Решение № 6686 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2011 г.

Решение № 6686 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенцията по геодезия, картография и кадастър чрез нейния пълномощник срещу решение № 366/12.11.2010 г. по адм. д. № 229/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Куна Борисова Илиевска и Манол Борисов Витанов чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът община Баните не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Куна Борисова Илиевска и Манол Борисов Витанов срещу заповед № РД-18-20-/20.04.2010 г. на касатора, с която са одобрени кадастралната карта и регистър на с. Баните, община Баните, област Смолян. Твърдението на жалбоподателите пред първоинстанционния съд е, че възстановеният им с влязло в сила съдебно решение имот от 360 кв. м., обозначен на скица като неразделна част от решението, не е бил отразен в кадастралната карта и не е бил записан като собствен на жалбоподателите в кадастралния регистър. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно като съответно на материалния закон. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти, но неправилно ги е подвел към относимата спрямо тях правна норма. Безспорно се установява от приложеното съдебно решение, както и от заключението на вещото лице, че собственият им по цитираното съдебно решение имот и съобразно скицата от него, попада в имоти, записани следва, а именно: 177 кв. м. попадат в имот с идентификатор 500. 436, записан като собствен на община Баните съобразно акт за общинска собственост № 113/2005 г., 163 кв. м. попадат в имот с идентификатор 500.881-речно корито и 20 кв. м. в имот с идентификатор 500.437, записан също на община Баните и представляващ площад. Според заключението на вещото лице на място имотът е трасиран с полагане на трайни геодически знаци по ъглите /чупките/ на терена. Това обстоятелство обаче не доказва моментът, към който са поставени тези знаци, тъй като съобразно протокол № 21-10-181/29.01.2010 г. за разглеждане на писмените възражения по кадастралната карта и регистри границите на имота не могат да бъдат идентифицирани, а и жалбоподателите не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. В този аспект следва да се има предвид, че няма данни имотът да е нанасян в кадастралния план съгласно чл. 86 ППЗТСУ /отм/, а реституиран такъв не може да попада в имот, публична по закон общинска собственост, каквато се явява площадът на общината. Аналогично е и положението по отношение частта от имота, която попада в речното корито. Предвид изложеното административният орган е имал основание да отрази частите от имота като такива, собственост на общината. Поради това изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед не се споделя от настоящата инстанция. Оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, а отмяната му от съда сочи на неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение