Решение № 4111 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2010 г.

Решение № 4111 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Костадинов" ООД- от гр. Хасково, против решение № 245/31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 40/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от търговското дружество "Костадинов" ООД- срещу Агенция "Митници", по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в общ размер от 17 209,15 лева, от които претърпени загуби- мито, в размер на 1 482 лева, заплатено въз основа на Решение № 9300-944/16.10.2003 г. на Началника на МП- Пристанище Варна, ведно с лихва за забава, за период, сочен в исковата молба, в размер на 1 229,89 лева; както и пропуснати ползи, в размер на нереализирана лихва, върху суми по запорирани банкови сметки. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по делото. Предявения иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Страните не спорят по установената от съда фактическа обстановка, а именно, че с решение № 9300-0944/2003 г. на Началника на МП- Пристанище-Варна, са определени като дължими за вземане под отчет, мито в размер 1 482 лева и ДДС, в размер -6 246 лева; като след писмено уведомяване -дружеството е превело по сметка на републиканския бюджет, сумата 1 482 лева, на 22.10.2003 г.. Установено е също така, че на 17.11.2003 г. на соченото търговско дружество- ищец, е съставен акт за установяване на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1 ЗМ; издадено е постановление за налагане на обезпечителни мерки № 2/8.01.2004 г., като е наложен запор върху банковите сметки на дружеството. Това постановление е оспорено, но с решение № 11/4.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АДВ - жалбата е оставена без уважение. Сочи се също така от съда, че въз основа на акта за установяване на митническо нарушение е издадено НП № 1671/2003 г. от 10.02.2004 г., което е отменено с влязъл в сила съдебен акт. При тези факти правилно съдът е приел, че доколкото ищецът претендира вреди, произтичащи от два административни акта- решение № 9300- 0944/2003 г. на Началника на МП-Пристанище Варна и Постановление № 2/8.01.2004 г.- то доколкото същите не са отменени като незаконосъобразни, то няма основание за търсене на отговорност по чл. 1 ЗОДОВ. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че отмяната на соченото по-горе наказателно постановление, не прави решение № 9300- 0944/2003 г. на Началника на МП-Пристанище Варна и Постановление № 2/8.01.2004 г.-нищожни административни актове. Напротив, касае се за стабилни индивидуални административни актове, не оспорени по съдебен ред и влезли в сила, постановени в самостоятелно административно производство, различно от развилото се по-късно административно наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление, което именно е отменено. Затова, правилен е извода на съда, че сочените от ищеца действия довели до търсените от него вреди не произтичат пряко и непосредствено от самото наказателно постановление, а са следствие изпълнението на решение № 9300-0944/2003 г. на Началника на МП-Пристанище Варна и Постановление № 2/8.01.2004 г., които обаче не са оспорени по съдебен ред и са влезли в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,