Решение № 4450 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2016 г.

Решение № 4450 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г. срещу решение № 430 от 12.10.2016 г. постановено по адм. дело № 424 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П., в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № 112-1 от 28.03.2016 г. на публичен изпълнител при община Г., потвърден с решение № 1 от 21.04.2016 г. на началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г., преписката е върната на органа по приходите при община Г., за издаване на нов акт, при спазване на дадените указания в обстоятелствената част на решението, в 30-дневен срок от влизането му в сила, както и в частта, с която община Г. е осъдена да плати в полза на "Т. А. А." ЕООД, сумата от 1 375, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита обжалваното решение за неправилно. Излага, че с решението съдът е приел, че процесният АУЗД не съдържа мотиви, което представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание и препятства извършването на преценка за съответствието на акта с материалния закон. Счита, че тези изводи на съда са необосновани, тъй като в административната преписка са установени всички обстоятелства, относими към изготвяне на АУЗД, а той съдържа всички необходими реквизити. В жалбата на дружеството пред първоинстанционния съд не се спори по определените в акта размери на задълженията, съответно - не са правени искания за допускане на счетоводна експертиза, която да провери формираните от административния орган стойности на задълженията. Прави искане решението да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Т. А. А." ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение АС - П. е отменил АУЗД № 112-1 от 28.03.2016 г. на публичен изпълнител при община Г., потвърден с решение № 1 от 21.04.2016 г. на началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г., върнал е преписката на органа по приходите при община Г., за издаване на нов акт, при спазване на дадените указания в обстоятелствената част на решението, в 30-дневен срок от влизането му в сила. С решението съдът е признал за недоказано, на основание чл. 194, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, направеното оспорване на заповед № РД-09-138 от 2.04.2009 г. на кмета на община Г. и е осъдил община Г. да плати в полза на "Т. А. А." ЕООД, сумата от 1 375, 00 лв. разноски по делото. За да постанови решението си съдът е изложил, че в оспорения АУЗД № 112-1 от 28.03.2016 г. е посочено, че са подадени две декларации по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а именно: 1. с вх. № 0408000024 от 26.11.2014 г., за недвижими имоти с партиден № М0408024_110614, с адрес на имота 5959 с. С., ул. "И. В." №..., представляващ земя и сграда; 2. с вх. № 0408000025 от 14.06.2011 г., за недвижими имоти с партиден № М0408025_110614, с адрес на имота 5959 с. С., представляващ земя и сграда. За всяка от партидите е посочен дължимият ДНИ за всяка година от 2012 до 2015 - главница и лихва. За дължимата ТБО също са посочени партидите, съответните години, дължими суми за главница и лихва, като лихвите са изчислени към 28.03.2016 г. Като издател на АУЗД е посочен С. С. - публичен изпълнител, като е посочена и заповедта за оправомощаване на лицето като такъв. АУЗД е оспорен по административен ред с доводи за нищожност, поради персонална некомпетентност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С решение № 1 от 21.04.2016 г. на началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г. АУЗД е потвърден. Съдът е посочил, че по делото е приобщено писмо от ЧСИ Т. К., в което се сочи, че върху два УПИ, собственост на дружеството, с построени на тях многобройни сгради (подробно индивидуализирани), е наложена възбрана по искане на "У. Б." АД, доколкото имотите са придобити след учредена в полза на "У. Б." АД ипотека. На 25.06.2012 г. е извършен опис на имота. Посочено е, че възбрана е вписана и върху недвижим имот - ПИ с идентификатор № 68045.401.629, собственост на друго дружество - "И." ЕООД, с адрес с. С., 5959, ул. "И. В." №.... По искане на "У. Б." АД е назначен пазач на имота, като с него от банката е сключен договор за охрана. По делото са приобщени решения на Общински съвет - Г. относно приемане на план - сметки за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване в общината за 2012 - 2015 г., отчети за извършените разходи по тях и заповеди на кмета на общината, с които се определят районите, в които се извършват услугите по управление на ТБО. Приобщени са месечните графици за сметосъбиране и сметоизвозване, както и отчети за изпълнението им. Приобщена е молба от дружеството, с която се иска да не се начислява ТБО за 2015 г. на имотите по двете партиди, като същите няма да се ползват през 2015 г. Във връзка със същата дружеството е уведомено, че няма да се начислява сметосъбиране и смет. Съдът е посочил, че по делото са приобщени и заповед № РД-09-138 от 2.04.2009 г. на кмета на община Г., съгласно която издалият АУЗД С. С. е назначен за орган по приходите и изпълняващ правомощията на инспектор по приходите, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, както и заповед № ЧР-03-171 от 27.04.2012 г. на кмета на община Г., с която същият е назначен за публичен изпълнител в община Г.. Приел е за недоказано направеното оспорване на подписа положен от лицето, посочено като издател на заповед № РД-09-138 от 2.04.2009 г. - кмет на община Г.. При постановяване на решението си, съдът е приел, че жалбата на "Т. А. А. " ЕООД е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като решение № 1 от 21.04.2016 г. на началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г. е връчено на адресата на 10.05.2016 г., а жалбата срещу него е депозирана на 14.05.2016 г. Приел е, че АУЗД е издаден от компетентен орган, но не съдържа мотиви, което представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и на процесуалните правила. Поради това е счел, че не може да извърши преценка за съответствието на акта с материалния закон. Изложил е, че в АУЗД не са посочени конкретните недвижими имоти, данъчната оценка на всеки от тях, съответната данъчна ставка, липсват мотиви относно начина на изчисляване на ТБО, не са посочени отделно трите вида услуги и таксата за всяка от тях, базата за изчисляване на таксите за отделните услуги, ставката по отношение на съответната база. Приел е за неоснователно възражението на дружеството за недължимост на ДНИ и ТБО, предвид факта, че същите са предадени на пазач, назначен от ЧСИ. Решението е неправилно. На първо място, направеният от съда извод за липса на просрочие на жалбата на "Т. А. А." ЕООД е необоснован. Съгласно чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложима на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, АУЗД, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Нормата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК регламентира, че актът не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен ред. Видно от данните по делото в настоящия случай АУЗД е редовно връчен на "Т. А. А." ЕООД по реда на чл. 30, ал. 3 от ДОПК на лице измежду посочените в чл. 29, ал. 6 от ДОПК на 30.03.2016 г. Получаването на АУЗД на посочената дата се потвърждава и от изложеното жалбата на "Т. А. А." ЕООД срещу АУЗД пред горестоящия административен орган - началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г.. Регламентираният в чл. 107, ал. 4 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок за обжалването на АУЗД е изтекъл на 13.04.2016 г. (сряда - присъствен ден). Липсват данни до 13.04.2016 г. от "Т. А. А." ЕООД да е подадена жалба срещу АУЗД, а при наличните по делото такива правото дружеството да обжалва акта по административен ред, в частта относно твърденията за незаконосъобразност на акта, е преклудирано. Жалбата на "Т. А. А." ЕООД срещу АУЗД пред горестоящия административен орган е подадена на 14.04.2006 г., след изтичането на 14-дневния преклузивен срок за обжалването му и е регистрирана с вх. № 5300 - 129 по описа на община Г.. В представената пред АС - П. административна преписка не се съдържат доказателства за изпращане на жалбата в ден предхождаш деня в който е регистрирана. С погасяването на правото на дружеството да обжалва АУЗД по административен ред се преклудира правото му да обжалва акта досежно неговата законосъобразност и по съдебен ред. Допустимост на съдебното производство по обжалване на АУЗД, досежно неговата законосъобразност, не може да се обоснове с подаването на жалбата до АС - П. в 14 дневния срок от датата, на която дружеството е получило решение № 1 от 21.04.2016 г. на началник отдел "Местни приходи и обслужване на населението" при община Г.. Макар че с посоченото решение жалбата на "Т. А. А." ЕООД срещу АУЗД, в частта относно искането за отмяната му като незаконосъобразен, не е била оставена без разглеждане, наличните по делото данни сочат, че АУЗД е бил влязъл в сила, както към момента на подаването на жалбата до горестоящия административен орган, така и към момента на постановяване на решението. При положение, че правото на жалба на срещу законосъобразността на АУЗД е било веднъж погасено на 13.04.2016 г., с изтичане на срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, няма основание, по силата на което да се смята, че с произнасянето на горестоящия административен орган то е възстановено. Съдът не е указал на дружеството да представи доказателства относно спазването на срока за обжалване на АУЗД по административен ред, а съдържащите се по делото доказателства, водят до извод за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита. Наред с това, в обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение съдът е изложил какви доказателства са приобщени по делото, но не и какво приема за установено от фактическа страна, въз основа на приетите доказателства. В решението липсват ясни мотиви относно установените по делото факти, а предвид забраната за нови фактически установявания, такива не могат да бъдат излагани за първи път от касационната инстанция. Не съответства на данните по делото и направеният от съда извод, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче в оспорения пред съда АУЗД са посочени правните основания за издаването му - чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, както и задълженото лице - "Т. А. А" ООД, ЕИК *********. Недвижимите имоти, за които в акта са определени задължения, са индивидуализирани чрез подадените от дружеството декларации по чл. 17 от ЗМДТ, чиито вх...дящ номер и дата на подаването им са изрично посочени в акта. С приобщаване на декларациите като доказателства по делото, като част от административната преписка по издаване на акта (указания за което не са дадени на административния орган), ще отпадне твърдяната от съда неяснота относно конкретните недвижими имоти, за които са начислени ДНИ и ТБО. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на обжалвания АУЗД при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда досежно неговата материална законосъобразност, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения решението се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да укаже на "Т. А. А." ЕООД да представи доказателства за спазването на срока за обжалване на АУЗД по административен ред. При липса на такива, производството по оспорване на акта, в частта относно неговата законосъобразност, следва да бъде прекратено, като съдът се произнесе по жалбата на "Т. А. А." ЕООД единствено досежно твърденията му за нищожност на акта. При наличие на доказателства, че дружеството е обжалвало АУЗД пред горестоящия административен орган в посочения в чл. 152, ал. 1 от ДОПК срок, съдът следва да се произнесе по съдебното му оспорване, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение