Решение № 13114 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2009 г.

Решение № 13114 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница София, чрез процесуалния му представител Тодорка Попгеоргиева срещу решение от 27.02.2009 г. по адм. дело № 6199/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 6-ти състав, с което е обявено за нищожно решение № К47 - 0562/26.08.2008 г. издадено от началника на Митница София и мълчаливо потвърдено от директора на РМД София, в частта с която на "Кумерио Мед" АД са определени като дължими по изброени ЕАД законните лихви за допълнително начислено ДДС в размер на 806 281, 99 лв., определени от датата на възникване на задължението до датата на окончателното погасяване на възникналите държавни вземания. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Кумерио Мед" АД (с ново фирмено наименование "Аурубис България" АД), чрез пълномощника си адв. Светлана Йорданова в съдебно заседание е взела становище за правилност на решението и моли да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима като подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК и е основателна. За да постанови посочения правен резултат Административен съд - София-град е приел, че макар и издаден в изискуемата от закона писмена форма, съществено е нарушено изискването за степенна компетентност, предвид факта, че атакуваният акт е издаден от по-горестоящия на компетентния административен орган. Посоченият в него за автор - началник на Митница София, е издал акт извън рамките на своята компетентност, като е иззел компетентността на органа, който е следвало да го издаде - в случая началник на Митническо Бюро Пирдоп. Съдът е приел, че чл. 215, т. 1 и 2 от МК определя, че митническото задължение възниква на мястото където са осъществени действията, довели до неговото възникване, а в конкретния случай митническото задължение се счита за възникнало на мястото където стоката е била поставена под този режим или където стоката е била внесена в Общността под този режим. Първоинстанционният съд е приел, че митническото задължение е възникнало пред митническия орган на Митническо бюро Пирдоп както и че към подаване на молбата от дружеството на 20.06.2008 г. е била налице неприключила процедура за осъществен внос по посочените в същата молба митнически декларации. Съдът е приел, че Митническо Бюро Пирдоп е органът, който е следвало да определи допълнителни митни сборове по вноса, на основание чл. 78, § 1 от МК. Така постановеното решение е незаконосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че вътрешното ни законодателство - ЗМ и ППЗМ не съдържат разпоредба, която да предвижда специална и изключителна компетентност на началника на Митница София по определянето на допълнителни митни сборове по повод митническия режим "внос с отложено плащане", под който са поставени стоките - меден концентрат. От разпоредбата на чл. 19 от ЗМ се налага извода, че произнасянето е следвало да се осъществи от митнически орган, а не от орган, заемащ горестояща спрямо него позиция в структурата на митническата администрация. Съдът обаче не е съобразил, че обжалваното решение в частта му, в която се претендира законната лихва от датата на възникване на задължението за ДДС по определени нови митнически стойности по ЕАД е подписано и от отговорник МБ Пирдоп -К. Димитрова, наред с подписалата го Юлия Юрданова -началник митница София. Следователно решението не е нищожно като издадено от некомпетентен орган- заемащ горестояща спрямо органа позиция, защото е подписано и от митническия орган- отговорник на МБ Пирдоп. Като не е съобразил това, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,