Решение № 13011 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2013 г.

Решение № 13011 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9946/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по подадени две касационни жалби срещу Решение № 38 от 05.04.2013 г., постановено по адм. дело № 17/2013 г. от Административен съд Стара Загора.

В касационната жалба на Митко Георгиев Харакчиев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора - Стара Загора се мотивира незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Пълномощникът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юрк. Питова в касационната си жалба мотивира съображения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и също пледира за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна- Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова, в писмен отговор, оспорва изцяло касационната жалба на осъдения и моли същата за бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от пълномощника на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Счита, че в случая не е налице пряка причинна връзка между незаконните действия и бездействия на служители от Затвора Стара Загора и твърдяните неимуществени вреди.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане предявените от Митко Георгиев Харакчиев, искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието, за:

1. заплащане на обезщетение в размер на 2 800 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора гр. Стара Загора за периода от 27.10.2004 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г, до окончателното изплащане на сумата;

2. заплащане на обезщетение в размер на 3 500 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна за периода от 27.10.2004 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -27.10.2009 г, до окончателното изплащане на сумата;

3. заплащане на обезщетение в размер 500 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на условия за поддържане на добрата физическа форма на ищеца за периода от 27.10.2004 г. до 01.06.2009 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г, до окончателното изплащане на сумата;

4. заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на престой на открито при неблагоприятни условия и некомпенсирането му в други дни за периода от 27.10.2004 г. до 20.05.2007 г. и за период от 22.05.2007 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27,10.2009 г., до окончателното изплащане на сумата и е прекратил производството по делото.

В тази част съдебният акт има характер на определение, макар съдът да не е посочил изрично това, и подлежи на обжалване с частна жалба.

Със същото решение Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Митко Георгиев Харакчиев, сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора гр. Стара Загора за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Митко Харакчиев неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.

За да остави исковата молба в посочените по-горе части без разглеждане и да прекрати производството по делото съдът е приел, че претендираното от М. Харакчиев обезщетение по тези искове от фактическа страна, съгласно изложеното в обстоятелствената част на първоначалната и допълнителните (уточняващи) искови молби, се основава на претърпени от ищеца и конкретизирани неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора гр. Стара Загора.

Приел е още, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите, като по този императивен начин законодателят е определил пасивно легитимирания ответник по иска. В случая изискванията за пасивната материално-правна легитимация според съда съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, за наличието на която съдът следи служебно.

Позовавайки се на тълкуването, дадено в ТР № 3 от 22.04.2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел също така, че отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица, следва да се носи от държавния орган - юридическо лице, с който длъжностното лице - пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения и това юридическо лице се явява надлежния ответник по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като пасивната процесуално-правна легитимация на ответника се определя към момента на предявяване на исковата претенция, а към датата на подаване на исковата молба от М. Харакчиев Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е вече юридическо лице към Министерството на правосъдието (по арг. от чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), то юридическото лице, срещу което са предявени исковете му - Министерство на правосъдието не е пасивно легитимирано да отговаря по тях. Без значение за съда е обстоятелството, че за посочения в исковата молба период - от 27.10.2004 г. до 01.06.2009 г., ГДИН не е била юридическо лице, не е разполагала със самостоятелен бюджет и съответно не е можела да отговаря по предявените искове.

Съдът изрично е посочил още, че не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, нито служебно да конституира надлежния, по смисъла на чл. 205 от АПК, ответник - юридическото лице, което следва да отговаря по исковата претенция, доколкото пасивната процесуална легитимация се определя от ищеца с подаването на исковата молба и с посочването срещу кого се предявява иска.

Въз основа на така посочените съображения съдът е приел, че в случая исковете са насочени срещу ненадлежна страна, което обуславя процесуалната им недопустимост.

В тази част, решението на съда, имащо характер на определение, е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за разглеждане на претенцията по същество при следните съображения:

Всяко лице има право на справедлив съдебен процес при определянето на неговите граждански права и задължения, а когато правата му са нарушени, трябва да разполага с ефикасни правни средства за тяхната защита дори нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти - чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС. Всеки спор за съществуването, характера и съдържанието на едно правоотношение обуславя нуждата от съдебна защита на засегнатото от спора субективно право. Както по гражданските, така и по административните дела съдебното производство започва по искане (молба) на заинтересованото лице. Предметът на гражданското дело и обемът на дължимата от съда защита и съдействие действително се определят от страните, съгл. чл. 6, ал. 2 от ГПК. Но в административното правосъдие съдът не се ограничава само с основанията, посочени от търсещия съдебна защита правен субект, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства служебно и цялостно да провери законосъобразността на оспорената административна дейност, причинените от нея вреди и дължимото за тях обезщетение. За да възникне задължение за административния съд да даде необходимата защита, той трябва да бъде редовно и валидно сезиран с искане за разрешаване на конкретен правен спор, а искането за обезщетение на вреди от незаконосъобразна административна дейност е редовно и допустимо, когато отговаря на определени, с процесуалния закон, изисквания и този закон е ГПК (чл. 127), тъй като АПК не съдържа правила за съдържанието на исковата молба и за допустимостта на иска за обезщетение. Едно от изискванията за редовност на исковата молба е тя да съдържа името и адреса на ... ответника, като проверката на съда включва проверка за надлежната процесуална легитимация на страните, респ. за представителната власт на техните пълномощници, ако имат такива.

Няма спор, че длъжник по вземането за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност винаги е Държавата, когато административната дейност е в сферата на държавното управление, какъвто е настоящият случай. Но както правилно е посочил решаващият съд, съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Това е така, тъй като Държавата, като юридическа личност, в обективната реалност се проявява и действа чрез своите органи, възлагайки им със закон осъществяването на различни нейни функции и затова действието - правно или фактическо - извършено от държавен орган или подчинено нему длъжностно лице, е действие, извършено от Държавата, респ. бездействието на държавния орган е всъщност бездействие на Държавата. Ето защо вредите, причинени от незаконосъобразна дейност на държавен орган или подчинено нему друго длъжностно лице са вреди, причинени от Държавата, за които тя отговаря.

Правилото на чл. 205 от АПК сочи, че искът следва да се предяви срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът или длъжностното лице, причинило тези вреди, за да се даде възможност на осъществилия незаконосъобразната административна дейност да се защити. Когато обаче ответникът не е посочен правилно какво е дължимото процесуално поведение на съда, пред който е предявен искът за обезщетение ? Съществуват следните възможности:

• Съдът да укаже на ищеца, че не е насочил иска срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и да му даде възможност да изпълни правилото на чл. 205 от АПК;

• Съдът служебно да конституира надлежния ответник на осн. чл. 154, ал. 1 от АПК, тъй като именно негово е задължението да конституира правилно страните в процеса, като съобрази наведените от ищеца основание и петитум на исковата молба, наред с правилото на чл. 205 от АПК (опр. № 9885 от 21.07.2009 г. по АД № 8623/2009 г. и опр. № 5153 от 20.04.2010 г. по АД № 3686/2010 г. на ВАС, III отд.);

• да остави иска без разглеждане и да прекрати производството, тъй като е предявен срещу ненадлежен, по смисъла на чл. 205 от АПК, ответник (опр. № 3117 от 09.03.2009 г. по АД № 948/2009 г. и опр. № 5101 от 20.04.2010 г. по АД № 3965/2010 г. на ВАС и т. н.) или

• ако приеме, че соченият с исковата молба ответник не е този, спрямо когото е следвало да се насочи исковата претенция, искът по отношение на него да бъде отхвърлен.

В конкретният случай след като е установил, че ищецът е посочил ненадлежен ответник решаващият съд е процедирал по първия от посочените подходи - с Разпореждането си от 09.11.2010 г. (л. 14 от АД № 564/2009 г.) е указал на ищеца да посочи надлежен ответник. В изпълнение на това разпореждане са депозирани две уточняващи молби - от ищеца (л. 19 от АД № 564/2009) и от служебният му защитник - адв. Станковска (л. 34 от АД № 564/2009 г.), която по отношение на ответника изрично е посочила, че ако съдът намери "за недопустимо ангажирането на пасивната легитимация на Министерство на правосъдието ... то моля да считате иска предявен само срещу ГДИН ...".

Производството е проведено с участието на МП и ГДИН, в качеството им на ответници (л. 47-48).

След отмяната на съдебния акт - Решение № 370 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 564/2009 г., при новото разглеждане на делото, с разпореждането си от 23.01.2013 г. първостепенният съд отново е конституирал като ответници в процеса МП и ГДИН. При наличието на изричното уточнение в допълнителната молба на адв. Станковска обаче изводите на съда за недопустимост на иска, поради неправилно посочване на ответника са неправилни.

След като съдът категоричен в изводите си, че е недопустимо ангажирането на пасивната легитимация на МП не става ясно защо не е ангажирал тази на ГДИН досежно същите искове, предвид уточнението на ищцовата претенция и категоричното изявление при подобна хипотеза иска да се счита предявен "само срещу ГДИН".

Ето защо в тази част съдебния акт следва да се отмени, а делото - да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на исковете по същество.

За да осъди ГДИН, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Митко Георгиев Харакчиев, сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора гр. Стара Загора за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Митко Харакчиев неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2009 г., до окончателното изплащане на сумата решаващият съд е приел следното:

С влязло в сила съдебно Решение № 179 от 08.01.2013 г., постановено по адм. дело № 5865/2011 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 370/21.12.2010 г. по адм. дело № 564/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора в частта му, с която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Митко Георгиев Харакчиев за четири от предявените девет иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо сумата от 7 800 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, и в частта му, с която Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Митко Георгиев Харакчиев за два от общо предявените девет иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо сумата от 400 лева, ведно със законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския административен съд. Касационната инстанция е приела, че при първоначалното разглеждане на делото е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагане в съдебното решение на мотиви в резултат на извършена от съда самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на цялостно обсъждане на доводите на страните, както и в липса на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда. В този смисъл при новото разглеждане на делото съдът не е събирал нови доказателства, нито такива за проверка на вече събраните по делото доказателства, а е основал съдебния си акт на подробен анализ на наличните писмени и гласни доказателства.

Незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите хигиенно-битови условия в т. ч. неосигуряване на достатъчна жилищна площ; на самостоятелен санитарен възел - тоалетна и мивка с течаща вода в килията; на уреди и препарати за почистване на помещението; на система за вентилация, както и поради необезпаразитяването и неподдържането на помещението в годен за обитаване вид съдът е възприел като накърняване на конституционно признато право на осъдения като гражданин на страната (чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБългария), на правото му на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство (чл. 10, т. 1 от Международния пакт за гражданските и политически права), релевиращи нарушаване и на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС.

В случая установените от съда битови и санитарно-хигиенни условия на килията, в която е бил настанен Митко Харакчиев за изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора - Стара Загора, за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г., са довели до накърняване на посочените права, като съдът се е обосновал с обстоятелството, че самата липса на санитарно помещение и наложените ограничения от гледна точка на броя и часовете за дневното ползване на общия санитарен възел (три пъти на ден, при това за кратки интервали от време) създава дискомфорт и неудобство, от една страна. От друга, твърдението на ответника, че извън така определения достъп осъдените са можели да ползват тоалетна в рамките на деня незабавно при неотложна нужда при повикване на постовия надзирател, са останали недоказани, поради което необходимостта от ползване на съд за належащи физиологични потребности обосновава и извода, че не е налице хигиенна и здравословна среда в килията.

Изводите на съда са подчертани и с приетия за безспорен факт, че лишеният от свобода не е бил снабдяван редовно с необходимите хигиенни средства и материали за почистване и дезинфекция на килията, а предприетите мерки и периодично осъществявани мероприятия за дезинсекция и дератизация са се оказали недостатъчни .

Ето защо и имайки пред вид обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, съдът е направил извод, че условията, в които е поставен да живее ищецът Харакчиев, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни, довели до неудобства, дискомфорт, негативни преживявания и емоционални страдания на ищеца, които следва да бъдат компенсиране. При това положение искът е приет за основателен и доказан, при условията на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 200 лева, пред вид краткия период, за който се претендира обезщетението.

По отношение на следващия иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие служители от администрацията на Затвора - Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни принадлежности и спални принадлежности и регулярната им подмяна за периода от 01.06.2009 г. до 26.10.2009 г. съдът е приел за безспорно доказано, че администрацията на Затвора гр. Стара Загора не е осигурила безплатно облекло и спални принадлежности, съответни по вид, количество и качество на определените в утвърдените от Министъра на правосъдието таблици респ. не ги е подменяла регулярно след изтичане на определения срок за тяхното ползване вкл. и за времето на исковия период.

Неизпълнението на това задължение съдът е преценил като незаконосъобразно административно бездействие - един от елементите на правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата по предявения иск. Това бездействие освен че е накърнило правото на Харакчиев по чл. 84, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 75 от ЗИНЗС е засегнало и конституционно признатото му право по чл. 29, ал. 1 от КРБ и правото му по чл. 10, т. 1 от Международния пакт за гражданските и политически права, доколкото е довело до унижаване и накърняване на човешкото достойнство, респ. от страна на затворническата администрация е допуснато нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС и на чл. 2, т. З от ЗИНЗС. Предоставянето безплатно на минимални количества артикули, свеждащи се до вещи от първа необходимост, гарантира спазването на националните и европейските норми за хуманно отношение към лишените от свобода по време на изтърпяване на наложеното им наказание и ненакърняване на защитени от ЕКПЧОС ценности, тъй като лишените от свобода живеят в изолация докато изтърпяват наказание "доживотен затвор без замяна", не могат да полагат и труд и съответно да се издържат от собствени средства.

Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно.

При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са нужните доказателства, включително и допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ГДИН - незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара Загора, от което са настъпили вреди, както и причинна връзка между постановения това бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е обсъдил подробно тези възражения и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че искът е основателен и доказан до посочения от съда размер.

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение би била основателна при положение, че страната бе представила списък на понесените разноски, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, което тя не е направила.

Касаторът Митко Георгиев Харакчиев следва да бъде осъден да внесе по сметка на Върховния административен съд дължимата държавна такса за завеждане на делото в размер на 5 лева.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, трето отделение