Решение № 5117 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. КОМЕРС ГРУП ЕООД, чрез адв. Хорозова, срещу Решение 850 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело 706/2023 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/04/1/0/03276/3/01/04/01 от 09.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че доколкото в административния акт не са посочени конкретни основание за свързаност между посочените в същия физически и юридически лица, с изложените мотиви в тази насока съдът е разширил предмета на АУПДВ, допълнил е основанията за издаването му и е изменил волята на административния орган. Сочи се, че в производството пред съда не е установено нито едно от правните основания за свързаност между лицата или предприятията, а изводите на съда са в противоречие с нормите дефиниращи понятието свързани лица - § 1 от ДР на ТЗ, § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, в чл. 5 ЗМСП. Твърди се, че от представените доказателства по делото е видно, че финансиращата администрация е констатирала, че по процесния договор не са налице изкуствени условия и и/ или функционална несамостоятелност. Изложени са доводи, че по делото е установено по безспорен начин, че дружеството е изпълнило всички поети ангажименти по процесния договор за финансиране, което е потвърдено и от приетата по делото техническа експертиза. Както от административния орган, така и от съда, не е съобразено, че В. комерс груп ЕООДразвива дейността, финансирана въз основа на процесния договор, самостоятелно, а не в общо стопанство,тъй като по посочения договор няма задължение да отглежда животни, а единствено да възстанови стара овощна градина. Твърди се, че от представените по делото бизнес планове на отделните дружества е видно, че същите касаят отделни, разнородни, но не и идентични дейности, поради което за същите не е налице необходимост да се координират и да създават общо стопанство. Всяко едно от дружествата има различен план, различни задължения за инвестиции и същите не се припокриват, за да се получи по- голямо финансиране. Твърди се, че в случая ДФЗ не е доказал, че е налице умишлена координация между дружествата, изразяваща се в създаването на изкуствени условия, необходими за получаване на предимство/одобрение, респ. финансиране пред останалите кандидати. Не са установени никакви конкретни факти относно ролята на В. КОМЕРС ГРУП ЕООД като компонент на твърдяното единно стопанство, както и относно участието или приноса на реализираната чрез проекта (и останалите проекти) инвестиция в това единно стопанство . Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да бъде отменен процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Хорозова, моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез адв. Байчева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С АУПДВ 23/04/1/0/03276/3/01/04/01 от 09.02.2023 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на основание чл. 57, ал. 1 във вр. с ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 11, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и чл. 9, ал. 1, т. 2, чл. 9, ал. 2, т. 3 от Договор 23/04/1/0/03276 от 16.03.2016 г., при условията на чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, спрямо В. КОМЕРС ГРУП ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 67 677,41 лв. Установено е, че между ДФ Земеделие" и В. Комерс Груп ЕООД, ЕИК 201757656, УРН [номер], с управител и едноличен собственик на капитала В. Семкова, е сключен договор за отпускане на финансова помощ 23/04/1/0/03276 от 16.03.2016 г. по мярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014- 2020 г., с предмет на инвестиция Закупуване на земеделска техника за овощарство и създаване на овощна градина от сливи". По договора е подадена заявка за окончателно плащане 23/04/1/0/03276/3/01 на 15.06.2018 г. и е изплатена финансова помощ в размер на 67 677,41 лв. на 24.08.2018 г. С писмо с изх. 01-2600/4342 от 17. 10. 2022 г. дружеството е уведомено за открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 АПК. Подадено е възражение с вх. 01- 2600/4342 от 02.11.2022 г. Производството е открито във връзка с констатации, направени след административни проверки и проверка на място от служители на дирекция Технически инспекторат и на дирекция Противодействие на измамите, резултатите от които са обективирани в Доклад за нередност изх. 01-2600/4342 от 26.07.2022 г., относно изпълнението на договор 23/04/1/0/03276 от 16. 03. 2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. При извършената проверка е установено неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Договор 23/04/1/0/03276 от 16. 03. 2016 г., както и изискванията на чл. 11, ал. 1, чл.15, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 /Наредбата/. Установено е и неизпълнение на чл. 17, ал.1 от Договор 23/04/1/0/03276 от 16. 03. 2016 г., както и изискванията на чл. 30, ал. 1,т. 9 и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Проверките обхващат бенефициери, които са получили финансиране от участието си в различни схеми и мерки, или изчакват такова от Държавен фонд Земеделие . Част от проверените бенефициери са "Грийн Ленд Форест" ЕООД, Ауго Перфект Груп" ЕООД. Семи груп" ЕООД, "Семекс ЕООД, Кооперация Орхание 2013 , В. Комерс Груп" ЕООД и Еко Пан ООД. Констатирано е, че изброените дружества, с изключение на "Семекс ЕООД, имат сключен с Държавен Фонд Земеделие" по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Установено е, че В. Семкова е управител и едноличен собственик на капитала както на В. комерс груп ЕООД, така и на Семи груп ЕООД, Европа 7 ЕООД и "Семекс" ЕООД . В "Еко пан ООД същата е управител и съдружник с 50% от дяловете от капитала с третото лице П. К.. За времето от 2014г. - 2016г. В. Семкова е член на УС на Кооперация Орхание- 2013 , а С. И. С. е председател на кооперацията. След извършена електронна справка в регистрите на НАП, в модул Информация от справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби-насрещни проверки" при съпоставяне на данните вписани в дневниците за продажби за периода 2019-2021 г. е установено, че над 31% от продажбите на дружеството са осъществени на потенциално свързаните с В. комерс груп ЕООД дружества: Ауто Перфект Груп ЕООД, Грийн Ленд Форест ООД, Европа 7 ЕООД,, Осогово Лес ЕООД, Семекс ЕООД, Кооперация Орхание-2013". Въз основа на извършените проверки на дейността по изпълнение на финансираните проекти на горепосочените дружества ("Грийн Ленд Форест" ЕООД, Ауго Перфект Груп" ЕООД. Семи груп" ЕООД, "Семекс ЕООД, Кооперация Орхание 2013 , В. Комерс Груп" ЕООД и Еко Пан ООД), в т.ч. и чрез посещения на място, е установена лична връзка между представляващите ги лица и техни работници, която влияе на изпълнението на проектите. Формиран е извод, че е налице вероятна координация между същите. Според административния орган, привидното неразкриване на връзките между отделните кандидати дава възможност на всеки един от тях да получи финансова помощ, като целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Въз основа на анализа на установените отношения между обследваните лица административният орган е приел, че създаваните от тях земеделски стопанства не представляват автономна, независима предприемаческа инициатива, а същите са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4.1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Мотивиран е извод, че описаните индикатори сочат, че кандидатите Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп" ЕООД, Осогово Лес ЕООД, Кооперация Орхание-2013", Еко Пан" ООД, Европа 7 ЕООД, Семи Груп ЕООД, В. Комерс Груп" ЕООД и Семекс" ЕООД могат да бъдат разглеждани като едно цяло стопанство, което е ръководено от В. Семкова. Приета е вероятност действията на Семкова да са координирани и да бъде открит умисъл, продиктуван от възможността за получаване на повече средства след разделяне на стопанствата. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. След подробно обсъждане на относимите норми от националното ни законодателство (Наредба 9/ 21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020), от европейското законодателство (Регламент 1306/2013, Регламент 2988/95) и приложимата практика на Съда на ЕС, административният съд е формирал извод, че за целите на подпомагането процесните дружества не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно икономическо образувание, с цел получаване на финансова помощ в размер надвишаващ посочения в Наредба 9/2015 г. максимален размер. Решението е правилно. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба 9/2015 г. не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Разпоредбата на ал. 2 от посочената норма предвижда, че финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и за които се установи, че са учредени или преобразувани с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. Според чл. 43, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт, финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. По аргумент от чл. 49, ал. 1, т. 3, може да се откаже плащането, както и да се иска възстановяване на част или на цялата финансова помощ, когато се установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата. Съгласно чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство, без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство. Постигането на целите е обвързано от лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите- членки и които по никакъв начин не може да надвишава. Именно поради това чл. 17, § 3 от същия Регламент сочи, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение. Също така, според член 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011, без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективен и субективен елемент в смисъла, разяснен с решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Според посочения съдебен акт, член 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му включват кумулативна установеност на обективен и субективен елемент. За обективния елемент релевантни са обстоятелствата в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. За субективния елемент определящи са доказателствата, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. В процесния административен акт са изложени мотиви, че участващите в изкуствените условия субекти са група от земеделски стопани, формално неосъществяващи отношения на свързаност и партньорство по смисъла на ЗМСП, в следствие на което са неприложими последиците, произтичащи от чл.39, ал.1, т.6 вр. с чл.15 от Наредба 9/2015 година. Установено е по категоричен начин, че са подадени заявления за подпомагане по подмярката с финансови разходи, чийто размер надвишава максимално допустимия. Предимството се изразява във формално несъответствие на представените проекти с изискванията за ненадвишаване на максималните размери на помощта и с привидната им насоченост към целите на подпомагането по подмярката, когато в действителност тези цели няма да бъдат постигнати. Изводът се налага от съвкупността на установените в хода на проверките обективни факти и обстоятелства, сочещи за наличието на връзки от лично, икономическо и финансово естество, географска свързаност и сходство между проектите на кандидатите и ползвателите на финансова помощ по подмярката. Така констатираните факти и обстоятелства, описани подробно в спорния АУПДВ (л. 2 л. 14), сочат по несъмнен начин, че в случая условията, необходими за получаване на предимство при финансирането на съответните проекти на горепосочените дружества, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на европейското законодателство във връзка с финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, каквото съобразно чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 не следва да се предоставя на бенефициера В. Комерс Груп" ЕООД. Правилен е изводът на административния съд, че между В. Комерс Груп" ЕООД, Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп" ЕООД, Осогово Лес ЕООД, Кооперация Орхание-2013", Еко Пан" ООД, Европа 7 ЕООД, Семи Груп ЕООД и Семекс" ЕООД са констатирани връзки, индикатори и обвързаности, сочещи на умишлена координация между субектите, реализирана чрез предварителна уговорка и с цел осигуряване на външно съответствие с изискванията за одобрение на подадените документи, така че да се получи финансиране от ЕС и републиканския бюджет. Не се спори по делото, че лицето В. Семкова е собственик/управител на голяма част от посочените бенефициери - В. Комерс Груп" ЕООД, Семи груп ЕООД, Европа 7 ЕООД, "Семекс" ЕООД и "Еко Пан" ООД. "Грийн ленд форест" ЕООД, "В. комерс груп" ЕООД, "Семекс" ЕООД и "Европа 7" ЕООД са регистрирани на един адрес в гр. Ботевград, където е офисът на Семкова. И. Б. извършва счетоводното обслужване на дружествата и се разпорежда със сумите по техните сметки. Също така, едно лице - Р. Н., е подавало заявленията им за кандидатстване, подготвяйки съответните документи, в който смисъл са обясненията на председателя на Кооперация Орхание-2013" (К. К.). Последният, както и управителите на Грийн Ленд Форест ЕООД, Ауто Перфект Груп" ЕООД и Осогово Лес ЕООД в хода на административното производство са дали обяснения, че не се занимават със животновъдната и земеделската дейност на дружествата, а Ц. Д. изцяло е осъществявал посочените дейности. Драгневски, от своя страна, е потвърдил, че е сключил граждански договори с "Ауто перфект груп" ЕООД, "Грийн ленд форест" ЕООД, "Осогово лес" ЕООД, Кооперация "Орхание 2013", "В. комерс груп" ЕООД и "Семи груп" ЕООД, както и е организирал ветеринарното преглеждане на животните. На следващо място, приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е констатирала, че между горепосочените дружества са извършвани продажби на стоки, които са в размер за повечето от тях почти 1/3 от всички продажби, а за някои дружества - повече от 90 %. Констатирано е също, че дружествата предоставят заеми помежду си, които надхвърлят постъпленията от собствената им дейност. Конкретно: "В. комерс груп" ЕООД е получило заеми от Семекс ЕООД и Европа7 ЕООД в общ размер на 461 000 лв., който не е върнат изцяло. Получило е заем и от Семекс ЕООД, Семи груп ЕООД, Еко пан ЕООД и Европа7 ЕООД в общ размер на 492 658, 70 лв., който е върнат. Горепосочените установявания, неопровергани от жалбоподателя в хода на съдебното производство по оспорване на акта, обуславят правилност на извода, че "В. комерс груп" ЕООД е осъществявало съвместна дейност с другите дружества - бенефициери, като между същите са налице връзки, индикатори и обвързаности от правно, финансово, лично и др. естество, което противоречи на целите на мярката. Установено е също, целта на дружествата не е насочена към повишаване на тяхната конкурентоспособност, каквото е изискването на чл. 2 от Наредба 9/2015. Както правилно е съобразил административният съд, едно и също лице е собственик и/или управител в дружествата, търговската им дейност се състои в продажба на стоки помежду им, ползват едни и същи физически лица като работна сила и отглеждат общо животните, за които получават субсидии, отпускат и ползват помежду си заеми без каквито и да е обезпечения. Следователно, установено е наличието както на обективния, така и на субективния елемент в смисъла, разяснен с решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Във връзка с възраженията на касатора, че проектът, за който са установени задължения за възстановяване със спорния АУПДВ е различен от финансираните проекти на останалите дружества, следва да се посочи, че цялостната дейност на дружеството е от значение при разглеждане на въпроса за самостоятелността и независимостта му. В случая е установено по несъмнен начин, че въз основа на създадената привидност, за общото земеделско стопанство, създадено от посочените бенефициери, е одобрено подпомагане чрез финансиране на допустими разходи в размер на 5 916 167,57 лева, надхвърлящо значително максималния размер на допустимите разходи - 1 000 000 евро, регламентиран с чл.15, ал.2 от Наредба 9/2015 г. Неоснователно е и касационното оплакване, че съдът е разширил предмета на АУПДВ, допълнил е основанията за издаването му и е изменил волята на административния орган. Първоинстанционният съд е направил фактическите си установявания въз основа на представените по делото доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правните си изводи за законосъобразност на процесния АУПДВ. Противно на твърденията в касационната жалба съдът не е допълнил или изменил волята на административния орган. Напротив, изложил е подробни мотиви за правилност и обоснованост на констатациите и изводите, формирани в акта, в т.ч. по отношение на наличието на координация, лични и икономически връзки между посочените субекти. По гореизложените съображения обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7 276,80 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на обема на осъщественото процесуално представителство на страната, както и на правната сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,