Решение № 2949 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2015 г.

Решение № 2949 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1206/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Примат Билд Инжинеринг" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Ганна Шумска, чрез пълномощника му - адв. Илиева, против Решение № 7086/24.11.2014 г. по адм. дело № 4455/2014 г. на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Заповед № КД-14-22-317/06.03.2014 г. на началника на СГКК-гр. София. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на СГКК-гр. София, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Мадара Принт" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Петкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била Заповед № КД-14-22-317/06.03.2014 г. на началника на СГКК-гр. София, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглена Заповед № КД-14-22-101/22.01.2014 г. на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменението на КККР на гр. София, по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.402.98, в частта на сгради с идентификатори 68134.402.98.4, 68134.402.98.5, 68134.402.98.6, 68134.402.98.7, 68134.402.98.8 и самостоятелни обекти в сграда 68134.402.98.9. За да обяви оспорената заповед за нищожна съдът е приел, че органа, предвид естеството на заповедта и правното й основание, не е имал правомощието по чл. 91, ал. 1 от АПК да оттегли предходно издадената от него заповед, в обжалваната й част, тъй като обжалването й не е по административен, а по съдебен ред. В този случай, когато актът не подлежи на обжалване по административен, а само по съдебен ред, отзива по чл. 91, ал. 1 от АПК е недопустим. Същият е допустим само в съдебно-административното производство, по реда на чл. 156 от АПК. Решението е неправилно. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК, не е обвързано от оспорване на акта пред по-горестоящия административен орган, а е предоставена от закона възможност на органа, като издател на оспорения акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзива не е свързан с налично обжалване на акта по административен ред или пред съда, а е пряко свързан само с наличието на жалба, независимо от адресата й и спазване на преклузивния срок по чл. 91, ал. 1 АПК /7-дневен от получаване на жалбата или 14-дневен, когато органа е колективен/. Задължение на органа, издател на акта, е да получава, комплектова и препраща жалби, до адресата им - по горестоящия административен орган или съда и без оглед на това дали обжалваните актове подлежат, или не, на обжалване по административен ред. С оглед на това нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото му място в Глава шеста от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в него условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред. Като е приел обратното, а именно, че правото на преразглеждане на издадения акт от органа по чл. 91, ал. 1 от АПК е свързано само с правото на обжалване на акта по административен ред, какъвто в случая по отношения на оттегления акт не съществува, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. В случая органът, в лицето на началника на СГКК-София, е имал правото да издаде отзивната заповед, с която е оттеглил предходната си такава от 22.01.2014 г. в обжалваната й част, поради което същата не е нищожна. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, на същия съд, тъй като съдът не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на акта и настоящата касационна инстанция не би могла за първи път да изложи такива, решавайки спора по същество. По исканията за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,