Решение № 10189 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2012 г.

Решение № 10189 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2012 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Жика-2002" ЕООД, подадена чрез адв. Димитър Димитров, срещу решение № 477 от 30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 357 по описа за 2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, трети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 0401003174/20.12.2010 г., издаден от ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РА № 1100585/24.01.2011 г., в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 120/07.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Развива подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представения по делото писмен отговор от 01.03.2012 г. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред настоящата инстанция е решението на административния съд, с което е била отхвърлена жалбата на "Жика-2002" ЕООД срещу Ревизионен акт № 0401003174/20.12.2010 г., издаден от ТД на НАП - гр. Велико Търново, поправен с РА № 1100585/24.01.2011 г., в потвърдената след обжалване по административен ред част с Решение № 120/07.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, в която по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 09.2006 г. и м. 08.2008 г. на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 59 535,88 лв. и са начислени лихви в размер на 20 428,00 лв. и по ЗКПО за отчетните 2006 г. и 2008 г. е установен допълнително корпоративен данък общо в размер на 27 464,54 лв. и лихви за него в размер на 7 822,47 лева. За да достигне до този резултат съдът приел, в пространно изложение, че не са били ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя и в съдебното производство, с които да се установи по безспорен начин, че реално са извършени доставките по фактурите, издадени от "Диамант - 99" ЕООД за данъчен период м. 05.2006 г.; "Силвър 05" ЕООД - за д. п. м. 06 и м. 09.2006 г.; "Вива 80" ЕООД за д. п. м. 01.2008 г. с предмет на доставката "материали", поради което законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. В частта по ЗКПО - Финансовият резултат на жалбоподателя за отчетната 2006 г. е увеличен със сумата от 40310,08 лв. със стойността на 10 броя фактури за извършени услуги по преработки за м. 03 и м. 04.2006 г., издадени от "Мега Ен" ЕООД. С оглед на това е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 6046,51 лева. Установено е, че с РА № 0400-767/25.10.2006 г. на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 10-те броя фактури, издадени от "Мега Ен" ЕООД с предмет на доставката обработка на отпадък сребро. Ревизионният акт е потвърден по административен ред с Решение № 702/27.12.2006 г. на директора на ДОУИ Велико Търново. По съдебен ред цитираният РА е потвърден с Решение № 430/21.11.2007 г. на Окръжен съд-Велико Търново, което е оставено в сила с Решение № 3784/01.04.2008 г. по адм. дело № 381/2008 г. на Върховния административен съд. Прието е за безспорно доказано, че доставчикът "Мега Ен" ЕООД не е осъществил реална доставка на услуги към жалбоподателя по фактури № 315/01.03.2006 г., № 316/02.03.2006 г., № 317/06.03.2006 г., № 318/07.03.2006 г., № 319/09.03.2006 г., № 320/10.03.2006 г., № 321/13.03.2006 г., № 322/15.03.2006 г., № 323/17.03.2006 г. и № 330/04.04.2006 г. Съобразно горното съдът е обосновал извода, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание - чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), поради факта, че липсват реални доставки на услуги по процесните фактури, следователно са отчетени са разходи, които не могат да бъдат доказани документално по определения ред. За отчетната 2008 г. финансовият резултат на жалбоподателя е увеличен със сумата от 214 855 лв., представляваща отчетени разходи по фактура № 27/01.08.2008 г., издадена от "Вива 80" ЕООД. Тъй като в частта по ЗДДС, съдът е приел, че липсва реална доставка на стоки, то правилно същият е коригиран по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с ревизионния акт. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба са развити оплаквания, които са идентични с тези, изложени в жалбата пред първата инстанция и на които административния съд е отговорил подробно. Настоящата инстанция споделя изцяло крайния извод на първата инстанция по всички възражения срещу актовете на органите по приходите. Не са представени доказателства в съдебното производство, които да оформят друг извод, различен от този на данъчните органи и които да подкрепят твърденията на жалбоподателя. В частта по ЗДДС - правилно е определен от съда спорният въпрос, а именно реално ли са осъществени процесните доставки. Относно 9 бр. фактури, издадени от "Диамант - 99" ЕООД за д. п. м. 05.2006 г. с предмет доставката на 88 кг. сребро, жалбоподателят е извършил на доставчика си авансови плащания по процесните фактури в пълен размер. От страна на доставчика е издаден РКО № 319/30.10.2007 г. за върнат на жалбоподателя аванс в размер на 43 840 лева. Няма спор между страните, че доставката по договора не е осъществена в предвидения в договора срок - 20.12.2006 г. и съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство. В случая с оглед понятието за доставка регламентирано в чл. 6 от ЗДДС (отм.), което изисква прехвърлянето на собствеността и с неизпълнението на задължението за това, възниква задължението към този момент да бъде издадено данъчно кредитно известие. След като това не е направено са правилни изводите на съда, че данъчният кредит по процесните фактури е ползван незаконосъобразно от жалбоподателя. По фактурите с доставчик "Силвър 05" ЕООД - за д. п. м. 06.2006 г. е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 42/29.06.2006 г. с предмет на доставката "маркетингово проучване производство на сребърни таргети, съгласно договор от 05.01.2006 г. ". Законосъобразни са изводите на съда относно липсата на доказателства, които да обосноват наличието на реалност на фактурираната услуга. Както правилно е посочил съда, не е представен договор, сключен между касатора и доставчика, не е установено кой е извършил услугата, липсват документи, които да докажат, че извършената работа е приета от получателя на доставката. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за месец 09.2006 г. по 7 броя фактури, издадени от "Силвър - 05" ЕООД, с предмет на доставките "отпадък резистори" и "отпадък платки", правилно съдът е приел, че не е доказана реалност на доставките на стоки, поради липсата на доказателства относно материално-техническа и кадрова обезпеченост, съпътстваща документация за транспортиране и заплащане. Във връзка с отказано право на данъчен кредит за м. 08.2008 г. по фактура № 27/01.08.2008 г., издадена от "Вива 80" ЕООД с предмет на доставката "материали" жалбоподателят е представил стокова разписка от 01.08.2008 г., която е оспорена от ответника и въпреки откритото производство по установяване истинността на съдържанието му, същият не е ангажирал доказателства в тази посока. Законосъобразно е прието, че с оглед чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху вещите по процесната фактура не е прехвърлена. Липсват доказателства като приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи и др., които да обосноват реалното предаване и транспортиране на стоката от доставчика на получателя. В частта по ЗКПО - предвид липсата на реалност на доставките по 10 броя фактури за извършени услуги по преработки за м. 03 и м. 04.2006 г., издадени от "Мега Ен" ЕООД, законосъобразно е увеличен финансовият резултат на касатора за отчетната 2006 г., както и за отчетната 2008 г. по фактура № 27/01.08.2008 г., издадена от "Вива 80" ЕООД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като представител в съдебното заседание пред настоящата инстанция не се е явил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,