Решение № 4813 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2015 г.

Решение № 4813 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Производството e образувано по жалба на Й. Г. Г., В. М. В. и В. Б. Д., всички от [населено място], чрез адвокат Р. С. Г. от САК срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II – 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път ІІ-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на С. община, област С. (обекта), в ЧАСТТА му относно поземлен имот с идентификатор 68134.2802.12, посочен под № 16 на стр. 30 от т. 1 на РМС, намиращ се в район В., землище на О., описан като селскостопанска територия с начин на трайно ползване – зеленчукови култури, целият с площ от 4. 407 дка, от който се отчуждават 0. 985 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 12 891. 00 лв. В жалбата се правят оплаквания, че решението не е съобразено с извършена съдебна делба, като описаният по-горе недвижим имот е разделен на три равни части, получени в изключителна собственост от всеки един от жалбоподателите. Така също се счита, че определеното обезщетение не е равностойно по смисъла на закона. Искат съдът да отмени решението в оспорената част като незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Алтернативно се иска да се измени оспореното решение в частта, относно гореописания имот, като се увеличи паричното обезщетение за отчуждаване на част от имота до действителното парично обезщетение. Прави се доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-оценителна (СОЕ) експертиза. Претендират се и сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателите Й. Г. Г. и В. Б. Д., чрез адвокат Р. Г. от САК молят да се уважи предявената жалба, като се отмени атакуваното решение на Министерски съвет като незаконосъобразно. Претендират присъждане на направените деловодни разноски. Жалбоподателят В. М. В., чрез адвокат Р. Н. от САК моли за отмяна на атакуваното РМС и същото да се измени, съобразно приетата на 21.01.2016 г. експертиза, която посочва, че оценката се увеличава на 13 704 лв. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност в придружителното писмо, с което е изпратена в съда, както и в съдебното заседание. Моли да бъде кредитирана оценката на административния орган. Възразява срещу оценката от заключение на вещото лице, при което същото е ползвало неотносим пазарен аналог, а именно Нотариален акт № 100 от 11.12.2014 г., чиито предмет касае имот с учреден сервитут, като сочи съдебна практика, при която съдът е изключил като относим Нотариален акт № 100 от 11.12.2014 г. По отношение на разноските на жалбоподателите се прави възражение за прекомерност. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители оспорват жалбата и пледират за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на оспорения акт, като законосъобразен. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни – засегнати от Решение № 438/2015 г. на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на пряк и личен интерес за жалбоподателите като собственици на имоти, образувани в резултат на делба на посочения, като отчужден имот. С Решение № 438, прието на заседание по Протокол № 23 от 10.06.2015 г. за държавна нужда са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 и т. 2 от решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, в О., ЕКАТТЕ 68134, район "В. ", [населено място], С. община, обл. С., обект: Път II-18 "Софийски околовръстен път (СОП) от км 0+780 до км 6+300", се отчуждава поземлен имот, собственост на наследниците на Б. Г. Д. с идентификатор 68134.2802.12, посочен под № 16, на стр. 30 от т. 1 на РМС, намиращ се в район В., землище на О., целият с площ от 4. 407 дка, от който се отчуждават 0. 985 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 12 891. 00 лв., описан като селскостопанска територия с начин на трайно ползване – зеленчукови култури. За установяване правото на собственост върху имота, част от който се отчуждава от жалбоподателите по делото са представени: Решение № 6/18.10.1999 г. на ОСЗГ "Нови Искър" за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. Г. Д. върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на О., ЕКАТТЕ 99129, [община], Област С. - град, Протокол от 08.02.2012 г., по гр. дело № 28750/2010 г., с който е одобрена спогодба за делба на недвижими имоти; Скица проект за делба от 02.03.2010 г.; Скица на поземлен имот № 15260966/23.06.2015 г.; Скица на поземлен имот № 74398/22.10.2012 г.; Скица на поземлен имот № 74399/22.10.2012 г.; Нотариален акт за собственост № 7 от 01.07.2013 г., том V. Р.. № 13065, дело № 708/2013 г., на В. Б. Д. за имот дворно място с идент. №[ЕИК]. 140. С Решение № 250 от 25.04.2013 г. на Министерския съвет пътят "Софийски околовръстен път" – З. дъга – участък от [улица] до "Северната скоростна тангента" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 03.06.2015 г. Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил Искане с изх. № 04-16-909 от същата дата до Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите /л. 244/, относно отчуждаване на имоти и части от имоти– частна собственост, за държавна нужда за изграждане на горепосочения обект и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 09.06.2015 г. в Министерски съвет е бил внесен Съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за изграждане на същия обект. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 438 за обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" е изготвен Оценителски доклад от 02.06.2015 г. на независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 02.06.2014 г. – 02.06.2015 г. Оценителския доклад е предаден на АПИ с приемо– предавателен протокол от 02.06.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите (земеделска земя) в район В. е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. За тези имоти в район "В. " средната цена възлиза на 13,087 лв. за кв. м. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение и за процесната част от имота от 12 891.00 лева. В хода на съдебното производство е допусната, назначена и СОЕ, изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Представено е заключение от 21.01.2016 г., неоспорено от страните, което е прието от съда, като компетентно съставено. Съгласно него предназначението на имота, част от който се отчуждава, преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект "Път II – 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" с Решение № 438, е земеделска територия с начин на трайно ползване: Нива. Изчисленото равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с п-ф. 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС за отчуждаваната част от 0. 985 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.2808.12 е в размер на 13 704 лева, тоест по-голямо от определеното с РМС № 438/2015 г. в размер на 12 891 лева. Депозирано е и заключение от допълнителна експертиза от 14.03.2016 г., в което са разгледани представени допълнително от В. В., сделки – общо 13 броя, като е прието, че нито една не отговаря на посочените в закона характеристики. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Оспореното Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС. Отчуждаването на имотите - частна собственост е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. В съответствие с чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. От своя страна предложение до Министерския съвет за отчуждаване на имотите, са направили министърът на регионалното развитие и министърът на финансите, с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Въпреки посоченото, решението на МС за отчуждаване на част от процесният имот, е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. От представеното Решение № 6/18.10.1999 г. на ОСЗГ "Нови Искър" за възстановяване правото на собствеността върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на О., ЕКАТТЕ 99129, [община], Област С. град е видно, че е признато право на собственост на наследниците на Б. Г. Д. върху недвижим имот, представляващ нива в м. "Т. " с площ 4 407 кв. м, съставляващ имот № 017012 по плана за земеразделяне, който е идентичен с имот 68134.2802.12 по КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на АГКК. Същият е били предмет на делба между наследниците, като с Протокол от 08.02.2012 г., по гр. дело № 28750/2010 г. на СРС е одобрена спогодба за делба на недвижимия имот на три нови имота, получени в изключителна собственост от всеки един от жалбоподателите. От приложените скици и от писменото заключение на изслушаната оценителна експертиза е видно, че имотът е разделен на три самостоятелни имота с план. №: 68134.2802.138 на Й. Г. Г., 68134.2802.139 на В. М. В. и 68134.2802.140 на В. Б. Д., всеки един от тях с площ от 1469 кв. м. От тези три имота В. Б. Д. се легитимира като собственик на имот идент. №[ЕИК]. 140 с Нотариален акт за собственост № 7 от 01.07.2013 г., том V. Р.. № 13065, дело № 708/2013 г. Посочването на отчуждените имоти и техните собственици е съществен и необходим елемент, за да възникне отчуждителното действие на административното решение на Министерския съвет. Съгласно чл. 34б ал. 1 в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. С това законодателят е постановил императивно съдържанието на решението по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС и същото включва задължителните елементи необходими, за да бъде законосъобразно административното решение. Административният акт при отчуждаване на имот следва да се издава при активното участие и съдействие на бъдещия адресат на акта. В конкретния случай в обжалваната част на решението на Министерския съвет не са посочени трите недвижими имота, които се отчуждават, техните размери и действителните им собственици в съответствие с представения договор за доброволна делба. Безспорно по делото е установено, че посоченото в РМС за собственик лице е починало и тримата жалбоподатели са негови наследници. Извършената доброволна делба предшества решението на Министерския съвет, като административният орган е разполагал с информацията за разделянето на имот 68134.2802.12 и е следвало да съобрази решението си с изискванията на чл. 34б от ЗДС за посочването на собствениците на всеки от новообразуваните имоти. Отбелязването с отметка / * / и посочването "под черта" в адм. акт на собствениците и номерата на новите три имота – не санира тази незаконосъобразност, тъй като липсва точно идентифициране на имотите с техния размер, ситуиране, отчуждена част, както и съответстващото обезщетение. Това създава вероятност за неправилност на отчуждителното производство, поради липсата на точност, относно отчуждената част за всеки конкретен имот, за която се дължи съответно обезщетение на неговия индивидуален собственик. Административният орган е следвало да изясни отчуждението в каква степен засяга всеки един от трите имота. Неизясняването на тези въпроси поставя в невъзможност съдът да прецени доколко са засегнати правата на всеки един от собствениците и правилно ли е определено съответното обезщетение за всеки един от тях, съобразно засегнатата част. Това определя незаконосъобразност на оспорения административен акт и обуславя неговата отмяна и връщане на преписката на админ. орган. По изложените съображения административното решение в обжалваната част следва да се отмени и да се върне на Министерския съвет за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение. Административният орган следва да изясни дали отчуждаването засяга един, два или трите имота на индивидуалните собственици и в каква степен засяга всеки един от тях. Следва да са установи конкретния размер на имотите, получени след делбата, размера на отчуждаваната част на всеки един от тях и полагащото се обезщетение. С оглед направеното искане за разноски на жалбоподателите следва да се присъдят направените такива в размер на 300 лева в полза на В. М. В. за адвокатска защита и на Й. Г. Г. и В. Б. Д. общо в размер на 1 070 лева, от които 350 лева за вещо лице и 720 лева за адвокатска защита. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, поради това, че разноските за адвокатска защита се присъждат в близост до предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. пар. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,