Решение № 163 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2018 г.

ВАСIV отделение07.01.2019 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4230 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3252/2016 г. от Административен съд – София град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Ник Енерджи" ЕООД, ЕИК 117690496, гр. София, ж. к. "Младост", ул. "Александър Малинов" № 89 сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД, ЕИК 201040964, гр. София, ж. к. "Младост", ул. "Александър Малинов" № 89 сумата от 600 (шестстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 163 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 4230 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3252/2016 г. от Административен съд – София град, с което е отменено по жалбата на"Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 237, 05 лв. /MWh без ДДС за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW. С касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, алтернативно – за неговата неправилност като се сочат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, съответно да бъде отменен като неправилен, а делото – върнато за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрк. Церовски, Комисията претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците – "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Савов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че не са налице основанията по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Отправят искане за оставяне на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно в сила. Претендират разноски по делото, за което представят списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците - "Соларен парк Хаджидимово 1" ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Солар-плана" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "Геовид" ЕООД, "Солар Ел систем" ЕАД, "Балкан Фриго" ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Кукорево 1 Солар" ЕООД и "Меден кладенец 1" ЕООД в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. Савов също оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна – "Национална Електрическа Компания" ЕАД (НЕК) в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Бояджиева, изразява становище за недопустимост, а в условията на алтернативност за неправилност на обжалваното решение, поради което моли за обезсилването му, респективно за отмяната му. В съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение. Останалите заинтересовани страни – "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Енерго-Про Продажби" АД не ангажират становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба от "Соларен парк Хаджидимово 1" ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Солар-плана" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "Геовид" ЕООД, "Солар Ел систем" ЕАД, "Балкан Фриго" ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Кукорево 1 Солар" ЕООД, "Меден кладенец 1" ЕООД, "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД срещу решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел раздел 2, т. 2. 15 и раздел 4, т. 4. 13, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР. Съдът е спрял производството по делото по отношение на жалбоподателите: "Соларен парк Хаджидимово 1" ЕООД, "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Солар-плана" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "Геовид" ЕООД, "Солар Ел систем" ЕАД, "Балкан Фриго" ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "Каравелово Солар" ЕООД, "Кукорево 1 Солар" ЕООД и "Меден кладенец 1" ЕООД, оспорили т. 2.15 от решение № СП-1/31.07.2015 г. до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по образуваното пред Административен съд – София град адм. дело № 3249/29016 г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 4230 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 3252/2016 г. Административен съд – София град е отменил по жалба на "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13. За да постанови този резултат, е приел, че подадената пред него жалба е допустима, като подадена в срок и при наличие на правен интерес, който е обосновал с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 46/2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, за което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Т. е. на преференциални цени, според съда, се изкупувало не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответствало на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установявал с приемането на процесното решение, евентуалното негово незаконосъобразно определяне в по-нисък размер щяло да рефлектира върху количеството на изкупуваната на преференциална цена електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от жалбоподателя, а това несъмнено представлявало засягане на негови законни интереси. По отношение на доводите за нищожност на оспореното решение поради обявяването на интернет страницата на КЕВР на два варианта на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. с различни стойности на установеното нетно специфично производство, тоест с различно съдържание, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7950/2016 г., с което въпросът за нищожността, повдигнат на това основание, бил решен със силата на пресъдено нещо, което изключвало преразглеждането му. При изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган. С § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ изрично било възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, т. е. компетентността за издаване на акта произтичала пряко от законова правна норма. Освен това процесното решение било прието съобразно чл. 13, ал. 7 вр. ал. 5 от ЗЕ на закрито заседание на КЕВР в състав "Енергетика", при наличие на изискуемия кворум - присъствали са 7 от общо 9-тимата членове на Комисията, с единодушие на гласовете, 4 от които на членове със стаж в енергетиката, като бил съставен протокол с отразени в него начин на гласуване и брой гласове. Съдът обаче е счел, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно е констатирал, че в акта липсват фактически основания - такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 4. 13 от решението. По-точно, отново се е позовал на измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 46/2015 г.), както и на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, които задължават КЕВР в срок до 31 юли 2015 г. и в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съдът е цитирал легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а именно, че "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Според съда, логическият анализ и тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга сочели, че размерът на НСП на ел. енергия следвало да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, които са послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. В тази връзка съдът е констатирал, че нито в оспореното решение, нито в доклада, нито в Решение Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР, с което в т. 15 е определена преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия от фотоволтаични модули над 200 kWp до 10000 kWp, се посочвало какво е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Съдът е констатирал, че в решение № СП-1 се посочва, че по силата на чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ определяните преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, отчитали производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, както и че според чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ (отм.); се вземала предвид производителността на инсталацията, съответно наличният ресурс на първичния енергиен източник. Посочва се също така, че при определянето на преференциалните цени, в т. ч. с решение № Ц-18/28.06.2012 г., КЕВР е отчела като основен елемент нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители. Но според съда в тежест на КЕВР било да обоснове и докаже какъв е размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който били определени преференциалните цени съгласно решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., както и че в решение № СП-1 от 31.07.2015 г. този размер бил установен по начина, посочен в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ - като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Първоинстанционният съд е констатирал, че такива фактически данни и доказателства по делото липсват, поради което на практика оспореното решение № СП-1 от 31.07.2015 г. било изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 4. 13. Такива мотиви не само че липсвали и в доклада, но и не можели да се изведат и от Решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР, в което била посочена средно годишната продължителност на работа на централата - 1250 часа годишна ангажираност - 14, 27%. Съдът е посочил, че понятията "средногодишна производителност на работа" и "средногодишна продължителност на работа" на ФтЕЦ са идентични, поради което именно данните за средногодишната продължителност на работа на централите, посочени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР били послужили за установяване на конкретния размер на нетното специфично производство в процесното решение, то според съда напълно неясно оставало дали и как са определени собствените нужди от електроенергия, които следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия, съгласно формулата по § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Същите не били отразени като стойност/число/размер в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., а и в решение № СП-1/31.07.2015 г. не била посочена и методика за определянето им. Съдът е констатирал, че данни за размера и начина, по който са изчислени собствените нужди на ФтЕЦ, не можели да се извлекат и от другите документи по преписката, което било допустимо с оглед факта, че мотивите на административния акт биха могли да са изложени отделно или да се съдържат и в друг документ, който е част от административната преписка. Първоинстанционният съд не е кредитирал като доказателство представените от ответника справки към решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., съставляващи "извлечение от финансов модел", изготвени на 18.05.2018 г., тъй като нямало данни от кого, по какъв повод и кога е изготвен самият финансов модел. Освен това решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., а и решение № СП-1 не реферирали и не се позовавали на такъв финансов модел, а нямало данни и доказателства, че финансовият модел, от който се твърди, че е представеното извлечение, съставлявали част от административната преписка по издаването, както на процесното решение, така и на решението за определяне на преференциалните цени. Нямало и доказателства, че такъв финансов модел съществува като документ и че той е послужил при издаването на решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., съответно на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Съдът е посочил, че при липсата на доказателства, различни от посочените справки за това, какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е установен, било невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочения в т. 4. 13 от решение № СП-1 размер на нетното специфично производство на електрическа енергия и в резултат на това от съда не можела да бъде извършена проверка и спазени ли са изискванията на закона относно начина на определяне на нетното специфично производство съобразно формулата, предвидена § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. На следващо място съдът е констатирал, че установеният от КЕВР размер на нетното специфично производство по т. 4. 13 от оспореното решение се различавал от предложения в доклада - предложението било за НСП от 1 101 kWh, а бил утвърден размер от 1 188 kWh. На това място съдът се е позовал на чл. 36, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация (Правилника), а именно, че когато комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието, а в случая по делото не били представени доказателства, че това нормативно изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение, също не се съдържали данни, които да обосновават, както необходимостта от установяване на друг, различен от предложения в доклада размер на нетното специфично производство по т. 4. 13, така и начина, по който Комисията го е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер е по-висок от предложения и в този смисъл се явявал по-благоприятен за лицата, тъй като водел до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключвало нито приложимостта на изискването на по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито можело да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да вземе решение с такова съдържание. Като краен извод Административен съд - София град е посочил, че решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в оспорената му част по т. 4. 13 е немотивирано, което представлявало неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничавало правото на защита на засегнатите лица и препятствало съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена в срок, а освен това в нея са били направени възражения за нищожност, които впоследствие са приети за неоснователни. Безспорно жалбоподателите в първоинстанционното производство и ответници пред настоящата касационна инстанция произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаични централи (ФтЕц). ФтЕц на "Ник Енерджи" ЕООД се намира в с. Щръклево, община Иваново, област Русе и е с инсталирана мощност 1, 5 MWp, а ФтЕц на "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД се намира в с. Черногор, община Главиница, област Силистра и е с инсталирана мощност 4999 kW. Дружествата са сключили договори за изкупуване на електрическа енергия, по силата на които те произвеждат, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от тях електрическа енергия от възобновяемите източници, с изключение на количествата, които продавачите ползват за собствени нужди, по свой избор ползват за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продават по свободно договорени цени по реда Глава Девета, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Преференциалните цени, отнасящи се за изкупуване на електрическата енергия от фотоволтаични модули над 200 kW до 10000 kW (в който диапазон попадат и "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД), са определени с решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР, в частта му по т. 15. А с процесното обжалвано пред първоинстанционния съд решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 4. 13, е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. на КЕВР, в размер на 1 188 kWh, при определената цена – 237, 05 лв. /MWh, без ДДС, за фотоволтаични електрически централи над 200 kW до 10000 kW. При тези обективни факти, безспорно "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД са били адресати на издаденото решение, което засяга пряко и непосредствено техните права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяемите източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер, който размер за пръв път се установява с това второ решение. Очевидно е, че жалбоподателите имат правен интерес, жалбата е била подадена от надлежно упълномощен адвокат, не е била оттеглена и не е бил направен отказ от оспорването. Затова жалбата е била процесуално допустима за разглеждане по същество, което води до допустимост и на постановеното въз основа на нея съдебно решение. Съдебното решение е и правилно, защото съответства на материалния закон. Обективен факт е, че с § 16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. А съгласно § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна", с вх. № Е - Дк-246/30.07.2015 г. В този доклад се предлага на КЕВР да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в няколко решения, измежду които и относимото за случая решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., като предложението в доклада по отношение за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW до 10000 kW е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в горното решение да е в размер на 1 101 kWh, при определена цена – 237, 05 лв. /MWh, без ДДС (т. 4. 13). На 31.07.2015 г. е проведено закрито заседание на КЕВР в състав "Енергетика", на което е прието процесното решение № СП-1 в няколко точки, сред които и процесната т. 4. 13, с която се установява НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. в размер на 1188 kWh при определена цена 237, 05 лв. /MWh без ДДС, за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10000 kW. Решението е взето с единодушие. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Именно това нетно специфично производство (НСП) не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и то след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретните две дружества. НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на решение № СП-1, в процесната обжалвана част по т. 4. 13. Настоящият състав напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения относно приложените по делото справки – финансов модел. Действително в този си вид – таблица на хартиен носител, с отразяване под нея, че е изготвено извлечение от финансов модел, с подписи на изготвилите извлечението служители, с посочена дата близо шест години след издаването на решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и почти три години след издаването на решение № СП-1 от 31.07.2015 г., не може да бъде никакъв "финансов модел", който да служи за използване на отразените технически показатели и стойности на електроенергия в числов вид. Няма никакви данни тези справки, наречени от пълномощника на КЕВР "финансов модел", да са съществували към момента на вземане на решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и на решение № СП-1 от 31.07.2015 г., защото не са отразени в тях. Липсата на конкретика препятства проверката за правилното изчисление на НСП по формулата в дадената от закона легална дефиниция - § 1, т. 29 от ЗЕВИ. Затова и първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон и с целта на закона, които са основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а е отменил акта на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК – неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е посочил, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответника – издател на оспорвания акт като е въпрос на преценка на самата страна как и с какви доказателствени средства да докаже твърденията си. На това място само за пълнота следва да бъде посочено, че допуснатото разминаване на стойностите в доклада – "в размер на 1 101 kWh" и в самото решение № СП-1 от 31.07.2015 г. – "в размер на 1 188 kWh", е още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в горния смисъл са постановени вече решение № 9855 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 5055/2018 г. и решение № 14886 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 10757/2017 г., и двете на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Същото се отнася и до поисканото от процесуалния представител на заинтересованата страна "НЕК" ЕАД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претенцията на процесуалния представител на ответниците "Ник Енерджи" ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД се явява основателна, поради което следва да бъде уважена. От адв. Савов е представен списък по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 1