Решение № 5600 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2015 г.

Решение № 5600 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2015 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Дева" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Христо Чернопеев" № 5, вх. А, ет. 1, ап. 2, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Пеевски, против решение № 3127 от 5.05.2015 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6310/2014 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2141310180/12.02.2014 г., издаден от Георги Илиев Мирчев, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, възложител на ревизията, и Валентина Иванова Секулова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 796/8.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отменен изцяло РА, както и присъждане на разноски, в . ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК /по пощата/ и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2141310180/12.02.2014 г., издаден от Георги Илиев Мирчев, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, възложител на ревизията, и Валентина Иванова Секулова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 796/8.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Дева" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък и лихви, както следва: за 2007 г. - корпоративен данък в размер 3 157.72 лв., от които според РА са внесени 327.72 лв., и съответните лихви; за 2008 г. - корпоративен данък в размер 2 429.99 лв., от които според РА са внесени 2029.99 лв., и съответните лихви; за 2009 г. - дължим корпоративен данък в размер на 560 лв. и лихви в размер на 214.47 лв. АССГ е изменил РА в частта му относно определените задължения за 2007 г. като е намалил задължението за корпоративен данък от 3 157.72 лв. на 2 547.72 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата му част. Изложил е мотиви за валидност и законосъобразност на същия. Приел е, че РА е издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, поради което е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е валидно и допустимо, но е незаконосъобразен изводът на съда за това, че РА е издаден от компетентен орган. Безспорно е установено по делото, че с решение № 1103/25.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП /л. 32 и следващи/ в производство по реда на чл. 152-155 ДОПК е отменен РА № 2141209125/27.03.2013 г., издаден от Тотка Динкова Илиева., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, определена по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция със ЗОКО № К 1209125/26.02.2013 г., в частта на установените задължения за корпоративен данък и лихви на "Дева" ЕООД за данъчните периоди за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г. и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/, за издаване на нова ЗВР за същия вид задължения и периоди от друг ревизиращ екип. В изпълнение на решение № 1103/25.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП е издадена ЗВР № 1306894/23.07.2013 г. от Георги Илиев Мирчев, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, изменена със ЗВР № 1309190/4.10.2013 г., издадена от същия орган по приходите. Със ЗВР е възложена ревизия на "Дева" ЕООД за определяне на задължения за корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г., която да бъде извършена от Валентина Иванова Секулова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, и Костадин Илиев Фончев, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София. След изготвянето и връчването на Ревизионен доклад /РД/ № 1310180/20.12.2013 г. от посочените в ЗВР органи по приходите е издаден оспореният в производството пред първонистанционния съд РА № 2141310180/12.02.2014 г. от Георги Илиев Мирчев, началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, възложител на ревизията, и Валентина Иванова Секулова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията. С отмяната на РА с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на компетентния орган за нова ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство. В потвърждение на това е разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според която в този случай производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяната на първия акт. От изложеното следва, че към момента на влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г./, регламентираща компетентните органи да издадат РА, е било налице образувано и висящо ревизионно производство. Според преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства се довършват по досегашния ред, т. е. по реда, регламентиран в нормите, действащи до 31.12.2012 г., Изложеното обосновава извод, че РА е следвало да бъде издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентни органи, първоинстанцинният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионният акт да бъде обявен за нищожен. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, искането за което е заявено от процесуалния представител на дружеството в последното съдебно заседание, а именно 350 лв. /държавна такса и депозит за вещо лице/ и юрисконсултско възнаграждение, а за касационната инстанция - държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение