Решение № 7899 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4927/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сами Д 34" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, [улица], представлявано от управителя С. Ц. С., подадена чрез адв. Цеков от Софийска адвокатска колегия, срещу решение 378/26.03.2024 г., постановено по адм. дело 915/2023 г. на Административен съд - София област, в частта с която е отхвърлена неговата жалба срещу решение 23/311/00613/3/01/04/02 с изх. 01-6500/235 от 01.06.2023 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта с която му е наложена финансова корекция. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага оплаквания, сходни с разгледаните вече от първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такава по съществото на спора, с което да бъде отменено решение за налагане на финансова корекция. Направено оспорване на решението и в частта за разноските, като счита че не се дължат. Претендира заплащане на разноски, за които прилага списък. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд - "Земеделие , не взима становище по касационната жалба. Ответникът М. Г. /С./ от гр. Етрополе, чрез процесуален представител адв. Цеков от Софийска адвокатска колегия в открито съдено заседание, счита че решението в частта с която е отменен акта на ДФЗ за налагане на финансова корекция спрямо М. С. е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и предлага решението да бъде оставено е сила. Касационната жалба в частта, в която се оспорва постановеното решение в частта за разноските, е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът който го е постановил, по искане на страните, може да допълни или да измени своето решение в частта му за разноските. Това е предвиденият от законодателя способ за защита от неправилни решения в частта им относно разноските. С обжалвания съдебен акт Сами Д 34 ЕООД е осъдено да заплати направените по делото разноски. Решението по съществото на спора подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, но не и в частта относно присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по такова искане е постановилият решението съд. Затова касационната жалба относно оспорването на присъдените разноски се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено в тази част. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявеното искане за изменение на постановеното решение по отношение на разноските. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба в останалата част за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение 23/311/00613/3/01/04/02 с изх. 01-6500/235 от 01.06.2023г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която на М. Г. С. от гр. Етрополе е определена финансова корекция в размер на 14 836, 64 лева във връзка с договор за подпомагане 23/311/00613 от 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. Съдът е отхвърлил жалбата на САМИ Д 34 ЕООД срещу решение 23/311/00613/3/01/04/02 с изх. 01-6500/235 от 01.06.2023г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която на САМИ Д 34 ЕООД е определена финансова корекция в размер на 14 836, 64 лева във връзка с договор за подпомагане 23/311/00613 от 15.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. Осъдил ДФЗ да заплати на М. С. от гр. Етрополе сумата от 10 лева, съставляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса и осъдил САМИ Д 34 ЕООД, да заплати на ДФЗ сумата от 200 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 23/311/00613/3/01/04/02 с изх. 01-6500/235 от 01.06.2023г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и на основание чл.46, ал.1 и ал. 2 във вр. с чл.16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007-2013г. от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба 30 от 11.08.2008г.), както и т.8.1 и т.4.4, б. б във връзка с т.4.12 и т.4.18 от Договор 23/311/00613 от 15.10.2014г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и в съответствие с мотивите на влязло в сила съдебно решение 6393/28.06.2022г. постановено по адм. д. 10526/2021г. по описа на Върховен административен съд, на САМИ Д 34 ЕООД и М. Г. С. е определена и наложена финансова корекция в размер на 14 836,64 лева. Между ДФ Земеделие и заличения ЕТ С. - М. С. е сключен договор за подпомагане 23/311/00613 от 15.10.2014г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013г., предмет на който е Изграждане на къща за гости, находяща се в с. Рибарица, община Етрополе , по който е била изплатена субсидия в размер на 296 732, 87 лева, от които авансово плащане в размер на 166 871 лева, изплатено на 28.12.2015г. и окончателно плащане в размер на 129 861, 87 лева. Били извършени проверки на място, при които са представени документи за три пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01.2019г. - 31.05.2019г. Извършена е била оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, както следва: за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. са били установени приходи в размер на 22 660, 54 лева, което представлявало изпълнение от 31, 47 % спрямо заложените в бизнес плана за първа прогнозна година 72 000 лева; за следващата финансова година 2017 г., е било установено, че са реализирани приходи възлизащи на 47 779,81 лева, като същото представлявало изпълнение в размер на 56,88 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана, за която са заявени приходи от 84 000 лева; за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. са били установени приходи в размер на 48 853, 20 лева, което е 56, 16 % изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната година 84 000 лева. Реализирани приходи за три пълни финансови години, спрямо заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период, а именно 2016 г., 2017 г. и 2018 г. бил размер на 48, 84%. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на САМИ Д 34 ЕООД против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, следователно при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът приел, че е осъществен фактическия състав по чл. 46, ал. 1 от приложимата Наредба 30 от 11.08.2008г. От представените доказателства в административната преписка относно констатациите по контролния лист от извършените проверки на място и заключението по съдебно-икономическата експертиза, съдът приел за установено, че е налице неизпълнение на заложени в бизнес плана финансови параметри за проверяваните години 2016, 2017 и 2018 година. Установил, че между страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора ползвателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и да постигне целите, които са му отредени с одобрения проект. Приел, че административният орган правилно е констатирал нарушение на т. 4. 12 и т.8.1 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в случай, че не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната Агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми. Така обосновал извод, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, което е основание за определяне на финансова корекция. По отношение на М. Г. С. приел, че оспореното решение е материалнонезаконосъобразно и отменил решението в тази му част, тъй като установил, че ЕТ С. - М. С. е заличен. Физическото лице М. С., действала като ЕТ С. -М. С. е прехвърлило търговското предприятие на едноличния търговец на Сами Д 34 ЕООД, с цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е подходил формално към отразените в жалбата възражения и неизяснена фактическа обстановка, която води до съществено нарушение на административнопроизвоствените правила. Първоинстанционният съд мотивирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу обжалвания административен акт. Съдебният акт е мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Възражението, че съдът не е спазил процесуалните правила е направено бланкетно, без да се посочат конкретни нарушения и настоящата инстанция приема, че е неоснователно. Оплакванията в жалбата са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Неоснователен е довода на касатора за неспазване формата на административния акт поради липса на посочения в чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК реквизит. Оспореният акт за налагане на финансова корекция носи датата, съдържаща се в неговия уникален изходящ номер /печатът горе в дясно на първата страница, л. 22 от първоинстанционното дело/ по регистъра на административния орган. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" "изходящите от фонда документи се съставят в 3 екземпляра - един за адресата, един за дирекция "Административно-стопанско обслужване" и един за съответната организационна структура, която е изготвила документа. Вторият екземпляр съдържа инициалите и подписа на служителя, изготвил документа, и на ръководителя на съответната организационна структура, като се посочва и датата". В този смисъл следва да бъде прието, че оспореното решение за финансова корекция отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК и съдържа означение на датата, на която е бил издаден. Поради това, макар и лаконични, изводите на административния съд, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за форма, са правилни. Неоснователни са възраженията, че не е посочено кога са направени проверките от административният орган. Видно от доказателствата по делото е издадена заповед 351335/13.03.2018г. за извършване на проверка на място на ползвателя. Констатациите на проверяващия екип от Дирекция Технически инспекторат при ДФЗ са отразени в Контролен лист от 28.03.2018г. В Раздел ІІ Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана, е посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес плана /л. 736, папка 1/. Конкретните стойности, установени при проверката на място по години са посочени в Приложение към работния лист /л. 752, папка 1/. Контролният лист е връчен на физическото лице, действащо като едноличен търговец М. С.. Също така за осъществяване на контрол по изпълнението на договора е издадена и заповед 373885 от 17.06.2019г. Констатациите на проверяващия екип от Дирекция Технически инспекторат при ДФЗ са отразени в Контролен лист от 26.06.2019г. В т. 28 от контролния лист /л. 1036, папка 2/ е констатирано, че ползвателят не е достигнал прогнозните приходи по бизнес плана за периода от въвеждане в експлоатация до 31.05.2019г. Конкретните стойности, установени при проверката на място по години, са посочени в Приложение към работния лист /л. 1045, папка 2/. Контролният лист е връчен на физическото лице, действащо като едноличен търговец М. С.. От представеното заключение по направената съдебно-икономическа експертиза и приложените по преписката доказателства, съдът е направил обоснован извода съд, че в случая процентът на изпълнение на бизнес плана за годините 2016г., 2017г. и 2018г. съответно 31, 47 %, 56, 88 % и 58, 15 %, както и че средноаритметичната величина за трите финансови години заедно е в размер на 48, 83 %. Следователно правилно е установено нарушение на т.4.12 и т.418 от договор 23/311/00613 от 15.10.2014г., съгласно които е налице задължението ползвателят да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрените инвестиционни разходи, както и е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Не се споделя защитната теза, че решението за налагане на финансова корекция е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, защото органът не е обсъдил представеното от бенефициера становище. Доводите в жалбата са идентични с тези, поддържани пред първоинстанционния съд. На тях АС София област е отговорил подробно и аргументирано. Въпросното становище е визираното в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и касае производството за определяне на финансова корекция, в което липсата на възможност за предоставянето му е съществено процедурно нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на акта, съгласно чл. 146 АПК. В тази насока са дадени указания с писмо изх. 01-6500/23514 от 19.10.2022 г. за депозиране на бележки, възражения и писмени доказателства в 14-дневен срок. Същото е връчено на 25.10.2022 г. на М. С.. Подаденото възражение относно основателността на финансовата корекция е направено извън срока с писмо вх. 01-6500/23515 на 11.11.2022 г. Видно от административния акт, същото е разгледано и прието за неоснователно по подробно изложени съображения на административния орган, които първостепенния съд е разгледал и обсъдил в решението си. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение