие превода да се осъществи от преводача г-н Л. Ви, като е заявено също, че разбира смисъла на думите в превода на преводача. С оглед на изложените мотиви, като е приел за законосъобразно оспореното решение 2164/05.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата на М. Ж. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение