Решение № 4869 от 19.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Огнянов от гр. София срещу решение 5802 от 14.10.2021 г., постановено по адм. д. 2462/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, в която е отхвърлен предявения от касатора срещу Фонд Социална закрила - МТСП, гр.София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отменено Решение по т.6.2.24 от Протокол 5 от 23.03.2017г. УС на фонд Социална закрила и бездействието на ответника през периода от 23.03.2017г. до 06.02.2019г. да се произнесе по искането му за отпускане на социална помощ, за разликата над присъдения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ответника да заплати претендирания размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът А. Огнянов се явява лично и с адв. Йоцова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Ответникът, Фонд Социална закрила - МТСП, гр.София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител юрк. Гебова са депозирани писмени бележки с подробно развити в тях доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото пред Административен съд София град е образувано, след като с решение 2657/26.02.2021 г. по адм. д. 3718/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. д. 3268/2019 г. по описа на АССГ решение 265/13.01.2020 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното решение АССГ е осъдил Фонд Социална закрила - МТСП, гр.София да заплати на А. Огнянов от гр. София сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие отменено Решение по т.6.2.24 от Протокол 5 от 23.03.2017г. УС на фонд Социална закрила и бездействието на ответника през периода от 23.03.2017г. до 06.02.2019г. да се произнесе по искането му за отпускане на социална помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -22.03.2019г. до окончателното й изплащане , като е отхвърлил иска над така присъдената сума до пълния му предявен размер от 100000 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили част от твърдените от него неимуществени вреди - притеснения и негативни преживявания, причинени от недоброто здравословно състояние на ищеца, обуславящо нуждата му от социална помощ, немалкият период на очакване същата да му бъде определена, несигурността, в която е бил в периода от обжалването на отказа на административния орган до влизане в сила на съдебното решение за отмяната му; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съдът е формирал извод за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди във вид на претърпение физически болки в следствие на неосъществяването на насрочената за 09.11.2017г. операция за [заличен текст] поради обстоятелството, че тези вреди не са пряка и единствена последица от неотпускане на социалната помощ от ответника. След подробно обсъждане на института на определяне размера на доказаните по основание неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е претърпяно, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 2000 лв., поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 2000 лв. до пълния претендиран размер от 100000 лв. Съдебното решение в осъдителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е правилно. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив за разликата над присъдения размер от 2000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв. Безспорно ищецът е претърпял притеснения и негативни преживявания от незаконосъобразно отказаната му от ответника помощ. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер от 2000 лв., като правилно е съобразил периода и състоянието на ищеца след оперативно лечение, когато е търпял болки с умерен интензитет, ограничение на движенията, трудности и страдания при ходене, ползване на помощни средства и нужда от чужда помощ. Присъденият размер на претърпените неимуществени вреди е съобразен както с интензитета на преживените от Огнянов негативни емоции, така и с времетраенето им . Правилно съдът е обезщетил и само тази част от претендираните неимуществени вреди, които действително са в пряка причинно-следствена връзка именно с отмененото като незаконосъобразно решение за отказ за предоставяне на социална помощ за закупуване на лекарства и провеждане на рехабилитация, като е приел, че част от преживените от ищеца болки и страдания тези от неосъществяването на насрочената за 09.11.2017г. операция за [заличен текст] , не са в доказана по делото причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно решение на орган на ответника. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния акт доводи, обосноваващи присъдения размер на дължимото обезщетение, не намира за необходимо да приповтаря същите и препраща към тях в съответствие с правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение