Решение № 5086 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2014 г.

Решение № 5086 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Даниела Вълчева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 76 от 14.04.2014 г. по адм. д. № 59 по описа за 2014 г. на административния съд - гр. Стара Загора, с което по жалба на ЕТ "АНЯ-Божидар Русенов" с. Пъстрен е отменена заповед № РД-15-48 от 13.02.2014 г. относно наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект: ресторант, находящ се в обл. Стара Загора, общ. Опан с. Пъстрен и е забранен достъпа до обекта, на основание чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "АНЯ-Божидар Русенов" ангажира становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-15-48 от 13.02.2014 г. на началника на митница Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на обект: ресторант, находящ се в обл. Стара Загора, общ. Опан с. Пъстрен и е забранен достъпът до обекта, на основание чл. 124б, ал. 1-ал. 5 и чл. 124в, ал. 1-ал. 3 от ЗАДС. Съдът е направил преценка, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, понеже е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. За започването на административното производство лицето не е било уведомено, което е нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Също така не е определен срок на действие на наложената принудителна административна мярка в разпоредителната му част. Това е така, понеже в разпоредбата на чл. 124б от ЗАДС не е уреден срок на действие на мярката, а административният орган след преценка на извършеното нарушение, определя срока на нейното действие. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото се установява, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 108а от ЗАДС, в която разпоредба е предвидено, че се санкционират лицата, които съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти тютюневи изделия без да имат разрешение за продажба на такива изделия. В резултат на това е издадено наказателно постановление № 737/2014 г., като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС му е наложено и административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. Разпоредбата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, на основание на която е издаден обжалваният акт за налагане на административна мярка, предвижда, че това се прилага с мотивирана заповед, като според ал. 3 тя подлежи на предварително изпълнение и съгласно ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Следователно в обсъжданата разпоредба е уредено отделно производство по издаване на административен акт, с който се налага принудителна административна мярка и след като е и определен реда затова, а именно АПК, следва да бъдат преценявани и административнопроизводствените правила, уредени в процесуалния закон. В случая няма действително нарочно уведомяване за започването му, като не може да бъде споделено възражението на касатора, че понеже е издадено наказателно постановление, то неговият адресат се явява уведомен и за обсъжданото производство по издаване на административен акт за налагане на принудителна административна мярка, което е отделно производство. По повод второто касационно възражение относно неопределянето на срока на действие на наложената мярка и позоваването отново на наказателното постановление, с което освен имуществената санкция е наложено и административно наказание - лишаване от право да упражнява търговска дейност в процесния обект за срок от един месец, който съвпада със срока на действие на принудителната мярка, то същото е неоснователно отново по изложените съображения. След като в чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, то това означава, че в акта, с който се налага също следва да бъде указан срока затова. По този начин се гарантира правото на адресата на акта да се възползва от възможността, визирана в посочената разпоредба, да се извърши отпечатването на обекта, като последица от прекратяването на действието й. Следва да се направи уточнение за двете страни по делото, че административнопроцесуалните норми, като вид процесуалните норми, не могат да се прилагат по аналогия. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение