Решение № 7912 от 17.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Българска народна банка (БНБ), подадени чрез упълномощен процесуален представител адв. М. Войнова, против осъдителната част на Решение 1320 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело 6885 по описа на Административния съд София-град за 2019 г. и против Решение 3014 от 04.05.2022 г., постановено по същото дело. Подадена е и частна жалба от БНБ против Определение 4118 от 23.05.2022 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град. С обжалваното Решение 1320/01.03.2021 г. БНБ е осъдена да заплати на А. Югон, гражданин на Франция, роден на [дата]., обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 624, 60 лв., представляваща законната лихва за забава върху гарантирания размер на депозитите на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) от 196 000, 00 лв. и претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. и забавено изплащане на гарантираното вземане на ищеца от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът). Със същото решение предявеният от Югон иск е отхвърлен, като неоснователен за сумата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 8 627, 97 лв. Наред с това ищецът е осъден да заплати на ответника 110, 00 лв. разноски по делото. С обжалваното Решение 3014/04.05.2022 г. по адм. дело 6885/2019 г., в производство по реда на чл. 247, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, Административният съд София-град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1320/01.03.2021 г., постановено по това дело в следния смисъл: в диспозитива на съдебното решение думите ОСЪЖДА А. Югон, гражданин на Франция, роден на [дата]. сума в размер на 110, 00 лв., представляваща разноски по делото да се четат ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на А. Югон, гражданин на Франция, роден на [дата]. сума в размер на 110, 00 лева, представляваща разноски по делото. С обжалваното определение не е уважена молбата на частния жалбоподател БНБ за допълване на Решение 1320 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело 6885 по описа на Административния съд София-град за 2019 г. в частта за разноските. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на Решение 1320/01.03.2021 г. в осъдителната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените пред първоинстанционния съд и в настоящото производство разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК за разноските пред касационната инстанция, договор за правна защита и съдействие БНБ-75678/11.07.2019 г. и доказателства за тяхното извършване. Ответникът по касационната жалба А. Югон, гражданин на Франция, чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Чолов, в писмен отговор от 13.06.2022 г. излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба и правилността на атакуваното решение в обжалваната част. Иска оставянето му в сила. Не претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Касационният жалбоподател БНБ навежда като основания за отмяна на обжалваното Решение 3014/04.05.2022 г. нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че след като ищецът не е представил до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК, на същия няма основание да му се присъждат такива. Аргументира се с приетото по т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело 6/2012 г. Изразява становище, че дори да се приеме, че на ищеца се следват разноски, с оглед частичното уважаване на исковата му претенция, на него следва да му бъде присъдена само сумата от 71, 70 лв., а не 110, 00 лв., както е приел първоинстанционният съд. С тези доводи иска отмяна на обжалваното решение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът по втората касационна жалба А. Югон, чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Чолов, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор от 13.06.2022 г. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно. Частният жалбоподател БНБ твърди, че с атакувания акт съдът е отказал да допълни диспозитива на постановеното Решение 1320/01.03.2021 г. по адм. дело 6885/2019 г., в който липсва произнасяне по искането му за разноски. Поддържа, че с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция, на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за защитата му в първоинстанционното производство. Изтъква доводи във връзка с разпоредбата на чл. 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и приетото в Определение 2/20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. Счита, че настоящият казус попада в хипотезата на заварено дело спрямо приетите изменения и допълнения в ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Иразява становище, че чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не изключва приложението на чл. 78 ГПК и на чл. 143 АПК. По тези съображения иска отмяната на обжалваното определение. Чрез упълномощен процесуален представител адв. К. Чолов, в срока по чл. 232 АПК, ответникът А. Югон, представя отговор по частната жалба, в който развива подробни доводи за неоснователността й. Иска потвърждаване на атакуваното определение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби и частната жалба като допустими. Те са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са частично или изцяло неблагоприятни, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационните жалби, подадени от БНБ: Обжалваното Решение 1320/01.03.2021 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд София-град е приел, че е сезиран от А. Югон с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в размер на 8 627, 97 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 196 000, 00 лв., изплатена със забава и явяваща се гарантирания размер на депозитите на ищеца в КТБ АД, които вреди са претърпени вследствие на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година. За установено от фактическа страна, административният съд е приел, че на 09.12.2013 г. Югон сключил с КТБ АД безсрочен рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). На същата дата към рамковия договор е сключен Анекс 126784 за откриване на банкова сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит. Установил е, че на 20.06.2014 г., с писмо, вх. 4098, директорите на КТБ АД уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С писмо от същия ден БНБ е уведомена от директорите на КТБ АД, че към 12.06 ч. на 20.06.2014 г. е преустановено разплащането и всички банкови операции. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. Направена е констатация, че ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Дадени са предписания: квесторите да възложат цялостна оценка на активите на КТБ от три одиторски фирми, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; да се създаде специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. Първоинстанционният съд установил, че на 20.10.2014 г. квесторите на КТБ АД внесли в БНБ докладите на Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД за извършен анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ. Заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ АД в общ размер на 4 222 млн. лв. Докладите са приети с Решение 133/21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. С Решение 664/22.04.2015 г. на Софийския градски съд (СГС) по търг. дело 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по търг. дело 2216/2015 г., Решение 664/22.04.2015 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като апелативният съд определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. За ищеца, на 06.11.2014 г. (писмо, изх. 1850/30.09.2021 г. по описа на КТБ л. 141-142 от адм. дело 6885/2019 г. по описа на Административния съд София-град), е изпратена информация към ФГВБ за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв. Съгласно данните от това писмо, КТБ АД не може да посочи каква част от изплатените на Югон, чрез ФГВБ, средства в размер на 196 000, 00 лв., представлява главница и каква лихви, но банката посочва, че в общата сума се включват и капитализираните лихви до дата 06.11.2014 г. По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Димитрова-Караджова. Задача на експертизата е установяване на размера на лихвата в проценти, начислявана по вложенията на ищеца в КТБ, на договорната лихва в лева, начислена върху сумата от 196 000, 00 лв. и на законната лихва върху изплатения на Югон гарантиран размер на депозитите му в КТБ за конкретни периоди в рамките на претендирания исков период. Административният съд София-град кредитирал заключението от тази експертиза. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд подробно се е обосновал защо преценява като допустим предявения иск, а БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че искът следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По съществото на иска съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 5 624, 60 лв. Аргументирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Приел е, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отм.) недвусмислено следва, че БНБ се явява компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, като националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал е извод, че актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. Посочил е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Приел е, че на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но предвид спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Така, според съда, първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за конкретния момент да изплати депозит(и) по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било спазено. Приел е, че спазено се явява и второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за гарантиране на номиналната стойност на обхванатите депозити и предвижда, поне до известна степен, заместител за наличността им. Посочил е, че установяването, дали депозитите са неналични може да бъде избегнато, само ако се очаква достъпът до тях да бъде възстановен в много кратък срок. Взел предвид, че с писмо, вх. 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че, като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията й в най-близко време. Приел е, че с решението за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е постановила законова забрана тази банка да изплаща депозити по причини, пряко свързани с проблеми с ликвидността й. Определеният тримесечен срок на надзора, според съда, недвусмислено показвал липсата на близка перспектива за изплащане на депозитите от кредитната институция. Приел е, че с Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, Централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Поради това е приел, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, което тя не изпълнила в посочения срок. Формирал е решаващия извод, че цитираната норма от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, като овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза на КТБ АД поради неплатежоспособност. Посочил е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, което нарушение квалифицирал като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата за вреди. арушението възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196 000, 00 лв., ощетяваща патримониума на ищеца, и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Приел е, че в случая обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Посочил е, че Югон е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Обосновал се е, че като бездействала да обяви неналичността, БНБ попречила за задействането от ФГВБ на процедурата по чл. 10 от Директивата. По този начин Фондът не изпълнил задължението си да изплати на вложителите на КТБ АД гарантирания размер на депозитите им в тази банка, вкл. на ищеца. Изложил е подробни аргументи, че със своето бездействие БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Приел е, съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, че липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените вследствие на това нарушение, вреди. Относно периода, за които се дължи обезщетение в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който Югон реално е трябвало да има достъп до депозитите си до момента, в който нарушението е преустановено. Посочил е, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Приел е, че датата, на която е следвало да започне изплащането, включително на депозита на ищеца до гарантирания размер от 196 000, 00 лв., е 26.07.2014 г. Отчел, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това счел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение на размера на законната лихва за приетия от него исков период съдът се позовал на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Уважил исковата претенция до 5 624, 60 лв. Отхвърлил предявения от Югон иск в останалата му част и за исковите периоди 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява постановеното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно. При подробно и обективно установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от А. Югон иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ АД, произтичащи от извършено от БНБ нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в незаконосъобразно бездействие за вземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ. Неоснователно и необосновано е касационното оплакване, че БНБ не се явява компетентният орган за претендирания исков период. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент обаче не освобождава от отговорност Централната банка за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаване на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. На относимия въпрос в случая, а именно налице ли е било или не, съществено нарушение на приложимата съюзна норма, Административният съд София-град е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажиране на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищецът не бил доказал причинена вреда. А. Югон претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозитите му в КТБ за периода на забавата. Необосновано се твърди, че претендираната от него вреда за забавено изплащане на вложенията му, не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Югон е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичните му депозити, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищеца за гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на Югон, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на депозитите му, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца за паричното му вземане от ФГВБ. Югон е получил със забава гарантирания размер на депозитите му в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението за изплащане на гарантирания размер. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. Вредата се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума и е доказана до уважения от Административния съд София-град размер. Относно началната дата на периода, за който се дължи обезщетение в конкретния случай, следва да се посочи, че срокът от пет работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5-дневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозитите му в КТБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това, както правилно е определил първоинстанционният съд, периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Правилно е определен и размерът на обезщетението за посочения период. Неоснователен е доводът на касатора, че вреда в случая не е налице, тъй като за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищецът е получавал договорни лихви за вложенията си в КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява върху закъсняло изпълнение на парично вземане. Поради това, не може да се приеме, че начислената на Югон договорна лихва за периода на специален надзор, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозитите му. По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни, възраженията на касационния жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между забавата и бездействието на БНБ. Предвид изложените аргументи, подадената от БНБ касационна жалба против осъдителната част на Решение 1320/01.03.2021 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град е неоснователна и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски не се дължат и на ответника по касация предвид изрично заявеното в съдебно заседание (протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2022 г. л. 78-80 от касационното дело), че такива не се претендират за настоящата инстанция. Неоснователна е и касационната жалба на БНБ против Решение 3014/04.05.2022 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1320/01.03.2021 г., постановено по това дело. Съдът действително е допуснал очевидна грешка в диспозитива на решението си, която правилно е поправил. Видно е от мотивите на Решение 1320/01.03.2021 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град, че този съд е преценил искането на ищеца за присъждане на разноски за частично основателно и го е уважил до размера на 110, 00 лв. Въпреки формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда за частична основателност на искането на Югон за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, тази воля не е напълно изразена в диспозитива на съдебния акт. Т Поради тези съображения Решение 3014/04.05.2022 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 1320/01.03.2021 г., постановено по това дело, е правилно и следва да се остави в сила. По частната жалба на БНБ: Частната жалба е неоснователна. Определение 4118/23.05.2022 г. по адм. дело 6885/2019 г. на Административния съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията, съгласно изм. и доп., публ. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно пар. 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2019 г. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че обжалваното определение противорчи на Определение 2 от 20.04.2021 г., постановено от Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело 1/2019 г. Разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е ясна и изчерпателно изброява кои са задължителните актове за органите на съдебната власт, изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и за всички органи, издаващи административни актове. Определение 2 от 20.04.2021 г., с което се отклонява искането за приемане на тълкувателно постановление, не е измежду актовете, посочени в чл. 130, ал. 2 ЗСВ и не може да бъде, тъй като с него не се тълкува закона, поради което и мотивите в него по приложението на разпоредбата, чието тълкуване е поискано, не обвързват съдилищата. Несъответни на приложимия материален закон са и останалите аргументи и възражения, изложени в частната жалба, относно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, както и относно приложимостта в конкретния случай на чл. 78, ал. 3 ГПК и на чл. 143, ал. 4 АПК в относимата му редакция. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ: Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса по ЗОДОВ е ясно. При отхвърляне на иска, в обхвата на дължимите от ищеца разноски, са включени само разноските по производството. Понятието разноски по производството включва разноски, извършени от страната във връзка с определени процесуални действия депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението за (един) адвокат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната адвокат, но това възнаграждение законодателят не е възложил в тежест на ищеца, чиито иск, предявен по специалния закон, е изцяло отхвърлен. Не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на възнаграждение за процесуално представителство и при частично отхвърляне на иска му, каквато е настоящата хипотеза. Поради това правилно Административният съд София-град е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за разноски, респ. да бъде допълнено или изменено обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия