Решение № 592 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2008 г.

Решение № 592 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Донка Стойчева Пейчева от гр. Стара Загора и Регионален инспекторат по образованието гр. Стара Загора против Решение № 105/20.05.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, в която е прието за установено, че спрямо Диана Трифонова са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева, във връзка с възпрепятстването й да ползва платен отпуск за обучение; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано за в бъдеще да се въздържа от действия на неравно третиране спрямо Трифонова; прието е за установено, че спрямо Диана Трифонова са били извършени актове на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано да преустанови тормоза по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр. спрямо Трифонова; оставено е без разглеждане искането на Трифонова за установяване на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо дете от ромски произход; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на директор Пейчева е предписано да постави на достъпно за служителите на детското заведение място текст на ЗЗДискр. ; прието е че спрямо Диана Трифонова е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на РИО на МОН - Стара Загора; на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на РИО на МОН - Стара Загора е предписано да се въздържа в бъдеще от извършване на актове на неравно третиране. В жалбата на Донка Стойчева Пейчева се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната му. Жалбоподателят Регионален инспекторат по образованието гр. Стара Загора излага доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД в частта, в която е прието, че спрямо Диана Трифонова е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на РИО на МОН - Стара Загора, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Заинтересована страна - Кмета на Община Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбите. Заинтересованата страна Диана Нейкова Трифонова, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбите писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Диана Нейкова Трифонова, с оплаквания за дискриминация при упражняване правото на труд и дискриминация по признак "имуществено състояние" от страна на работодателя - директора на ЦДГ № 2 "Зорница" гр. Стара Загора Донка Пейчева и РИО на МОН - Стара Загора, тъй като във връзка с правото й на отпуск за обучение и изпити и правото й на отпуск на други основания, Пейчева я принуждавала да извършва корекции в част от молбите си или да подава нови молби, но въпреки корекциите, често й е отказван отпуск с мотива, че молбите са подадени несвоевременно. Изложени са твърдения, че периодично от нея са изисквани писмени обяснения, а след уговорена и тенденциозна проверка от страна на РИО на МОН гр. Стара Загора, Пейчева й е наложила наказание "забележка", отменено в последствие с решение на Районен съд гр. Стара Загора. За да постанови решението си КЗД е приела, че спрямо Трифонова са били извършени действия на по-неблагоприятно третиране на основата на признака "лично положение", изразяващи се в усложнена и продължителна процедура от страна на директор Пейчева да й разреши да ползва отпуск за обучение, в сравнение с други лица. Изложени са мотиви, че спрямо Трифонова е извършен тормоз, изразяващ се в различни действия на директор Пейчева: приемане и изпращане на писмо от колектива на ЦДГ № 2, съдържащо нападки срещу Трифонова; многократно и по всякакъв повод искане на писмени обяснения. По отношение на РИО на МОН гр. Стара Загора КЗД е приела, че умишлено или поради пропуск в констативния протокол от проверката на ЦДГ № 2 не е отбелязано липсващото планиране и на други две учителки от страна на РИО, което е довело до налагане на дисциплинарно наказание на Трифонова, с което последната е третирана по-неблагоприятно в сравнение с другите учители. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че спрямо Диана Трифонова са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева, във връзка с възпрепятстването й да ползва платен отпуск за обучение, че спрямо Диана Трифонова са били извършени актове на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева, както и че спрямо Диана Трифонова е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на РИО на МОН - Стара Загора. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗД, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. и § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за дискриминация под формата на тормоз на основата на признака "лично положение" спрямо Трифонова. Нещо повече, при анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи тормоз на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че този тормоз е извършен съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая тормоз, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само и единствено на признака "лично положение" на засегнатите лица. По делото е установено по категоричен начин, че между страните в производството пред административния орган е налице междуличностен конфликт, който е довел до трудности в общуването помежду им, излязъл е извън рамките на отношенията между тях, ангажирал е вниманието и мнението на всички работещи в колектива на ЦДГ № 2 и е създал от своя страна "неблагоприятна, недобронамерена, непримирима и конфликта среда". Комисията в решението си подробно е обсъдила представените пред нея доказателства в тази връзка, като е приела, че дори да се приеме че конфликтът между двете е междуличностен, а спорът - трудовоправен, то това не изключва съществуването на дискриминационно отношение. Безспорно е по делото, че личните отношения между Трифонова и Пейчева са влошени, но причина за влошените им отношения не е "личното положение" на Трифонова, а междуличностни конфликти, породени от отношението на Трифонова към Пейчева като човек и ръководител. Изложеното се потвърждава от показанията на разпитаните в административното производство свидетели и от събраните писмени доказателства. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства са противоречиви и не подкрепят по несъмнен начин претендираният от Трифонова тормоз спрямо нея, във връзка с "личното й положение" осъществяван от Пейчева и РИО на МОН гр. Стара Загора. Комисията е обосновала изводите си единствено на твърденията в жалбата на Трифонова и на показанията на посочените от нея свидетели, с които тя е в близки или приятелски отношения, но не всички те са преки свидетели или очевидци на конфликти между Трифонова и Пейчева. Изложеното налага извода, че с поведението си Пейчева и РИО на МОН гр. Стара Загора не са осъществили фактическия състав визиран в разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗСДискр., тъй като в случая не "личното положение" на Трифонова е породило спрямо нея визираното в жалбата й поведение от страна на директор Пейчева, изразяващо се в отказван отпуск и невписване в протокол от проверка на липсващо планиране от страна на други две учителки. Няма законова възможност за ползване на платен отпуск - за обучение или не, без писмено разрешение от работодателя, нито задължение за последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време. Преценката на работодателя дали да разреши ползването на какъвто и да било вид отпуск е преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай преценката му следва несъмнено да е в интерес и на работата - да не се нарушава учебния процес в детското заведение, и на колектива като цяло - част от персонала да полага извънреден труд за сметка на дадено лице, ползващо както редовния платен годишен отпуск, така и допълнителен такъв за обучение. На следващо място, за да се приеме, че от страна на жалбоподателите е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че заинтересованата страна Диана Трифонова е третирана по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако на Трифонова не е разрешавано ползването на отпуск за обучение, а на други лица е разрешаван такъв. По делото е установено, че Трифонова е единствената от колектива на ЦДГ № 2 ползваща отпуск за обучение, т. е. тя е лицето ползвало най-много отпуск, при което и липсва база за сравнение с други лица. Като е приела, че спрямо Диана Трифонова са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на директор Пейчева, както и актове на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" и че спрямо Диана Трифонова е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от страна на РИО на МОН - Стара Загора, КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Разноски в полза на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение