Решение № 16809 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2011 г.

Решение № 16809 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Арахангел Венев Радулов от гр. София, против решение № 2844/10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1777/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 110/11.02.2011 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/ на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", оспорва жалбата. В писмено становище от пълномощника юрисконсулт Надя Медарова се излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че неправилно е разпоредено връщане на получената пенсия, тъй като не са налице хипотезите на чл. 85, ал. 6 НПОС и чл. 114, ал. 5 КСО. Счита, че решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Арахангел Венев Радулов против решение № 110/11.02.2011 г. на директора на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № РВ-КРД-54/16.12.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на неоснователно получена сума за пенсия, изплатена след смъртта на Исай Веселинов Анастасов за периода от 1.10.2010 г. до 31.10.2010 г., в размер на 447,48 лв. главница и 17,79 лв. лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят, който е бил пълномощник на Исай Анастасов включително с правото да получава пенсията му, след смъртта на последния, настъпила на 4.10.2010 г., е получил пенсията му за м. 10/2010 г. - на 7.10.2010 г., без правно основание, тъй като не е негов наследник по закон или пълномощник на наследниците му. В тази връзка съдът е посочил, че след смъртта на лицето пълномощията на жалбоподателя са прекратени и затова не е имал правото да получи пенсията, макар същата да е била дължима за м. 10/2010 г. Според чл. 91, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ право да получат пенсията на починалото лице за месеца, в който е настъпила смъртта, имат единствено наследниците, а жалбоподателят е следвало съгласно чл. 14, ал. 1 НПОС да съобщи за обстоятелството, че Исай Анастасов е починал и в този случай пенсията за м. 10/2010 г. не би била изплатена на жалбоподателя. Настоящият касационен състав намира че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касаторът Арахангел Венев Радулов е бил пълномощник на Исай Веселинов Анастасов, съгласно нотариално заведено пълномощно от 4.02.2004 г. на нотариус с рег. № 447, включително с правото да получава пенсията му и всякакви полагащи се помощи и добавки. Упълномощителят е починал на 4.10.2010 г. На 7.10.2010 г. касаторът е получил пенсията на Исай Анастасов за м. 10/2010 г. в размер на 447,48 лв., приведена по пощата. От представеното по делото удостоверение за наследници № 060011/28.10.2010 г., издадено от Столична община, район "Подуяне" безспорно се установява, че касаторът не е наследник по закон на Исай Веселинов Анастасов. Поддържаното становище в касационната жалба и съдебно заседание, че касаторът се счита за наследник по закон на Исай Анастасов няма правно значение, тъй като наследяването по закон не възниква по силата на субективното отношение на лицата. От правна страна е безспорно, че пенсията на Исай Анастасов за м. 10/2010 г. е дължима, тъй като съгласно чл. 96, ал. 2 КСО пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът. В този смисъл е и постановеното разпореждане № 2005106386/12.2010 г. /датата, посочена по този начин/, издадено от директора на дирекция "Пенсии", с което пенсията на Исай Анастасов е прекратена, считано от 31.10.2010 г. Спорът по делото е за това дали предвид конкретните фактически обстоятелства касаторът Арахангел Радулов е получил неоснователно пенсията на Исай Анастасов и съответно - дали дължи връщането й на ДОО. В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждане № РВ-КРД-54/16.12.2010 г., което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на СУСО, е предвидено, че в случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците, като за събирането на сумите се издава разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. В конкретния случай не е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО, тъй като не е налице изплащане на суми за пенсия след прекратяването й поради смъртта на пенсионера. Както се посочи по-горе, пенсията на Исай Анастасов е прекратена с разпореждане № 2005106386/12.2010 г., считано от 31.10.2010 г., което съответства на разпоредбата на чл. 96, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 КСО. Пенсията на същия за м. 10/2010 г. е дължима и е изплатена на 7.10.2010 г. Следователно, не е осъществено плащане на недължима пенсия, нито пък самото плащане е осъществено след прекратяването на пенсията поради смъртта на пенсионера. По същите съображения не е налице и хипотезата на чл. 85, ал. 6 НПОС, също посочена като правно основание за издаването на разпореждането за възстановяване на суми. Тази разпоредба предвижда, че неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО. От изложеното се налага извода, че макар жалбоподателят Арахангел Радулов да е получил пенсията на Исай Анастасов след смъртта на последния, без да е имал право на това, то той не дължи връщането й по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. Действително пълномощията на Арахангел Радулов са прекратени със смъртта на упълномощителя му Исай Анастасов, но в случая не е налице изплащане на недължима пенсия, нито има щета за ДОО, тъй като изплатената пенсия за месеца, в който е настъпила смъртта на пенсионера, е дължима. В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО не е предвидена хипотеза като тази в конкретния случай, при която е получена дължима пенсия за период преди прекратяването й поради смъртта на пенсионера, но която е изплатена неправилно на лице, което не е наследник на починалия. Поради това, обжалваното разпореждане е издадено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Отношенията между жалбоподателя и наследниците по закон на починалия пенсионер, които имат правото да получат пенсията за месеца, в който е настъпила смъртта му, могат да бъдат разрешени по общия исков ред. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е носител на задължението за уведомяване за смъртта на пенсионера, съгласно чл. 14, ал. 1 НПОС. В разпоредбата е предвидено, че пенсионерите, техните наследници и законните им представители са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията. Жалбоподателят не е нито наследник, нито е бил законен представител на починалия пенсионер. Съгласно цитираното по-горе пълномощно, Арахангел Радулов е бил представител на Исай Анастасов по пълномощие, а не законен представител. Наред с това, пълномощията на представителя са прекратени със смъртта на представляващия, както се поддържа и от органите на СУСО. Предвид това, касаторът не е имал задължение за уведомяване, произтичащо от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПОС. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Решението следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на СУСО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,