Решение № 15055 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2012 г.

Решение № 15055 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Варна е подал касационна жалба срещу решение № 293 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 4353/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отменен мълчаливият му отказ да издаде удостоверение по искане вх. № ЗАО 34886/13.10.2011 г., подадено от Иван Петров Георгиев, и преписката е била върната за заверка на молба - декларация и издаване на удостоверение по искането за снабдяване с констативен нотариален акт в 14-дневен срок от получаването й. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Иван Петров Георгиев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед касационното оплакване за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Останалите две касационни основания не следва да се разглеждат, тъй като не са обосновани с конкретни оплаквания. Административният съд е установил, че със заявление вх. № ЗАО 34886/13.10.2011 г. до кмета на община Варна Иван Петров Георгиев поискал да му бъде заверена молба - декларация и да му се издаде удостоверение, необходимо за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в което да се посочи има ли съставени актове за държавна или общинска собственост за недвижим поземлен имот № 1036 по плана на м. "Боровец-север", землище "Галата", община Варна. По заявлението на Иван Петров Георгиев е бил постановен административен акт във формата на мълчалив отказ, тъй като компетентният административен орган не удовлетворил искането в законния 14-дневен срок. Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като органът имал задължение да се произнесе по основателността на искането. По своята правна същност искането представлявало твърдение, че определено лице притежава материално право да получи от органа административен акт, който разпорежда определени субективни права. Независимо дали тези права съществуват или не, органът бил длъжен да се произнесе. В компетентността на нотариуса, който провеждал обстоятелствената проверка, било да вземе решение относно наличието на придобито от молителя по давност право на собственост. Като отказал издаването на поисканите документи, административният орган осуетил упражняването на права в охранителното производство от страна на лицето, поискало услугата. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съдът законосъобразно е приел, че отговорът на направеното искане за заверка на молба - декларация и издаване на удостоверение не предполага преценка на административния орган по отношение на правото на собственост на поискалото услугата лице. Отказът за издаване на удостоверение и за заверка на молбата - декларация, внесена от лице, което не притежава нотариален акт, както е в разглеждания случай, на практика би довел до невъзможност за провеждане обстоятелствена проверка и за удостоверяване на правото му на собственост на по реда на чл. 587 ГПК. При наличието на акт за общинска собственост за същия имот, кметът на общината е длъжен да удостовери това обстоятелство, като завери молбата - декларация. Компетентен да извърши проверката относно владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му, и да признае или да отрече правото на собственост на заявителя има единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Правният интерес от извършване на услугата не се обосновава с документи, а със съществуването на необходимост от удостоверяването на факти с правно значение, от признаване или отричане на съществуването на права или задължения или от извършването на определени действия. При отсъствието на поддържаното основание за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд