Решение № 3950 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 202/2016 г.

Решение № 3950 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 202/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областно пътно управление -С. срещу решение № 88 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 132/2015 г. по описа на Административния съд - С. в частта му, в която е отменен издадения от този орган акт № ПТР-18/03.06.2015 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Тежка механизация 2004" ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. С. в частта за сумата над 163,98 лева - относно общия размер на вземането, в частта за сумата над 132,28 лева - относно размера на главницата и в частта за сумата над 31,70 лева- относно размера на лихвата, както и в частта за разноските. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът "Тежка механизация 2004" ЕООД - гр. С., редовно призован, се представлява от адв. Йорданова, която оспорва касационната жалба, ангажира доказателства, а по същество излага доводи за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена срещу съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна . Административният съд е установил, че с разрешение № 20/15.03.2012 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, издадено от директора на Областно пътно управление - С. на основание чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за специално ползване на пътищата, дружеството "Тежка механизация 2004" ЕООД е получило право да експлоатира рекламно съоръжение, с рекламна площ до 12 м2, находящо се в обхвата на път II-71 " С. - Д.", км 1+200, вдясно. Съгласно вписаните в разрешителното условия по точка 8, 9 и 11 при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение, притежателят на разрешителното уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението. При евентуални промени на собственика на рекламното съоръжение, заинтересуваното лице"Тежка механизация 2004" ЕООД е длъжно да информира незабавно областното пътно управление, а новият собственик да подаде съответните документи за преиздаване на разрешение за експлоатация на негово име. С договор от 16.04.2013 г. "Тежка механизация 2004" ЕООД е продало на "Конакра инвест" ООД - гр. С. три рекламни съоръжения, между които и рекламното съоръжение на път II-71 " С. - Д.", км 1+200. Въз основа на договора е издадена фактура № 303/18.04.2013 г. и уговорената цена е преведена по банков път на 19.04.2013 г. С писмо № 541/26.11.2014 г. Областното пътно управление - С. е уведомило "Тежка механизация 2004" ЕООД за наличието на задължения за заплащане на главници и лихви по издаденото разрешение за ползване на рекламно съоръжение. В отговор дружеството е заявило, че вече не е собственик на рекламното съоръжение, тъй като го е продало с договор от 16.04.2013 г. Със заповед № В-23/16.03.2015 г. директорът на Областното пътно управление - С. е отнел разрешение № 20/15.03.2012 г. за специално ползване. С акт № ПТР-18/03.06.2015 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областно пътно управление-С., по отношение на "Тежка механизация 2004" ЕООД е установено наличие на задължения в общ размер от 1136,72 лева, от които 993,75 лева - главница и 142, 97 лева лихва за периода 01.01.2013 г. - 03.06.2015 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата. Въз основа на горната фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че актът е издаден в нарушение на материалния закон за част от установеното задължение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата, такса се дължи при наличието на специално ползване на пътищата. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата предвижда, че таксата за специално ползване чрез експлоатация на новоизградено рекламно съоръжение е дължима от датата на издаване на разрешението за специално ползване чрез експлоатация на рекламно съоръжение. При промяна на правото на собственост върху вече изградено рекламно съоръжение, таксата за специално ползване чрез експлоатация се дължи от новия собственик от датата на придобиването, като за задълженията преди тази дата старият и новият собственик носят солидарна отговорност. Съгласно чл. 16, ал. 5 от Наредбата новият собственик е длъжен да уведоми писмено администрацията, управляваща пътя, за настъпилата промяна, която се отразява в публичния регистър, воден от нея, и в издаденото разрешение за експлоатация. С уведомлението следва да бъде представено нотариално заверено копие от договора за прехвърляне собствеността на съответното съоръжение. Тълкувайки цитираните разпоредби, административният съд е заключил, че след като задължението за уведомяване се носи от новия собственик на съоръжението, старият собственик престава да дължи предвидената такса, считано от момента на прехвърляне на собствеността. Съдът е приел за неоснователен довода на ответника, че задължението за плащане на таксата остава в тежест на предишния собственик, защото той не е уведомил пътното управление за промяната на собствеността. Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 НСПП, е стигнал до извода, че предвиденото по т. 9 от разрешението задължение за уведомяване при прекратяване на експлоатацията, възложено на притежателя на разрешителното, противоречи на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 НСПП и затова е отпаднало . В съответствие с тези разсъждения съдът е приел, че жалбоподателят "Тежка механизация 2004" ЕООД дължи такса за специално ползване само за периода 01.01.2013 г. - 16.04.2013 г., възлизаща на 132,28 лева заедно с изтеклата лихва за забава в размер на 31,70 лева. По горните съображения съдът е отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане за разликата над тези суми и е отхвърлил жалбата срещу цитирания по -горе АУПДВ в останалата му част. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение материалния закон. При анализа на приложимата правна уредба административният съд незаконосъобразно е противопоставил задължението за уведомяване по чл. 16, ал. 5 от наредбата, което има новият собственик на рекламно съоръжение, на аналогичното задължение на предходния собственик, вписано в разрешението му за специално ползване. Изпълнението на едното задължение не изключва изпълнението на другото, а задължението на предишния собственик да уведоми пътната администрация при прекратяване на експлоатацията на съоръжението не произтича само от условията на разрешението, както е приел първоинстанционният съд. Това задължение има и нормативен характер, тъй като с приложение № 2 към чл. 11, ал. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 22а, ал. 3 от наредбата е утвърден образец на разрешение за специално ползване на пътищата. В него е вписано задължението на титуляра да уведоми пътната администрация при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение. В противен случай таксата се начислява за целия срок на разрешението. Неправилно приемайки, че задължението на титуляра на Разрешение № 20/15.03.2012 г. по т. 8 и 9 от същото е прекратено с влизане в сила на чл. 16, ал. 5 от НСПП / т. е. считано от 04.01.2014 г. /, административният съд е постановил неправилно като противоречащо на материалния закон съдебно решение. Като такова същото следва да се отмени в обжалваните части. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Тежка механизация 2004" ЕООД срещу акт № ПТР-18/03.06.2015 г. за установяване на публично държавно вземане в частта за сумата над 163,98 лева - относно общия размер на вземанията, в частта над сумата 132,28 лева - относно размера на главницата и в частта над сумата 31,70 лева относно размера на лихвата. В зависимост от изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222 АПК Върховният административен съд