Решение № 7659 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2013 г.

Решение № 7659 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Съдебно производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Николай Йорданов Колев, от гр. Шумен, против решение № 8 от 8.02.2013 г., постановено по адм. дело № 346/2012 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС-Шумен), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10088/20.09.2012 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е отнето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) до заплащане на дължимата глоба. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Иска се отмяна на решението на АС-Шумен и отмяна на индивидуалния административен акт. Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за спиране на съдебното производство поради наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско-процесуалния кодекс, вр. чл. 144 АПК, с оглед правния спор по адм. д. № 3620/13 г. по описа на ВАС, VII отделение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС - Шумен в производство по чл. 145 и сл. АПК е отхвърлил жалбата на Николай Йорданов Колев срещу заповед № 10088/20.09.2012 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е наложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС". Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счел е, че от приложените по делото заповеди за поправка на явна техническа грешка (№ 7720/11.10.2012 г. и № 7758/12.10.2012 г.), издадени от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, са коригирани допуснатите технически грешки при изписване на номерата на наказателните постановления, установяващи факта на неплатените глоби и влизането им сила след срока по чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 с. з., която предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване, се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПСД" - до заплащане на дължимата глоба. Предвид относимата законова норма решаващият съд правилно е приел, че спрямо касатора са налице елементите от фактическия й състав, тъй като с влезли в сила наказателни постановления № 2010/21.05.2010 г. и № 453/21.02.2012 г. на Николай Йорданов Колев са наложени административни наказания - глоба в съответния размер по всяко от тях, като към момента на издаване на процесната заповед глобите по тях не са били заплатени. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради промяна на волеизявлението на административния орган, допуснато с поправка на очевидна фактическа грешка, са неоснователни. След извършената поправка, първоначалният административен акт и актът за поправяне (в случая заповеди № 7720/11.10.2012 г. и № 7758/12.10.2012 г.) образуват едно цяло. Чрез извършената поправка (неточно изписване на номерата на наказателните постановления) не се променя действителната воля на административния орган, а се отстранява несъответствието с нейното външно изразяване. Неоснователно е становището на представителя на ВАП за спиране на съдебното производство поради наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК. С решение № 6 от 7.02.2013 г. по адм. д. № 341/2012 г. на АС-Шумен е отхвърлена жалбата на Николай Йорданов Колев срещу заповеди № 7720/11.10.2012 г. и № 7758/12.10.2012 г., двете на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в негова Заповед № 10088/20.09.2012 г. С Решение № 7343 от 29.05.2013 г. по адм. д. № 3620/2013 г. на ВАС, VII отделение (служебно известно на съда от деловодната система "Lotus Notes" на ВАС) е оставено в сила решение № 6 от 7.02.2013 г. по адм. д. № 341/2012 г. на АС-Шумен. След като с решението на касационната инстанция, което е окончателно по силата на чл. 223 АПК, е потвърдено първоинстанционното решение на АС-Шумен, отговорът на въпроса за преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК е отрицателен. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не е налице твърдяното в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, обективирано в писмения отговор на ответника, както и с оглед представеното надлежно пълномощно от административния орган, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 150 лв. разноски за защита от юрисконсулт на осн. чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,