Решение № 9197 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2015 г.

Решение № 9197 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9158/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Й. Н. от гр. В., против решение № 1409/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 932/2014 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0018 от заседание № 005 от 9.01.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по нервни болести. В касационната жалба и в допълнителни писмени бележки, се излагат доводи, съображения и оплаквания, от които се прави извод, че се поддържа неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение на НЕЛК. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, при наличие на правен интерес и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на Д. Й. Н. против експертно решение № 0018 от заседание № 005 от 9.01.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по нервни болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК правилно са определени съществуващите заболявания на жалбоподателя и следващите се за тях проценти трайно намалена работоспособност /ТНР/. Обсъдил е изслушаните по делото заключения на съдебно-медицинската експертиза - комплексна и две едночленни, изготвени от вещи лица със съответни специалности, като е обосновал извода, че с тях е потвърдена правилността на оценката на работоспособността на жалбоподателя, направена с оспореното решение на НЕЛК, а твърденията на жалбоподателя за наличие на други заболявания не е са доказани по категоричен начин. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 1126 от заседание № 060 от 16.04.2013 г. на ТЕЛК за общи болести, втори състав при "МБАЛ - Св. Анна" - гр. В. на Д. Й. Н. е определена 42 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, при водеща диагноза - "увреждания на междупрешленни дискове в други отдели" и основно заболяване - "състояние след екстирпация на дискова херния на ниво Л3-Л4, стеноза на вертебралния канал, двустранна перонеална пареза тежка ст., ХБ II ст. СФ ХС, глаукома АА инциале компенсатум ок. утр.". С това експертно решение са определени 30% ТНР по ч. VII, т. 11.7.3 за двата крайника, 20% ТНР по ч. IV, р. VI, т. 2 и 5% ТНР по ч. V, р. II, т. 1. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0018 от заседание № 005 от 9.01.2014 г. на специализиран състав по нервни болести. С ЕР на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК по определения процент трайно намалена работоспособност, като е определена нова оценка - 47% ТНР при същата водеща диагноза, обжалваното решение на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. В мотивите на експертното решение на НЕЛК, в частта, касаеща нервни болести е направено заключение за състояние след многократни операции по повод дискови хернии на Л4-Л5 и Л3-Л4; КТ от 2010 г. - дискова херния на Л4-Л5 с вкалцявания и компресия на неврофорамена, дискова протрузия на Л5-ЕС1; персистиращ вертебрален синдром в лумбмална област и двустранна лумбо-сакрална радикулопатия, по-изразена в ляво, за което за определени 30% ТНР по т. 15, част VII от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/; за двустранна периферно-нервна увреда на нервус перонеус - тежка степен, са определени по 30% за всеки долен крайник, по т. 11.7.3, част VII от НМЕ. В частта за сърдечно-съдови болести е прието наличие на артериална хипертония I-II стадий, I-II степен с незадоволителен антихипертензивен контрол, но с неизчерпани терапевтични възможности и пулсус диференс, за което са определени 20% ТНР по т. 2, р. VI, ч. IV от НМЕ. В частта за вътрешни болести е описано, че през 2008 г. в клинична обстановка е приет хроничен панкреатит, който не е проконтролиран впоследствие, без ендокринна и ексокринна недостатъчност, не е определен процент ТНР за това заболяване. Относно заболяванията ГЕРБ /гастроезофагеална рефлуксна болест/ и хроничен суперфициален гастрит, както и за чернодробна стеаноза не е определен процент ТНР по смисъла на чл. 63, ал. 4 от НМЕ. В частта за очни болести е описано, че са налице анамнестични данни за лечение на глаукомно заболяване с капки от 4 години; прието е наличие на проста начална компенсирана глаукома на двете очи; за стеснено периферно зрение са определени 5% ТНР по ч. V, р. II, т. 1 от НМЕ. В частта относно хирургични болести е описано, че при болничен престой през 2013 г. е извършена колоноскопия, при която са установени хемороиди II-III ст. И на 50 см. полип, извършена е полипектомия от сигмата; описан е резултата от хистологичното изследване, при което не е определен процент ТНР по смисъла на чл. 63, ал. 4 от НМЕ. Крайната оценка на трайно намалена работоспособност е определена на 47%, в това число 20% по раздел III от Методиката за прилагане на отправните точки. В съдебното производство са изслушани три експертизи, първата от които комплексна, изготвена от вещите лица д-р К. Д. - невролог, доц. д-р Д. Г. - офталмолог и д-р И. Д. - интернист; а последващите две едночленни, изготвени съответно от вещо лице офталмолог д-р Ж. С. и от вещо лице невролог - доц. д-р Б. И. Върховният административен съд многократно е имал възможност да отбележи в съдебни решения, че въпросите, свързани с установяване на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, стадият на развитие на заболяването и обусловеният от съответното заболяване функционален дефицит, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицински експертизи и е формулирал задачите им, като се е съобразил с исканията на оспорващия и с поставените от него въпроси, взел е предвид наведените от същия доводи и възражения по отделните части на оспореното експертно решение и в тази връзка е допълнил зададените въпроси на експертизите. Вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице, според диагнозите по оспореното експертно решение. От съдържанието на заключенията по назначените съдебни експертизи, изготвени от вещите лица със специалности, съответно по нервни болести, вътрешни болести и офталмология и обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се налага извода, че заключенията са изготвени обективно и компетентно, а отговорите на вещите лица са обосновани. В посочени заключения са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, графии и др./, както и извършените прегледи; заключенията са дадени по поставените въпроси, изводите са мотивирани, като подробни допълнителни обяснения са дадени и при разпита на вещите лица в съответното съдебно заседание. Както се посочи, касае се за въпроси от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, поради което при липсата на очевидно основание за игнориране на заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключенията и опровергаване на изводите на вещите лица с друго заключение на вещи лица в съответния състав /по специалности и численост на вещите лица/, първоинстанционния съд на съда правилно е възприел изводите, направени в посочените заключения в относимите им части. Следва в тази връзка изрично да се отбележи, че след изслушване на заключението на комплексната тричленна експертиза в съдебно заседание на 4.11.2014 г. жалбоподателят Д. И. е заявил, че вещите лица правилно са описали състоянието му. С оглед направеното от жалбоподателя по-късно в това съдебно заседание искане да му бъде дадена възможност да формулира задачи за ново изследване от вещи лица, съдът му е дал такава възможност. Жалбоподателят е формулирал задачата на вещо лице офталмолог с молба от 7.11.2014 г., а на вещо лице - невролог с молба от 8.12.2014 г. При определяне на задачите на вещите лица по допълнителните експертизи съдът е поставил допълнителни въпроси за изясняване на спора и с оглед преценка на основателността на доводите и възраженията на жалбоподателя. При изслушването на заключението на вещото лице - офталмолог д-р С. в съдебно заседание на 20.01.2015 г., след изчерпване на въпросите на жалбоподателя и пълномощника му, последният изрично е заявил, че няма повече въпроси към вещото лице и да се приеме заключението му. При изслушване на вещото лице - невролог доц. д-р И. в съдебно заседание на 29.05.2015 г., също след изчерпване на въпросите, жалбоподателят чрез пълномощника си е заявил да се приемат дадените от вещото лице отговори по поставените въпроси. И в двата случая не е изразено несъгласие със заключенията, нито е направено искане за допълнителни заключения или за назначаване на тричленни експертизи. Съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или тричленна експертиза /или в друг разширен състав/ и без да е направено изрично искане от страната, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещите лица, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото. Такава хипотеза в случая не е налице и затова съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е назначил други експертизи. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по спорните въпроси относно наличните заболявания на жалбоподателя, отнасянето им по отправните точки от Приложение № 1 към Наредбата за медицинските експертизи, както и определените проценти ТНР за установените заболявания, са правилни. В чл. 63, ал. 1 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1; ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на установения дефицит, а в ал. 3 на същия чл. от наредбата е предвидено, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/, представляваща Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ /Методиката/. Според т. I от Методиката, водеща при определяне степента на намалената работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването. Съгласно т. III от Методиката, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в Отправните точки за оценка на ТНР е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на ТНР се определя, като за основа се взема най-високия процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100 %, към него се прибавя от 10 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания; прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. Във връзка с възраженията на жалбоподателя по отделните заболявания, по-конкретно следва да се отбележи следното: относно неврологичните заболявания с ЕР на ТЕЛК е определен процент ТНР по т. 11.7.3 от част VII "Нервни болести" за двата крайника в предвидения размер от 30% /без диапазон/, а с ЕР на НЕЛК, освен определените по 30% за всеки крайник по т. 11.7.3. /за увреждания на периферните нерви - нервус фибуларис /перонеус/, тежка степен/, са определени и 30% ТНР по т. 15 от част VII, в максималния предвиден размер от диапазона 10-30 % за дискогенни заболявания /дискова херния, дискова протрузия, радикулопатии/ в зависимост от неврологичния дефицит. Както се посочи по-горе, жалбоподателят не оспорва наличието на тези заболявания и описаното състояние в ЕР на НЕЛК, потвърдено и от вещото лице - невролог от състава на комплексната експертиза д-р Д. и от вещото лице - невролог в едноличната допълнителна експертиза доц. д-р И.. В касационната жалба жалбоподателят поддържа, че описаното състояние неправилно е квалифицирано по отправните точки по част VII от НМЕ "Нервни болести", като твърди, че е следвало да се квалифицира по част I от НМЕ "Заболявания на опорно-двигателния апарат". Излага съображения, че неправилно е приложена т. 15, ч. VII от НМЕ, тъй като същата се отнасяла само за случаи, при които болният не е опериран, а в случая жалбоподателят бил опериран неколкократно. Освен това се позовава на забележка 3 към част първа, раздел IV "Гръбначни и тазови увреди" от НМЕ, според която уврежданията на междупрешленните дискове без ортопедичен функционален дефицит се оценяват според неврологичните усложнения по част седма. Становището на жалбоподателя е, че по аргумент за обратното, тоест при наличие на ортопедичен функционален дефицит, уврежданията на междупрешленните дискове следва да се оценяват по част първа. Според жалбоподателя за установените заболявания следва да бъдат определени проценти на ТНР, както следва: по т. 4.2, т. 5.1 на част I, раздел IV "Гръбначни и тазови увреди", за диагнозата "вертебрален синдром", а съгласно забележка 2 към част първа, раздел IV, за наличие на придружаващи функционални увреди на крайниците и на вътрешни органи, следва да бъде дадена допълнителна оценка, идваща от диагнозата "сетивност - хипестезия с хиперпатия по Л5-ЕС1 двустранно"; по т. 37, 41.2, 43.2, част първа, раздел IХ "Увреди на долните крайници", идващи от диагнозите "силно ограничена дорзална флексия на стъпалата, по-изразена вляво - двустранна перонеална пареза - тежка степен; леко ограничена плантарна флексия на лявото стъпало - тибиална пареза - лека степен". Освен това счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че уврежданията на периферните нерви, попадащи по отправните точки по част VII - т. 11.6 - за увреждане на нервус исшиадикус и по т. 11.8.1 - за увреждане на нервус тибиалис, не съществували към момента на освидетелстването. Становището на жалбоподателя, че квалифицирането на установените дискогенни заболявания по т. 15, ч. VII от НМЕ е неправилно, поради това, че тази отправна точка била неприложима при извършена операция, не може да бъде възприето от съда, поради това че в описанието на отправната точка не е изрично посочено такова условие, а за преценката относно правилността на диагнозата на заболяването и отнасянето му към съответната отправна точка от НМЕ са необходими специални познания, дадени чрез заключение на вещо лице, каквито по делото липсват. Становището за съдържанието на забележка 3 към част първа, раздел IV от НМЕ по принцип е правилно, но е неотносимо за настоящия случай, тъй като по делото не е установено, че е налице ортопедичен функционален дефицит, причинен от увреждания на междупрешленните дискове. Съжденията, които касаторът прави в касационната жалба и с които се стреми да обоснове ортопедичен функционален дефицит от уврежданията на междупрешленни дискове, не могат да бъдат приети за меродавни. В заключенията на двете вещи лица със специалност по неврология - вещото лице д-р Д. от състава на комплексната експертиза и доц. д-р И. от допълнителната еднолична експертиза, не е направен извод за наличие на ортопедичен функционален дефицит, причинен от увреждания на междупрешленните дискове при жалбоподателя, а съдът не е компетентен да направи такъв експертен извод. Поради това и при наличните доказателства по делото не може да се приеме, че установените при жалбоподателя заболявания, оценени по част седма от НМЕ - "Нервни болести" е следвало да бъдат оценени по част първа от НМЕ "Заболявания на опорно-двигателния апарат". По сходни съображения, не може да се приеме за основателно искането за приложение на забележка 2 към част първа, раздел IV от НМЕ, след като не е доказано наличието на увреждания от вида на описаните в раздел IV от НМЕ, които да се квалифицират като заболявания на опорно-двигателния апарат, както и за определяне на ТНР по отправни точки 37, 41.2, 43.2 от раздел IХ "Увреди на долните крайници", съответно за ограничени движения в долната скочна става, за контрактура на всички пръсти на едно ходило, когато е в неблагоприятно положение, за контрактура на ставите на палеца, когато е в неблагоприятно положение. Макар да има данни по делото, че освидетелстваното лице има симптоми, които могат да бъдат отнесени към посочените отправни точки, то извод за причиняване на функционален дефицит, причинен от съответното заболяване, което е установено при същия, не е направен от вещи лица, а съдът не разполага с компетентност да направи подобно експертно заключение. Относно изложеното в касационната жалба становището, че следва да бъде определен процент ТНР и за уврежданията на периферните нерви, попадащи по отправните точки по част VII - по т. 11.6 - за нервус исшиадикус и по т. 11.8.1 - за нервус тибиалис, следва да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. За увреждане на нервус исшиадикус се съдържат данни в заключението на вещото лице доц. д-р И., но няма данни за подобно увреждане, което да е съществувало към датата на освидетелстването. Невярно е твърдението в касационната жалба, че увреждането съществувало при освидетелстването, след като вещите лица работили по документи, които били представени пред НЕЛК. Заключението на вещото лице доц. д-р И. се основава освен на представените медицински документи и на личен преглед на освидетелстваното лице, като резултатите от този преглед очевидно отразяват състоянието на лицето към датата на прегледа - 4.05.2015 г., а не към датата на освидетелстването от ТЕЛК - 16.04.2013 г. В заключението на вещото лице д-р Д. не се обсъжда увреждане на нервус исшиадикус. С. чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 ЗЗ, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Всяко нововъзникнало /спрямо датата на освидетелстването/ заболяване или увреждане би могло да обуслови ново освидетелстване, затова в чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ изрично е предвидено, че при обсъждане на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване на експертното решение. Данни за изследване на нервус тибиалис са налични в един медицински документ /от тези които са представени по делото/, съставен преди датата на освидетелстването - електромиография от 3.08.2012 г., но по делото няма заключение на вещо лице дали има уреждане на този нерв и ако има - дали е предизвикало функционален дефицит, което да представлява основание за определяне на процент на трайно намалена работоспособност. Изследването от 1.07.2013 г., което е посочено от вещото лице-невролог по комплексната експертиза, е след датата на освидетелстването с обжалваното решение на ТЕЛК. Предвид изложеното, за уврежданията на периферните нерви /исшиадикус и тибиалис/ правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е установено да са съществували преди датата на освидетелстването и затова няма основание за определяне на процент ТНР, съответно не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ за връщане на експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване. При промяна в състоянието, по искане на лицето или служебно може да бъде извършено преосвидетелстване. Оплакванията за неправилно определяне на процента ТНР за очни заболявания са свързани с установяване ограничението на зрителното поле. С оспореното експертно решение процентът трайно намалена работоспособност е определен по т. 1 от раздел II "Периферно зрение" на част пета от НМЕ - "Очни заболявания", при установено стеснение на зрителното поле на едното око 50 градуса на 40 на другото, при което процентът на ТНР е в размер на 5 %, изчислен по таблицата за изчисление на процента на ТНР при стеснен периметър по тази точка. Въпреки изслушаните експертизи, в съдебното производство не е доказано, че ограничението на зрителното поле е в по-голям градус от установения от органите на медицинската експертиза, обуславящ по-висок процент на ТНР. На вещото лице - офталмолог, включено в състава на комплексната експертиза не е поставяна задача във връзка с ограничението на зрителното поле. Вещото лице - офталмолог д-р С. е дало заключение относно отклонението на зрителното поле на Д. Н. въз основа на направени от самото вещо лице изследвания по два различни метода - кинетична и статична периметрия, но това заключение отразява състоянието към датата на провеждане на въпросните изследвания - 15.12.2014 г. /според датите, изписани на разпечатаните графики, съдържащи резултатите от изследванията/. От датата на освидетелстването от ТЕЛК - м. април 2013 г., до датата на провеждане на изследванията от д-р С. е изминал значителен период от време, поради което не може да се приеме, че тези изследвания отразяват състоянието на изследваните органи към датата на освидетелстването, което съгласно чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ е от значение за определяне на процента на трайно намалената работоспособност. Поради това не следва да бъдат обсъждани доводите в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение в частта за приетия от съда градус на стеснение на зрителното поле, както и обосноваността на заключението на вещото лице по същия въпрос, доколкото действително вещото лице не дава еднозначен отговор на този въпрос и обяснява различните резултати относно градуса на стеснението при проведените по няколко изследвания и по двата метода с допустимото вариране на резултатите и субективния характер на изследването и свързаните с това възможни отклонения. Относно изводите на съда за липсата на глаукома, която да представлява основание за определяне на процент ТНР, в касационната жалба не са изложени оплаквания. Изводите на съда за това, че не е установено наличие на болезнена или пристъпно протичаща глаукома, съответстват на заключението на вещото лице - офталмолог от състава на комплексната експертиза, поради което съдът правилно е приел, че не е налице основание за определяне на допълнителен процент ТНР по т. 4 от раздел VIII на част V от НМЕ. Изводите на съда относно липсата на основание за определяне на процент ТНР за хроничен панкреатит също не се оспорват. Тези изводи на съда са основани на заключението на вещото лице д-р Д. - специалист по вътрешни болести, включено в състава на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Следва да се отбележи, че в производствата по обжалване на ЕР на НЕЛК, съдът не може да прави изводи относно диагнозата на заболяванията, взаимовръзките между отделните заболявания, причинения от тях функционален дефицит и т. н. на база извадки от популярни и/или медицински издания, статии и публикации в Интернет, медицински речници и т. н., от където вероятно са направени извадките, посочени в касационната жалба като цитати /поставени в кавички, без посочване на източника/. Всички тези въпроси изискват специални познания в областта на медицината и отделните й клонове, което налага във всички случаи изслушване на вещи лица, а опровергаването на изводите на вещите лица не може да стане чрез представяне или позоваване на посочените по-горе източници на информация, нито чрез интерпретативни разсъждения по тези въпроси, каквито прави касаторът. При изчисляване на крайния процент ТНР в случая са спазени изискванията на т. III от Методиката, като към процента, определен за водещото заболяване, което е и заболяването с най-висок процент ТНР, са прибавени максималните 20% от сбора от процентите ТНР, определени за останалите заболявания. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение