Решение № 7313 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2010 г.

Решение № 7313 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 721 от 19.01.2010 г., постановено по адм. д. № 9529/2009 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Горян Кръстанов Горянов от гр. София срещу Заповед № К-3237 от 8.05.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение като началник на сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория В. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Горян Кръстанов Горянов от гр. София чрез пълномощника му адв. Юлиан Страшимиров. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 9529/2009 г. и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата и да отмени Заповед № К-3237 от 8.05.2009 г. на Министъра на вътрешните работи. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Ответният по касационната жалба министър на вътрешните работи - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Горян Кръстанов Горянов от гр. София срещу Заповед № К-3237 от 8.05.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение като началник на сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория В. Тричленният състав е приел, че противно на твърденията на жалбоподателя заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 от ППЗМВР и е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочено е, че жалбоподателят е освободен от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно собственоръчно подписания от служителя акт за сдаване на длъжност от 11.05.2009 г. Изложени са мотиви, че съгласно § 3 от ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват считано от датата на влизане на закона в сила, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията, званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Изведените са аргументи, че доколкото заповедите по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, дори и такава да не е издавана, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му по силата на закона, в който смисъл наличието на заповед по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР относно жалбоподателя е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тричленният състав е приел, че при издаване на заповедта е бил спазен материалния закон, като от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят притежава необходимият осигурителен стаж към датата на издаване на заповедта, като КСО не създава каквито и да е било задължения за органа по назначаването, нито изключва приложението на специалния закон - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В тази връзка е отбелязано, че застъпеното в жалбата становище за незаконосъобразност на заповедта се основава не неприложимо в случая тълкуване на текста на предходната редакция на ЗМВР - отпреди изменението на закона по ДВ бр. 69/5.08.2008 г., с което е въведено правното основание за издаване на обжалваната заповед. Отбелязано е още, че преценката за съответствието на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с чл. 6 от Конституцията може да се извърши единствено и само от Конституционния съд, а решаващият състав не констатира несъответствие, което да провокира изпълнение на процедура по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Предвид на естеството на процесната заповед съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че същата противоречи на общите принципи на професионалното развитие на държавните служители в МВР, тъй като при наличието на специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило. На база на изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на тричленния състав е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Едно от основните оплаквания в касационната жалба е относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази насока се излагат аргументи, че тричленният състав е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и по предвидения процесуален ред, без да съобрази, че представеният по делото препис от оспорената заповед не съдържа подпис на лицето издало същата, който подпис е съществен реквизит съгласно чл. 58, ал. 2, т. 8 от АПК и липсата му прави издадената заповед нищожна. Направеното оплакване е основателно. Съгласно чл. 250 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от последния разпорежда, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса. Въпросната разпоредба регламентира основанията за оспорване на административните актове и едно от тях е това по т. 2 - неспазване на установената форма. Доколкото ЗМВР и ППЗМР /чл. 269/ не съдържат някакви специални разпоредби в тази насока, за заповедите за прекратяване на служебното правоотношение важат изискванията за издаване на индивидуални административни актове, визирани в чл. 59 от АПК. Според ал. втора, т. 8 на чл. 59, когато актът е в писмена форма, той трябва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта с означаване на длъжността му. В конкретния случай тричленният състав е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но този негов извод е направен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като представените копия от процесната заповед - л. 7 и 8 от делото - не носят подпис на лицето, издало същата. Оставяйки на страни въпроса дали от страна на жалбоподателя е имало оспорване на това обстоятелство - подадената молба за поправка на протокола от съдебно заседание от 11.11.2009 г. може да бъде разглеждана и на тази плоскост, при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдебният състав е следвало да извърши проверка в тази насока, като задължи ответника да представи оригинал на заповедта или заверено копие, съдържащо подпис на издателя на заповедта. В случая е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК, тъй като на практика административният орган не е изпратил цялата преписка на съда, което нарушение не е отстранено и пред настоящата инстанция, тъй като независимо от оплакванията в тази насока ответника по касация не е представил заповедта. Допуснатото съществено процесуално нарушение обуславя необходимостта от отмяна на постановеното решение при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да бъде изискана и приложена като доказателство по делото процесната заповед № К-3237 от 8.05.2009 г. на Министъра на вътрешните работи и да бъде извършена преценка на същата при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,