Решение № 8526 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2014 г.

Решение № 8526 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15268/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Теодора Маринова Ангелова, като пълномощник на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, против решение № 5798/1.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5392/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РД-19-16/12.05.2014 г. на подуправителя на Националната здравноосигурителна каса. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, с които се обосновава законосъобразност на обжалваното пред съда решение, постановено по заявление за достъп до обществена информация. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Христо Иванов Нихризов от гр. София, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при предоставянето на обществена информация административният орган няма право на свободна преценка и затова съдът, след като е констатирал, че административният орган е постановил акта в нарушение на материалния закон, е следвало да реши спора по същество, а не да върне преписката на органа. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лице, което е участвало в първоинстанционното производство и по отношение на което съдебното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено решение № РД-19-16/12.05.2014 г. на подуправителя на Националната здравноосигурителна каса и е върнал преписката на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореното решение представлява незаконосъобразен акт, тъй като административният орган е удовлетворил искането за предоставяне на достъп само до част от поисканата обществена информация, а в останалата част е постановил отказ, без да изясни релевантните факти и обстоятелства, като необосновано се е позовал на чл. 17, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация като е приел, че исканата информация по т. 3 от заявлението представлява търговска тайна. Оспореното съдебно решение е недопустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Христо Иванов Нихризов против решение № РД-19-16/12.05.2014 г. на подуправителя на Националната здравноосигурителна каса в частта по т. 1 и 2, с твърдение, че е предоставен достъп до непълна и неточна обществена информация и в частта по т. 3, с която е отказан достъп до обществена информация, съгласно заявление вх. № 24-00-13/17.04.2014 г. на НЗОК. С определение от закрито заседание на 4.06.2014 г. съдът е конституирал страните по делото по следния начин: 1. жалбоподател Христо Иванов Нихризов и 2. Здравноосигурителна каса. От списъка на лицата за призоваване, изпратената призовка до ответника за съдебното заседание, както и съобщението за постановеното съдебно решение е видно, че като ответник по делото е призована "Здравноосигурителна каса". В единственото съдебно заседание по делото, проведено на 17.09.2014 г., като ответник по делото също е вписана "Здравноосигурителна каса", за която се е явил като пълномощник юрисконсулт Ангелова. По делото е представено пълномощно от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което юрисконсулт Теодора Маринова Ангелова е упълномощена да представлява управителя на НЗОК пред всички съдилища в страната по дела, по които страна е Националната здравноосигурителна каса или управителя на Националната здравноосигурителна каса. В мотивите на съдебното решение като ответник по делото е посочено "НЗОК". Съобразно предмета на делото и данните за извършените процесуални действия от съда се налага извода, че ответникът в първоинстанционното производство е конституиран неправилно. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни, а съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В легалното определение, дадено в § 1, т. 1 ДР АПК е посочено, че "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Оспореното пред съда решение № РД-19-16/12.05.2014 г. е издадено от подуправителя на Националната здравноосигурителна каса и съгласно чл. 153, ал. 1 АПК именно този орган е следвало да бъде конституиран като ответник. Националната здравноосигурителна каса не е административен орган. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване тя е юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване, а съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от същия закон, управителят на НЗОК е един от органите на управление на НЗОК. Конституираният от съда ответник - "Здравноосигурителна каса" не е юридическо лице, нито административен орган, нито наименование на администрация към определен административен орган. Доколкото според съдържанието на оспорения пред съда административен акт - решение № РД-19-16/12.05.2014 г., същото е издадено от подуправителя на Националната здравноосигурителна каса, именно този орган е следвало да бъде конституиран като ответник. В заповедта е посочено, че се издава на основание § 1 от заключителните разпоредби на Вътрешните правила по прилагане на Закона за достъп до обществена информация в Националната здравноосигурителна каса № РД-16-46/3.12.2013 г. /приложени по делото/ и заповед № РД-09-934/3.12.2013 г. на управителя на НЗОК /неприложена по делото/, което навежда на извод, че издателят е действал при условията на делегация. В случаите на делегиране на правомощия надлежен ответник в съдебно административното производство е органът, комуто са делегирани правомощията и който съответно е издал оспорения пред съда административен акт /в този смисъл са указанията, дадени в тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС/. Поради това в случая управителят на Националната здравноосигурителна каса също не е надлежен ответник и първоинстанционният съд неправилно е приел като пълномощник на ответника по делото /конституиран като "Здравноосигурителна каса"/ юрисконсулт Теодора Ангелова, която е упълномощена от управителя на НЗОК да представлява него и Националната здравноосигурителна каса по делата, по които страна е НЗОК или нейния управител. Надлежен ответник в случая е подуправителят на НЗОК, а не НЗОК или управителят на НЗОК. Въпросът дали са изпълнени законовите условия за делегиране /предвидена в закона възможност да делегиране на конкретното властническо правомощие и надлежен акт за делегиране от делегиращия орган/ е въпрос относно законосъобразността на акта, свързан с преценката дали актът е издаден от компетентен орган - по чл. 146, т. 1 АПК /този въпрос изобщо не е обсъден в обжалваното решение/. Провеждането на съдебното производство с участието на ненадлежен ответник е довело до постановяване на съдебното решение по отношение на ненадлежна страна. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО, за което съдът следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,