Решение № 9678 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2012 г.

Решение № 9678 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3783/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "Давекс" ЕАД София против решение № 128 от 9.01.2012 г. по адм. дело № 4764/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-18-65 от 18.11.2010 г. на изп. директор на АГКК, в частта за одобряване на КК и КР относно имот с идентификатор № 68134.701.436. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна АГКК не взема становище по жалбата. Ответникът Георги Ангелов Карамешев оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град приема оспорения административен акт за изцяло законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Нанасянето на имота в КК съответствало на нормативните критерии установени в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано със събраните по делото доказателства и установените с тях правно-релевантни факти административният съд правилно приема, че след като границите на процесния имот не са били специално означени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г., в редакцията й към момента на издаване на заповедта, нито са били материализирани на място, законосъобразно същият е бил нанесен съгласно следващия критерий по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно по кадастралния план, одобрен по реда на отм. ЗТСУ. Правилно е прието от решаващия съд, че в административния процес е недопустим инцидентният съдебен контрол върху валидността на административните актове, в частност на заповедта от 17.05.1984 г., с която имотът е бил нанесен по реда на отм. ЗТСУ. Този извод следва от разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, предвиждаща изрична възможност за оспорване на административните актове с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В случая АПК е специален закон, установяващ съдебно-административно производство пред съответен административен съд за оспорване на административните актове. Този специален ред за обявяване нищожността на актовете изключва прилагането на чл. 17, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, на който се прави позоваване в касационната жалба. До обявяването му за нищожен по реда на АПК административният акт се ползва със стабилитет и следва да се зачита действието му. Правилен и съответен на материалния закон е изводът на съда, че съществуващият между страните спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а за изменение на одобрената КК и КР по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР, след решаването му по съдебен ред от гражданския съд. В производството по обжалване на заповедта за одобряване на КК съдът не изследва площта и границите на имотите в съответствие с наличните документи за собственост, а преценява дали административният орган е спазил изискванията за нанасяне на границите на имотите по КК съгласно ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. Като е достигнал до верни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,