Решение № 10409 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2009 г.

Решение № 10409 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Оладотун Олуафеми Олуапелуми, гражданин на Нигерия, против Решение № 93/25.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е изследвал изчерпателно фактите, имащи отношение към обстановката в Нигерия, като искането му за закрила е решено "само на базата на някаква справка, която дори не отрича по категоричен начин ...че в Нигерия няма нарушения на човешките права", както и че в решението не е взето по внимание, че в Нигерия има много случаи на преследване спрямо личността на основание различна сексуална ориентация, каквато жалбоподателя има. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателя, допълва, че липсва обсъждане относно "наскоро" извършено "клане на 700 християни от мюсюлманите", както и факта, че доверителят му е в страната ни от 6 годишен, работи и добре познава реда в страната респ. Нигерия му е непозната, а "местната миграция" не би могла да реши проблемите му относно сексуалната му ориентация. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, счита така подадената жалба за неоснователна, респ. оспорваното решение за законосъобразно.. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Посочва, че държавата на произход - Нигерия е включена в списъка на сигурните страни и че за същата няма данни за системно нарушаване на човешките права. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало по молба за закрила от Оладотун Олуафеми Олуапелуми, гражданин на Нигерия, с рег. № УП-3310/29.05.2008 г. при ДАБ, подадена първоначално с вх. № Б. -2285/02.04.2008 г. пред СДВНЧ към Дирекция "Миграция"- МВР. След депозиране на молбата пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език (български) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 29.08.2008 г., на 02.07.2008 г. и на 29.08.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от направените изявления, конкретна причина за отказа да се завърне в Нигерия е "защото (неговата) сексуална ориентация не е възприета за нещо нормално" и съществуването на проектозакони забраняващи хомосексуализма. Посочено е също така, че с оглед факта, че е израснал в страната ни, завършил е образованието си тук и е възприел културата ни, то завръщането му в Нигерия би го поставила в ситуация на "чужденец" в държавата му на произход. В хода на делото по същество, жалбоподателят признава, че единствената действителна причина да търси закрила по реда на ЗУБ е желанието му да се реализира в страната ни като млад човек, израснал в България. В хода на производството е представена и справка вх. № 3084/24.10.2008 г. изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия, спазването на човешките права в страната, възможностите за вътрешно разселване и преследването на хомосексуалисти. От данните в нея може да се обобщи, че правата на гражданите на Нигерия са конституционно закрепени, както и че държавата, контролираща цялата територия на страната, е в състояние и да се противопостави ефективно при нарушаването им от страна на субекти, осъществяващи насилие. Относно отношението към хомосексуалистите е посочено, че в "над 10 щата е въведен шериата, който криминализира ...хомосексуализма". Посочено е също така, че липсват сведения за преследване на хомосексуалисти, издадените присъди за прелюбодеяние (пребиваване с камъни), в последствие се отменят от федералните власти. Относно възможностите за вътрешно разселване като форма за защита при осъществявано преследване и извършването на посегателства, е установено, че същото е възможно предвид огромната територия на страната, гарантираната от закона свобода на движение и установената практика в това отношение при избухването в миналото на местни (регионални) етнически конфликти. За изясняване на бежанската история на молителя е проведено и интервю с неговия баща Джонсън Ениола Ибитуй, с което се установява, че административни пречки и житейски несполуки са причина жалбоподателя да не е легализирал своя престой в страната към и след навършване на неговото пълнолетие. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3310/04.10.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Оладотун Олуафеми Олуапелуми. От своя страна, административния орган е постановил своя отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като се е мотивирал, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му на произход Нигерия. Посочено е, че вътрешното преселване е реална алтернатива, от която молителя може да се възползва при опасения, че би могъл да бъде обект на преследване по причина на сексуалната му ориентация. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От своя страна, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая спорния въпрос, се свежда до приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ в хипотезата на съществуването на реална опасност от извършването на тежки посегателства (смъртно наказание, изтезания) поради хомосексуалната ориентация на молителя. Видно от самите изявления на жалбоподателя, дадени в хода на делото по същество, изявената му хомосексуална ориентация не отговаря на действителното положение и е поддържана единствено с цел да обоснове основание за предоставяне на закрила с оглед съществуваща негативна обществена нагласа в Нигерия към лица, попадащи в тази социална група. В тази връзка и с оглед събраните по делото доказателства за съществуването на конституционно гарантирана и реална възможност молителя да се ползва от закрилата на официалните власти в Нигерия, се налага извод, че административния орган правилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Що се касае до притесненията на жалбоподателя, че при евентуалното му завръщане в държавата му на произход, ще се чувства като "чужденец", то следва да се отбележи, че подобен "страх" не е включен като основание в ЗУБ, водещо до предоставянето на международна закрила от страна на държавата ни т. е. молителя се позовава на основание извън предмета на закона. Недопустимо е посредством производство по реда на ЗУБ, молителя да търси заобикаляне разпоредбите на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) уреждащ условията и реда, при който чужденците (какъвто е и молителя) законно пребивават на територията на страната. Безспорно е, че при завръщането на жалбоподателя в държавата му на произход, същия ще бъде поставен пред редица житейски изпитания, но няма основание да се приеме, че същите ще бъдат свързани с тежки нарушения на основните му човешки права или извършването на посегателства, осъществявани от държавен орган или организация на която държавата не може или не желае да се противопостави - чл. 8, ал. 3 и 4 и чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Не на последно място, следва да де отбележи, че в Нигерия е семейството на молителя - майка, брат и сестра, с което същия не е прекъсвал връзките си през годините на престоя си в страната. Видно от неговите изявление и тези на неговия баща дадени в хода на производството, единствено материални пречки са спъвали събирането на семейството в България, както и че възможността за финансово подпомагане спрямо членовете на семейството в Нигерия е мотив за оставянето в страната ни на молителя. Относно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че административния орган не е отчел съществуващото напрежение между християни и мюсюлмани, намерило израз в скорошно кръвопролитие, то съдът счита, че същите не могат за бъдат споделени. На първо място, жалбоподателят определя себе си като атеист т. е. невярващ, поради което формалното му приобщаването към едно от двете посочени по-горе религиозни групи е немотивирано. На второ - посочените сблъсъци, са факти осъществени "наскоро" спрямо датата на провеждане на съдебното заседание, в което доводът е изложен - 21.06.2010 г. Следователно са неотносими към законосъобразността на оспорваното административно решение, преценявана към датата на неговото издаване - 25.03.2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение