Решение № 9169 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП против Решение 5166/13.05.2025 г. на Административен съд - Варна, 28 ми състав, постановено по адм. д. 2063 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-03000322004739-091-001/05.05.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден, съответно изменен с Решение 139/31.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, ДДС, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване, както и лихви за забава. В полза на ЕТ О. О. Александров, притежаващ ЕИК 125502360, са присъдени разноски общо в размер на 3 450 лева, а делото е изпратено като административна преписка на началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП Варна за съобразяване със съдържащите се в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първата ЗВР Р-03000322004739-020-001/16.09.2022 г., с която е поставено началото на ревизионното производство, е изпратена за връчване на имейл [електронна поща], който е бил деклариран като електронен адрес за кореспонденция от задълженото лице и е бил действащ/активен към дата на изпращане и връчване на ЗВР. Посочва, че ЗВР е връчена чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи на 17.10.2022 г. и документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. Според касатора мотивите на съда, че не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, за издаване на персонален идентификационен код за достъп до информация, посоченият в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал.2 от ДОПК, са неправилни. Счита, че неправилно съдът не е кредитирал представената информация и доказателства от Дирекция Обслужване при ТД на НАП Варна и по - конкретно справката за електронни адреси, който документ представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и се ползва с материална доказателствена сила. Счита, че ЗВР е законосъобразно връчена на ЕТ по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК. Касаторът се позовава на идентична практика на ВАС, обективирана в цитирани в жалбата съдебни решения. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Прилага писмени доказателства по опис. Ответникът по касация ЕТ О. О. Александров, я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор от адвокат пълномощник. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение по подробни съображения и претендира разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР Р-03000322004739-020-001/16.09.2022 г., изменена със ЗВР Р-03000322004739-020-002/16.01.2023 г. и ЗВР Р-03000322004739-020-003/15.03.2023 г. Предметът на ревизията са задължения на ЕТ О. - О. Александров по ЗДДС, ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване за ревизираните данъчни периоди. Съставен е Ревизионен доклад Р-03000322004739-092-001/30.03.2023 г., съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА Р-03000322004739-091-001/05.05.2023 г., с който на ЕТ за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване, както и лихви за забава. Административният съд е преценил индивидуалния административен акт като нищожен, защото ЗВР не е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Според съда не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни, посоченият в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК. Достигнал е до краен извод, че този процесуален пропуск накърнява правото на защита на РЛ и е обявил РА за нищожен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение, го отменя и връща делото на АС-Варна за ново разглеждане на спора от друг съдебен състав. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от ЗЕУ. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Спорът по делото е представлява ли електронният адрес [електронна поща] деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че със заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК с вх. 034541900072916/15.01.2019 г., жалбоподателят е декларирал електронен адрес за кореспонденция [електронна поща], който е бил активен до 15.01.2019 г. На същата дата чрез електронния портал на НАП лицето променя с персоналния си код електронния адрес за кореспонденция и декларира нов - [електронна поща], който е активен до дата 21.04.2022 г., когато отново чрез електронния портал на НАП, лицето променя с персоналния си код електронния адрес за кореспонденция и декларира нов - [електронна поща], който е валиден от 21.04.2022 г. до 19.05.2023 година. Първата ЗВР Р-03000322004739-020-001/16.09.2022 г., с която е поставено началото на ревизионното производство, е изпратена за връчване на имейл [електронна поща], който е бил деклариран като електронен адрес за кореспонденция от задълженото лице и е бил действащ/активен към дата на изпращане и връчване на ЗВР. ЗВР е връчена чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи на 17.10.2022 г. от IР 46.10.239.49 и документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. При така очертаното, изводът на съда, че посоченият ел. адрес за кореспонденция в подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, не представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, е необоснован. Меродавно за приложимостта на последната норма е писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото в разглеждания случай е налице. В този смисъл е приетото с Решение 6733 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 4165/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение 12802 от 26.11.2024 г., постановено по адм. дело 3376/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение 2689 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 7032/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Горецитираното се установява и от Заповед 3-ЦУ-2565/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. С цитираната заповед е утвърден образеца на Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код - Приложение 1. Видно от същия образец, изрично в Заявлението на стр. 1, е посочено в абзац последен в бележки под линия, че посоченият адрес за кореспонденция с НАП се счита за електронен адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 от ДОПК. С оглед на гореизложеното, като е обявил нищожността на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Варна е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК първостепенният съд следва да се произнесе и по направените от страните в настоящата инстанция разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени